Здравейте, приятели! Днес на гости ми е една млада талантлива българска актриса – прекрасната Петя Андасарова. Познавате я от уеб сериалите „Повярвай в мен“, „Три дни до Коледа“, „Магьосници“, театралните постановки „Вишнева градина”, „Сън в лятна нощ”, „Магьосникът от Оз“, „Криворазбраната цивилизация”, „Принцеса Мирабела” и др. Наесен на голям екран излиза и игралния филм с нейно участие – „Наследникът“. Освен, че е актриса, Петя пее и е част от Музикалния театър в София. Освен това, тя учи „Етнология и културна антропология“ в Софийския университет.
С нея се видяхме преди няколко седмици в София. Благодарна съм й за подготовката, с която дойде на фотосесията. Това беше причината да си тръгнем с огромен брой сполучливи кадри. Петя е много слънчева, емпатична, мила и талантлива. Благодаря й за прекрасните моменти, прекарани заедно и за огромното доверие, което ми гласува да реализираме идеите ми и да отдели време за срещата ни. Тези кадри нямаше да се получат и без асистентите зад кадър, особени дъщеря ми, Деница. Така че, благодарсности и към нея.
В настоящата публикация си говорим за музикалния театър, за уеб сериалите, вдъхновението и какво още, ще разберете като прочетете интервюто докрай. Насладете му се!








Здравей, Петя! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?
Аз благодаря за вниманието и поканата за разговор! Какво бих разказала..? Ох, ами аз все за нещо се смея и винаги се усмихвам! Хаха! Бих се описала като един малък усмихнат творящ човек!








Как се роди любовта ти към изкуството?
Още от много малка обичам изкуството. Помня как в детската градина много обичах, когато се подготвяхме за представления. А като се прибирах – играех на куклен театър с плюшените играчки вкъщи.
Но мястото, в което буквално израснах, а именно Музикалния театър в София, зароди любовта ми към мюзикъла и театъра. Казвам израснах, тъй като моята леля работеше там като артистичен секретар. А аз всеки ден след училище ходих при нея, за да гледам репетициите. Даже нарочно пропусках часове от училище, за да ходя и да гледам представления. А когато бях на 11 години имах своя дебют на сцената на театъра, в мюзикъла „Аладин”.
Малко след това започнах да посещавам и школа по актьорско майсторство, тъй като имах много голям страх да говоря пред хора, бях много срамежлива. Първите ми преподаватели Боряна Братоева и Сотир Мелев бяха хората, които ми помогнаха да преодолея това. Те ме „влюбиха” в актьорското майсторство. През годините посещавах още две школи, тази към Младежки театър „Николай Бинев” и „Студията” към театър „Сълза и Смях”. Поставихме заглавия като „Вишнева градина”, „Сън в лятна нощ”, „Магьосникът от Оз“, „Криворазбраната цивилизация”, „Принцеса Мирабела” и др.



















Предстои да излезе на голям екран пълнометражния филм „ Наследникът“, в който участваш. Какво би ни разказала за проекта?
Това е един от най-смелите проекти, в които участвам. За първи път ще имаме такъв филм в България. Фентъзи е. Преплита мотиви от „Игрите на глада” и „Хари Потър”. Разказва за Виктор Мордем, 18-годишен младеж, който бива откъснат от човешкия свят и се налага да заживее (и оцелее) във вампирския свръхестествен такъв. Трябва да остане жив „в игрите на кръв и слава”. Няма да разказвам повече! Сценаристите на филма Денислав Димчев и Яница Михайлова издадоха книга – „Наследникът ”, която хората могат да прочетат и да се запознаят подробно със сюжета!
Във филма се включиха много любими български артисти, сред които Йоана Буковска, Башар Рахал, Калин Врачански и Асен Блатечки. В каста има хора от трупата на Народния театър, от тази на Младежкия театър. Повярваха и се впуснаха в това приключение с нас! За мен беше огромно удоволствие, тъй като се запознах с приказни хора, от които научих много.
Предизвиках и себе си с различна за мен роля. Играя много уязвим и наивен по детски, персонаж. Героинята ми Тина бива определяна като „лъч светлина в мрачния вампирски святʼʼ. Което ме накара да я заобичам толкова силно.











Участвала си в няколко уеб сериала, сред които „Проклятието“, „3 дни до Коледа“, „Магьосници“. Какво е посланието, което искаш да отправиш на своята аудитория чрез тях?
Посланието е, че няма невъзможни неща! Заедно с мои приятели искахме да реализираме сериали за деца, които да са като тези на Дисни. И благодарение на възможностите на социалните мрежи и най-вече на YouTube, използвахме платформата, за да качваме вече заснетите от нас проекти. Да, първите ни такива са по-експериментални, но с всеки следващ се усъвършенствахме все повече и повече. Винаги подхождаме с професионализъм и желание да си сбъднем идеите. И не сме се отказали нито веднъж.










В момента учиш докторантура със специалност „Етнология и културна антропология“. Как взе решение да учиш толкова сложна специалност?
Стана естествено, защото това е втората ми голяма страст. От 5-6 клас много заобичах историята като предмет в училище. По-специално уроците посветени на културата. Обичах да научавам за тази страна на историята, която разказва човешки истории и ти помага да разбереш онова, което стои зад датите и събитията.
Заради интересите ми, моята преподавателка по История ме насочи към специалност „Етнология и културна антропологияʼ” в Софийския университет. Наука, която изучава както българските традиции, така и особеностите на различните етноси и култури по света. Културната антропология обаче включва и много съвременни теми. Тази, по която избрах да пиша, е такава.
Темата на докторската ми дисертация е „Пол и социални роли във виртуалното пространство”. Изследвам в какви роли влиза един човек, само че не на театралната сцена, а на виртуалната. Интересувам се от това как изграждаме своя образ (профил), за да въздействаме на хората, създавайки съдържание (снимки, видеа, постове).
Благодарна съм, че имам възможността да бъда гост-лектор в определени дисциплини в Софийския университет и да представям изследванията си пред студентите.














Занимаваш се с музикален театър. Кое е на-голямото предизвикателство при комбинирането на пеене, актьорско майсторство и хореография едновременно?
Именно частта с комбинирането. Да умееш да владееш и трите. Винаги се стараеш да си перфектен и когато работиш много, вярвам, че нещата се случват. Когато става дума за пеене и танци винаги репетирам малко повече или моля колегите за насоки. А и все пак на сцената разчиташ не само на себе си, но и на партньора/парньорите. Това много помага.











Кое качество у хората цениш най-много и защо?
Възможността да проявяваме емпатия. Това качество е най-хуманното и според мен, осмислящото човека. Това да се поставим в обувките на някого другиго, да се опитаме да го разберем, да го изслушаме.. Това ни учи истински как да бъдем човеци. И винаги ни вади от комфорта.
Другото нещо е способността ни да общуваме. Да говорим помежду си и да се откриваме. А ми се струва, че не го правим достатъчно!











Откъде черпиш вдъхновение?
От всичко, което ме заобикаля. И от всичко, което ми се случва.















Къде можем да те гледаме в момента?
На театрална сцена – в мюзикъла „Цигулар на покрива” в Музикалния театър в София.
В платформата на Netflix можете да гледате филма „SmartКоледа”! А на голям екран, от септември, тръгва филмът „Наследникът”!
В уеб пространството, основно в YouTube, където са качени всички уеб сериали с мое участие. („Повярвай в мен“, „Три дни до Коледа“, „Магьосници“).















Какви нови проекти да очакваме от теб?
Имам една по-нова мечта – да осъществя малък акустичен концерт в близкото бъдеще! Стискайте палци скоро да мога да ви поканя! Стискайте палци и аз да се наканя да го направя! Хаха!
Също така започвам свой YouTube канал, в който ще качвам за всичко, което прочетохте по-горе!
