Приятели, днес на гости ми е една млада, българска актриса, с толкова различни интереси, опит и знания – прекрасната Анна-Мария Николаева. Познавате я от телевизионните сериали „Нулев раздел“, „Ягодова луна“, „Откраднат живот“, „Стопличани в повече“, „All inclusive“, от игралните филми „Пепел върху слънцето“, „Райската стая“, от театралните постановки „Легенда за Калиакра“, „Частица път“, „Пияндето“, „Многосмъртие“, „Реквием на времето“, „8:15 на Орлов“, „В света на знаците“, „Ре-ренесанс“,„Змейова сватба“, „Приятно ми е, Бранислав Нушич“ и много други. Била е водеща, снимала се е в реклами. Освен че е актриса, тя танцува, преподавател и е по йога и е завършила „Национална и регионална сигурност“ в УНСС. В момента е в процес на приключване на докторската си дисертация, свързана с тази специалност.
С нея се срещнахме преди няколко седмици в София. Имахме късмета да е пълно с хора на локацията, която си бяхме избрали за снимки, а това направи фотосесията истинско предизвикателство. Анна-Мария се беше подготвила сериозно за срещата ни като смени няколко визии. Работата с нея вървеше с лекота и се радвам, че се запознахме, защото поне от две години се опитваме да напаснем графиците ни за тази среща.
Във фотоинтервюто си говорим за йога, за баланса, за любовта и за какво още, ще разберете като прочетете публикацията до край! Насладете й се!
Здравей, Анна-Мария! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?
Здравей, и аз благодаря за поканата! Аз съм търсач, ако помните в Пипи имаше нещотърсач – и истинотърсач, понякога на сцената, понякога в текстовете, които пиша или репетирам. Актрисата в мен и изследователят в мен не си пречат – напротив, постоянно се допълват.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Според мен, е от някой предишен живот… Идва от детството, от онова усещане, че можеш да изживееш няколко живота наведнъж. На портата на нос Калиакра, тази своеобразна врата към други светове …. Там се шепнех или пък крещях монолозите за изпитите в НАТФИЗ.
Мисля, че именно в този вятър се роди усещането ми за театър, за свободата, която е равна на любовта.Театърът е Всичко. Театърът е дом. Не е нужно да играеш главна роля, за да бъдеш жив на сцената. Нужно е да си разголен, до костната си структура и именно слабостите да те направят силен. Обожавам работата с режисьорите, които срещам по пътя благодарение на тази професия. В последните няколко години най-силно се е запечатал в мен репетиционният процес с Веселка Кунчева и Мариета Голомехова, с Thierry Harcourt.
От профилите ти в социалните мрежи знам, че се занимаваш с йога. Какво точно правиш и как се появи тази твоя страст?
Йога е за мен форма на дишане и подреждане. Практикувам и преподавам от 15 години – имам сертификация по Yin Yoga и водя класове в София, като авторския ми клас се казва blindfolded slowflow vinyasa. Йога ни дава онова, което уж всички повтаряхме като мантра когато беше Пандемията – а именно изкуството на бавното живеене.
В йога, както и в театъра, тялото помни всичко. И чрез него можеш да стигнеш до неподозирани пластове на себе си.
Учила си „Национална и регионална сигурност“ в УНСС, а след това си работила по специалността във Виена. Как реши да запишеш тази специалност? Какво ти дава?
Винаги съм вярвала, че знанието е форма на отговорност. Още преди пандемията започнах да уча Национална и регионална сигурност. Работата ми в UN Vienna беше логично продължение – шест месеца, изпълнени с конкретни ангажименти и срещи със смислени хора.
Сега съм в процес на завършване на докторската си дисертация, свързана с Черноморския регион и устойчивата сигурност.
Как балансираш между всички неща, с които се занимаваш, защото наистина са много и са коренно различни?
Понякога трудно, ако нямам график. Но когато обичаш нещо истински, то намира своето място. Всъщност, според мен се допълват, изграждат ме като синкретична личност. Науката ми дава структура, сцената е моята голяма любов , а йога – силата и постоянството на войник.
Какво е за теб любовта?
Да си до някого и когато мълчи. Да не искаш да го променяш. Любовта е Свободата, любовта е морето, любовта е да обичаш въпреки…
За какво мечтаеш?
Мечтая за сцени, които са живи, пулсиращи… За хора, с които да създаваме смислени неща.
Мечтая и за свят, в който жените не трябва да избират между разум и емоция – защото ни се налага да бъдем повече в мъжката си енерия.
Какво те вдъхновява?
Йога практиката ми, не мога да живея без това. Очите на любим човек. Да съзерцавам хора, сгради, как пада светлината… музиката … Спектакли, които не крещят, но оставят следа в сърцето… Хората, които умеят да бъдат тихо смели. И моментите на пълна тишина преди да излезеш на сцена – в тях се събират и страхът, и любовта и силата.
Къде можем да те гледаме в момента?
В театралния спектакъл „Легенда за Калиакра“, който ще се играе в Yalta Art Room на 4 юни, в София. С режисьор Елица Йовчева и актрисите Анастасия Левордашка, Боряна Бабанова и Александра Костова. Това е история, която съм носила със себе си от дете. Легенда за свобода и силата на женската душа и избор, на българката, на Жената с главно “Ж”.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Работя по голям частен проект, за който още няма да говоря в детайли. Но ще кажа само: Барселона. Цвят, порив, дъх, експресия, дълбочина – точно какъвто искам да бъде и следващото ми докосване със сцената. ❤️
