Александър Кендеров „Всяка трудност, погледната с усмивка, става по-лесна за преодоляване”

Привет, приятели! Днес на гости ми е един млад и талантлив български актьор, за който съм сигурна, че оттук нататък ще чувате все по-често – Александър Кендеров. Познавате го от пълнометражния филм „Бягство”, където той играе главна роля, от телевизионния сериал „Пътят на честта”, от театралните постановки „Опера за три гроша”, „12 разгневени мъже”, „Радио Белград” и други. Като дете е тренирал баскетбол, а в момента е четвърти курс в НАТФИЗ със специалност „Актьорство с драматичен  театър”, в класа на професор доктор Ивайло Христов. Освен това, Алекс е фронтмен на група „Живи и здрави”, която много бързо стана любима на цяла България.

С него се видяхме в центъра на град Септември. Още преди да се срещнем, общувайки, Александър ми направи прекрасно впечатление. Той е изключително възпитан млад мъж, свързан с корените си, усмихнат, отворен е към хората и има толкова много таланти. За мен беше привилегия да се докосна до него, до таланта му и до начинът му на мислене и съм сигурна, че настоящото фотоинтервю ще е вдъхновяващо и за вас.

С него си говорим за баскетбола, за щастието, за група „Живи и здрави”, и за какво още, ще разберете като прочетете публикацията докрай! Препоръчвам ви да стигнете и до специалното му послание за финал, защото има какво да ви каже. Приятно четене!

Здравей, Александър! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си мой гости! Какво би ни разказал за себе си?

Здравейте, на Вас и на Вашите читатели! За мен е огромно удоволствие да бъда Ваш гост, благодаря за поканата. С частта за себе си ще се затрудня, тъй като не знам какво точно мога да кажа. Казвам се Александър Кендеров, на 22 години съм, от град София. През живота си съм се занимавал с много неща, но вниманието ми е било насочено главно към две от тях, а именно баскетбол и актьорско майсторство. С баскетбола приключих преди известно време, но за сметка на това се заех сериозно с актьорското майсторство и в момента съм четвърти курс в НАТФИЗ в класа на професор доктор Ивайло Христов. Отделно от стремежът към това да се занимавам с актьорско майсторство съм част от група „Живи и здрави”. Това е едно от най-хубавите неща, които ми се случиха в НАТФИЗ – да стана близък точно с тези хора и заедно, на шега,  да се занимаваме с нещо, което обичаме не по-малко от актьорското майсторство.

Как се роди любовта ти към актьорската професия?

На този въпрос никога не съм знаел как да отговоря и винаги разказвам историята за това как съм започнал да се занимавам с актьорско майсторство. Но въпросът е как се зароди любовта ми, а за това обяснение нямам. Започнах да ходя на школа – харесваше ми изключително много, спрях да ходя на школа – липсваше ми повече от всичко, отново се записах на школа – чувствах се прероден, а накрая влязох в НАТФИЗ и бях на седмото небе. Огромна заслуга за любовта ми към актьорското майсторство имат моите учители от школите, в които съм учил – Димитър Еленов и Александър Беровски, както и целият екип, с когото работим в НАТФИЗ, начело с професор Ивайло Христов. Те ми показаха, а и продължават да ми показват, защо искам да се занимавам с изкуство и мисля, че точно там се заражда любовта ми към него.

Първата ти голяма роля в киното е във филма на Виктор Божинов „Бягство”. Кои са най-важните уроци, които си взе от този проект?

В процеса на работа, до мен стояха и ми помагаха един куп професионалисти, с огромен талант и изключителни виждания и за актьорското майсторство, и за киното като цяло. Всички уроци, които си взех от тях са безценни и съм им изключително благодарен, че ме съветваха и ми помогнаха да работя спокойно и смислено. Най-важният урок, обаче, взех от режисьора на филма – Виктор Божинов. Малко преди да заминем на снимки, той ме беше посъветвал да не се разсейвам с излишни приказки между дублите, защото за един актьор концентрацията е много важна. Стори ми се като много добър съвет и го послушах, до момента в който не се изморих и забравих за факта, че трябва да се концентрирам. Започнах да си приказвам с всички, докато чаках да заснемем следващия кадър и концентрацията ми си замина. Следващия кадър беше кадърът с най-много дубли за целия снимачен период. Не можех да се концентрирам наново. Тогава осъзнах колко е важна концентрацията за един актьор и не мисля, че някога ще си позволя отново да я загубя толкова безотговорно.

Освен с актьорство, дълго време си се занимавал с баскетбол. Кое е общото между двете – актьорското майсторство и баскетбола?

Според мен, най-красивото нещо и в двете сфери е отборната игра. Нито баскетболът, нито актьорското майсторство и театърът могат да съществуват без колективност. Винаги съм обожавал чувството което изпитвам, когато в някое представление 20 души дишат заедно, движат се по един и същи начин в безупречен синхрон, искат да помогнат на колегата и играят за партньора, а не за себе си. В баскетбола е същото. Един играч не може сам да победи петима противници, колкото и да е добър. А в театъра, дори в моноспектаклите, на сцената не си сам, има служби, които се грижат за осветлението, звука, декора и всички просто трябва да бъдат една добре смазана машина. Всичко това се получава само и единствено с чувство за отговорност към представлението, желание да помогнеш на партньора и любов към това, с което се занимаваш.

От няколко години си фронтмен на група „Живи и здрави”, която бързо стана любима на българската публика. Как дадохте това име на бандата?

Много ми се искаше това да е една забавна история, но тя е далеч от интересна. В самото начало, когато в групата бяхме само трима човека – Калин Маринов (китара), Георги Манчев (тромпет) и аз (кахон) бяхме на Витошка, за да посвирим там. Тогава не изкарвахме повече от 2 лева на човек за един час свирене. Тази вечер, бяхме изкарали по 10/15 лева на човек и решихме да се почерпим по повод забогатяването ни. Отидохме в един ресторант, ние с Калин си поръчахме по едни пържени картофи и нещо за пиене, а Манчев реши да постъпи умно и да си спести парите, защото от свиренето на тромпет му беше излязла рана на устата и не можеше да хапне каквото и да е било. Той си поръча една „служебна” вода от сервитьора, както и три ледарки пълни до горе с лед. Служебната вода, за тези които не знаят, е кодово наименование на безплатна вода от чешмата. Всеки път, в който сервитьорът ни носеше нещо от поръчаните храни ние му благодарихме, а Манчев му пожелаваше да е жив и здрав, след което премина само на ключовото „Живи и здрави” и този израз се повтори около 50 пъти тази вечер. С Калин се погледнахме, тогава точно се чудихме как да кръстим групата и решихме, че ако не се кръстим „Живи и здрави”, ще е най-големия пропуск.

Да очакваме ли и авторски песни от вас?

Сега, когато от НАТФИЗ ни поосвободиха малко имаме доста време за репетиции с момчетата, даже докато пиша този отговор пътувам към репетиция с тях. Авторски песни има, дали ще бъдат пуснати като албум или като сингъли, още не знам. Има още много време и много работа по тях.

Винаги си толкова усмихнат и позитивен. Как го правиш? Позитивизма навик и съзнателно решение ли е?

Радвам се, че оставям такова впечатление у хората. За мен е много важно по какъв начин ще приема каквато и да е новина, или препятствие по пътя. Разбира се, не винаги съм толкова усмихнат и позитивен, иначе щяха да ме заключат в лудница, но според мен всяка трудност, погледната с усмивка, става по-лесна за преодоляване и всяка лоша новина, приета по същия начин, става по-лесна за осмисляне и преживяване.

Каква е твоята формула за успех?

Със сигурност формулата ми за успех не е сполучлива, толкова много хора са я изпробвали и не е проработила. Според мен, ако обичаш това с което се занимаваш, ако си готов да правиш компромиси и си заобиколен от хора, които те обичат и подкрепят, няма как да си по-успешен.

Какво те прави щастлив?

Хората около мен. Семейството ми, приятелите ми, актьорското майсторство и музиката, мотори, китари, сблъсъка с живота, който тепърва ми предстои. Щастлив съм, че има толкова много хора, които ме обичат и ми помагат, надявам се да им отговарям със същото.

Къде можем да те гледаме? Какви нови проекти да очакваме от теб?

В момента участвам в представленията: „Диканка – резултати от уъркшоп” (театър НАТФИЗ), „12 разгневени мъже” (театър НАТФИЗ), „Опера за три гроша” (театър НАТФИЗ) и „Радио Белград” (театър Българска Армия). Има още проекти, които ми предстоят и в театъра и в киното, с които нямам търпение да се захващам. Пожелавам ви приятно гледане.

Искаш ли да ни споделиш и още нещо?

Искам да отправя призив към колегите си, приятелите си и всички непознати. Хора, обичайте се и си помагайте, животът със приятел е по-лек. Обичайте и помагайте на България, защото е наш дом, който убиваме все повече и повече, а има шанс да разцъфти и най-вече, нищо няма да се оправи с постоянно мрънкане и недоволство. Бъдещето е в наши ръце,  време е да го хванем здраво и да направим нещо по въпроса. Благодаря за поканата, радвам се, че бях Ваш гост. Пожелавам на Вас и Вашите читатели Весели празници и бързо пристигане на лятото (въпреки че и зимата е прекрасна).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *