Анета Иванова

Анета Иванова „За да сме добри артисти, трябва да имаме пълноценен живот извън работата ”

Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива българска актриса – прекрасната Анета Иванова. Познавате я от театралните постановки „Papas in Motion”, „Колекционерът”, „Синът”, „Венера в кожа”, „Хипотетично”, „Мрак на края на града”, късометражните филми „Голям”, „Ехо II” и други. Можете да я гледате още в „Актьори срещу поети” и „#антитъга” в Театрална работилница „Сфумато”. Анета е завършила Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов в класа на проф. Атанас Атанасов, а от скоро е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов”, град София.

С нея се видяхме преди малко повече от седмица в един слънчев неделен следобед. Анета е много усмихната, забавна, талантлива, автентична и отдадена. Срещата и работата с нея се усетиха повече като удоволствие, отколкото като работа. За пореден път, след този прекрасен слънчев ден се почувствах безкрайно благодарна, че животът и професията ме срещат с хора като нея.

В настоящата публикация си говорим за това какво е да си артист в България, за успеха, за любимите начини за почивка на Анета. Прочетете фотоинтервюто докрай и за да разгледате още кадри от съвместната ни фотосесия. Насладете им се!

Здравей, Анета! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?

Здравей! Благодаря ти за поканата и за хубавата среща! Започваме с най-трудния въпрос. За себе си мога да кажа, че съм на 28 години, родена съм в София. През 2019 г завърших НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и съм актриса.

Как се роди любовта ти към актьорската професия?

Дължа на майка ми често ходене на театър и кино от малка, пътувания, изложби, изключителни книги и музика вкъщи, искаше ми се тези неща да не са просто развлечение, а да ги работя всички едновременно. Мисля си, че актьорската професия дава тази възможност. Преди вече 14 години се записах в школата на Малин Кръстев, което е най-сигурният начин повече дори да не ти хрумне да се занимаваш с нещо друго.

Освен, че си актриса, имаш опит и като режисьор. Как те обогати това приключение, би ли ни разказала?

Въпросният опит е много отдавна и много малък, което е твърде подходящо, защото става дума за „Малкият Хамлет“ на „Панаир на младите“, в Младежки театър „Николай Бинев“. Това беше откъс в НАТФИЗ на колегите Боян Петров, Владислав Стоименов, Йордан Върбанов, Кирил Недков, Кристиян Топов, Румен Михайлов и Явор Гаджев. Когато решиха да участват с него във фестивала, се разбрахме аз да съм “око”, така да се каже. Най-вече беше много забавно, бяхме тъкмо завършили втори курс и за първи път правехме нещо наше. Радвам се, че имах възможност да се опитам да водя процес, но мисля, че на този етап предпочитам да бъда водена.

Как се чувстваш като артист в България?

Особено е. Потискащо е, че културата не се приема сериозно и често е последна грижа, особено независимият сектор. Хубавата страна е, че въпреки всичко се правят изключително интересни неща и има толкова много талантливи хора. Това съм учила и само това мога да правя, никой от преподавателите ми не ни е лъгал, че е лесно. Старая се и да не гледам на себе си твърде сериозно и да се забавлявам. Все пак работата ни е да играем и да служим на историята, която искаме да разкажем, за това са необходими лекота и вяра, колкото и да е страшно навън.

Каква е твоята дефиниция за успех?

Не мисля, че имам, струва ми се рано да го дефинирам. Завърших само преди по-малко от 6 години, покрай пандемията дори не съм работила и толкова. Иска ми се да се задържа в професията, всичко досега да е само началото и всичко тепърва да предстои. Когато чувствам, че не съм постигнала нищо особено, си припомням за мечтите ми преди десетина години и си давам сметка, че сигурно съм на прав път, щом повечето са се сбъднали. В никакъв случай не казвам, че не съм амбициозна, но за мен са много важни приятелствата и семейството, това да ги пазиш и да се грижиш за тях, вярвам, също е успех.

Любовта е..?

Дом.

Кой е любимият ти начин да си почиваш? Намираш ли време за това?

В момента не репетирам и освен в дните, в които имам представление, имам доста свободно време. Последните няколко години се научих да проявявам повече търпение в такива ситуации и да ги приемам като непряка подготовка за следващия репетиционен процес. Не винаги се получава, разбира се. Обичам да пътувам, чета, наваксвам с филми и сериали, нормалните неща. Когато бяхме в НАТФИЗ, професорът веднъж ни каза, че за да сме добри артисти, трябва да имаме пълноценен живот извън работата, нещо такова, не мога да цитирам точно, но гледам да го спазвам.

Къде можем да те гледаме?

Отскоро съм част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“, та се надявам тепърва там, в момента в “Хипотетично” и “Мрак на края на града”. Заповядайте и на “Актьори срещу поети” и “#антитъга” в Театрална работилница „Сфумато“.