Приятели, днес ви споделям местата, които посетихме в Панагюрище преди няколко години. Отидохме там в началото на есента. Малко трудно възстанових спомените си от този прекрасен ден, особено за една от възрожденските къща в Историческия музей. По-надолу в статията, ще разберете повече. Местата, които разгледахме в този следобед бяха Историческия музей, Къща-музей на Райна Княгиня и Мемориален комплекс „Априлци”. Важно е да знаете, че можете да си вземете общ билет за Историческия музей и къщата на Райна Княгиня, семеен или индивидуален, в зависимост от това дали сте с деца или не. Ние разбрахме късно за тази възможност, затова я споделям с вас.
Къде се намира Панагюрище
Панагюрище се намира в същинска Средна гора. На север от него е курорта Панагюрски колонии. През града тече река Панагюрска Луда Яна. Панагюрище се намира на 43 км северно от областния град Пазарджик.
Исторически музей
Дворът на Историческия музей е нов, чист и приветлив. Сградите, които включва са Исторически музей, Дудекова къща, Синята и Бялата Хаджидимитрови къщи, Духовниковата къща и Джуровата къща.
Исторически музей и Панагюрското златно съкровище
Отделите, които можете да разгледате в Историческия музей са Археология, Панагюрско златно съкровище, Априлско въстание 1876 г, Панагюрище XV – XIX век, Занаяти.
В зала „Археология” ще откриете оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище. Най-впечатляващо за хората е копието на Панагюрското златно съкровище, открито през 1949 г от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6, 164 кг, датирано IV-III в пр.Хр. Оригиналът му се пази в Националния исторически музей в София и често гостува на изложби по цял свят.
Експозицията за Априлското въстание е една от най-значимите. Разположена е в три зали – „Оръжеието на Априлци”, „Априлско въстание” и „Освобождението на Панагюрище от османско владичество и участието на панагюрци в Съединението на България от 1885 г”.
Можете да научите много детайли за развитието на Априлското въстание в Панагюрище. Това, което силно ми направи впечатление е огромна стена с имената на всички включили се в това важно историческо събитие, по азбучен ред.
Дудековата къща
В Дудековата къща ще видите етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура. Построена е през 1856 г и е собственост на Петър Дудеков, който е убит от турците, при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Къщата е с богата архитектурно-декоративна украса. Експозицията на първия етаж отразява бита на българите през онова време. Тук можете да видите традиционни предмети на домашни занаяти, огнищен инвентар, съдове за приготвяне и консумиране на храна, кътове за отдих с типични завивки, традиционни мъжки и женски носии.
На втория етаж могат да се видят предмети с европейско звучене, които по това време са били белег на лукс. Отново са изложени мъжки и женски носии, но този път празнични.
Дудековата къща пази и страшен спомен от 30 април 1876 г, когато турската войска и башибозук нахлуват в града, а в къщата се укриват жени, деца и старци. Тук Петър Щърбанов, за да не попадне жив в ръцете на турската власт се самоубива с предсмъртни думи „Важното е, че България ще живее”. Паметен знак бележи имената на загиналите, а българската кръв и до днес личи върху дървеното вътрешно стълбище.
Когато излезете от Дудековата къща, вляво има двор, където можете да видите панагюрска чаршия, представяща занаятите характерни за Панагюрския край – абаджийство (производство на вълнени тъкани), златарство, мутафчийство (изработка на изделия от козина), кожухарство, бакърджийство (медникарство), килимарство и други. Когато ние бяхме там, тези къщи бяха затворена и не можехме да влезнем вътре, но всичко се вижда и отвън. В дъното на този затворен двор, се намира Духовниковата къща.
Духовниковата къща
Духовниковата къща е съвсем малка, бяла дървена къща, но е свързана с важни събития от българската история. През есента на 1871 г в дома на Иван Духовников, Васил Левски заклева Панагюрския революционен комитет. Къщата е построена през 1790 г от Стефан Кривонусов (после Дудеков). Къщата е възстановена през 1971 г. Запазени са оригинални врати, прозорци, долапите и колоните на сундурмата (чардака).
Синята Хаджидимитрова и Бялата Хаджидимитрова къщи
Синята Хаджидимитрова къща е една от най-красивите в Историческия музей. Наричат я още „синята къща с лъва”. Построена е през 1895 г. В нея е разположена експозиция „Дарение Иван Деянов”. Наредени са експонати от колекции от грънчарство, медникарство, златарство, резбарство, художествени произведения и ръкописи.
Останахме много впечатлени от творенията в Синята Хаджидимитрова къща. Мои фаворити са глинените съдове на първия етаж и художествените произведения на втория. Помня ги до ден днешен, много бяха красиви.
В Бялата Хаджидимитрова къща е разположена музейна библиотека. Не съм сигурна дали тази къща беше отворена за посещение, когато ние бяхме там. Информацията, която има за нея е много оскъдна и като цяло ми липсват спомени, затова и имам такива подозрения. Ще ми е интересно да споделям хора, които скоро са били там, какви са обстоятелствата в момента.
Джунова къща
Джуновата къща е първата къща вдясно, когато влезнете в Историческия комплекс. Това е къщата, която можете да разгледате след Бялата Хаджидимитрова, на излизане от комплекса. Ще ви разкажа за експозицията в нея, въпреки че беше заключена в онзи ден. В нея е разположена тематичната експозиция „Панагюрска златарка школа”. Построена е през 1893 г. Експозицията проследява възникването и развитието на Панагюрската златна школа, която се е радвала на подем през XIX век. Описани са техники за изработка на леене, емайл, коване и филигран. Основно златарите са произвеждали украшения, трапезна и църковна утвар.
Къща – музей на Райна Княгиня
Построена е през 1673 г. В тази къща на 18.01. 1856 г се ражда Райна Княгиня. На първия етаж е изложена колекция, която разказва за живота и подвизите й по време на Априлското въстание. На мен тази част от обиколката ми подейства особено емоционално. На втория етаж е разположена автентичната обстановка, в която е израснала тази знаменита българка. На 3-ти май 1950 г къщата отваря вратите си като музей. През 1979-1981 г е извършена основа реставрация на къщата. В двора на къщата е издигната скулптура с нейния облик.
Райна Попгеоргиева Футекова е главна учителка в Девическото училище. Тя е само на 20 години, когато шие знамето на въстаниците. На 22 април 1876 г, когато е неговото освещаване, по желание на гражданите, тя повежда процесията, възседнала кон, препасана със сабя и револвер. За честването на 25-годишнината от Априлското въстание, през 1901 г, тя ушива три знамена – копия на оригиналното, от които са запазени две. Едното е в родната й къща В Панагюрище, а другото във Военноисторическия музей в София. В къщата се пази снимка на Райна Княгиня от 1901 г със знамето и неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено.
Мемориален комплекс „ Априлци”
Построен е през 1986 г по случай честването на 100 години от Априлското въстание. Построен е от Секул Крумов, Величко Минеков И Димитър Даскалов, както и архитектите Иван Николов и Богдан Томалевски.
Мемориалният комплекс е изграден на историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1986 г са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието. Съкратено, местните жители наричат комплекса „Боримечката”, заради едноименния герой на Иван Вазов и централната фигура на мемориала. Това е едно от емблематичните места за честването на годишнините от Априлското въстание.
Други къщи музеи, които можете да разгледате в Панагюрище са Лековата къща, Тутевата къща, къща-музей Марин Дринов (известна още като Дриновата къща) и Природонаучен музей. В много статии споменават тези места като част от Историческия музей, но не.
Заключение
В случай че обичате българската история, Панагюрище е едно от местата, където можете да научите много за нея. Всички знаем, че Панагюрище е едно от ключовите места при избухването на Априлското въстание. В града можете да разберете много подробности относно това важно събитие – и в Историческия музей, и в голяма част от къщите в града. Може би, това е и по-лесния и достъпен начин децата да се запознаят с историята отблизо. Поне на моята дъщеря този подход винаги й е помагал, тя обича българската история и се надявам малка заслуга за това да имаме и ние, благодарение на местата, на които я водим, и българските филми, които й пускаме.
В случай че статията ви е била полезна и интересна, споделете я с приятели! До нови срещи, прекрасни хора!
