Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива, талантлива актриса и певица – Маргарита Лъчезарова. Познавате я от телевизионния сериал „Клетката”, където тя е в ролята Михаела. Можете да я гледате и в театралното представление „Пате Пате Гъсок”. Маргарита е завършила музикално училище, а сега е последна година студентка В НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорство за драматичен театър”, в класа на проф. Пенко Господинов.
С Маргарита се видяхме в един слънчев, топъл ден в началото на есента. Тя е искрена и отворена към хората, разговорите с нея са леки и приятни. Говорихме си за толкова много неща между снимките, които доказаха, че трептим на една честота. Иска ми се да оставя една фраза от разговора ни тук, защото остана трайно в съзнанието ми и смятам, че може би някой от вас, има нужда да я чуе. А думите са следните: „Хората на изкуството трептят на различна честота”. Това е моето усещане за творящите хора и си мисля, че голяма част от вас също го имат.
С Маргарита си говорим за актьорската професия, за пътувания, за любов и за какво още, ще разберете като прочетете публикацията докрай! Насладете й се!
Здравей, Маргарита! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Познаваме те като Михаела от телевизионния сериал „Клетката”. Какво би ни разказала за себе си?
Здравейте! Струва ми се много особено, когато човек сам трябва да се погледне отстрани и да разкаже най-интересното, най-пълнокръвното отражение на себе си и спецификите на личността му. За себе си знам, че съм много разпилян и чудат човек. При мен всичко е хаос от емоции, вълнения, драматични паузи, след паузите избухване в нестихващ смях, винаги всичко се страда, изживява, преживява, анализира, но пък е опаковано в една смея да кажа позитивна и усмихната опаковка. Абе, подреден хаос си го наричам аз и смятам, че добре ми пасва. Търсещ човек съм. Опитвам се да забелязвам света около себе си и през него да търся вдъхновение за много от въпросите в живота ми. И мисля, че все повече ми се получава с търсенето и намирането. Абе, скица съм си. Но съм искрен човек, смятам.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Това с влюбването не беше по моя вкус. Като бях малка много обичах да се качвам на масата и да рецитирам стихотворения и всички да ме гледат. Даже си ги режисирах кога да ми пляскат, кога да ме слушат, кога да има реакции. После в пубертета рязко ме хвана срам от публични изяви. Учех в музикално училище и там започнах да пея. С течение на времето започнах да преодолявам този така упорит срам от хора и чужди очи, които се вторачват в мен. Взе че ми хареса и си казах, че не знам дали ставам за певица, но за актриса искам да се пробвам. И без много, много да анализирам и да се влюбвам в театъра абсолютно на сляпо се хвърлих в него. За щастие, имаше кой да ми повярва на слепия скок в неизвестното.
По какво си приличаш и по какво се различаваш от твоята героиня Михаела в телевизионния сериал „Клетката”?
Много съм емоционална и винаги давам вид, че много ме е страх и не си вярвам. Точно обаче когато стане най-напечено и „страшно” някак успявам да преборя себе си и да захапя здраво, това което е срещу мен. И Михаела е такава. Просто още е в зародиш на порастването си и в сблъсъка си с тежки ситуации се опознава наново и разбира, че може и да е смела, силна и да взима сама решения, които преобръщат ситуацията на 180 градуса.
Освен, че си актриса, ти пееш и участваш в мюзикъли. Какво те привлича в този жанр?
Съчетаването на трите стихии на изкуството: театър, музика и танц смятам, че създават една много пълнокръвна и обогатена с живот на сцената и смисъл симбиоза, която само този жанр може да ни достави по този начин. Харесва ми да разпределям вниманието си на сцената на много нива. Да мислиш за актьорски задачи, танци, песни, вокално изпълнение, енергия и работа в екип с много хора, за мен тези неща в съвкупност изключително добре изграждат психофизиката на актьора и го поддържат в една добра конкурентноспособност.
Печелила си конкурса за красота Царица на Августиада 2018 г. Какво те мотивира да участваш в него? Кои са най-важните неща, които си взе от участието ти в конкурса?
За този конкурс бях записана от мои колеги, никога не съм имала особен интерес към такъв тип изяви. Не съм очаквала да печеля, но разбира се, когато това се случи, беше една приятна изненада за мен. Хубавото на точно този конкурс е, че победителката става културен посланик на град Стара Загора и може да организира или да се включва в различни благотворителни инициативи свързани, с културния облик на града, или чисто на социално ниво, в различни кампании за подкрепа на хора в нужда. Радвам се, че съм била част от този процес, защото смятам, че е полезен. Конкурсът се провежда и до ден днешен.
С Иван Горанов, който е твой партньор в „Клетката” и в живота сте заедно от дълго време. Как поддържате любовта си жива? Каква е вашата формула?
С Иван в общи линии сме израстнали заедно. Познаваме се от 10 годишни, бяхме заедно в училище в един клас, после заедно в Академията в един клас при проф. Пенко Господинов. Някак съдбата винаги ни случваше нещата едновременно и това е и може би, причината да сме толкова успешни във взаимоотношенията си като двойка. Ние сме си на първо място приятели и винаги сме се дърпали напред един друг, когато е имало нужда. А и не само. Не е лесно да поддържаш връзка особено в тази професия, когато и двамата знаем какви компромиси са нужни от двете страни, за да правим това, което харесваме и обичаме. Но успяваме някак да намерим механизъм, по който това да е възможно и да не пречи на любовта ни. Надявам се и занапред този механизъм да работи все така успешно. Буреносно и мълниеносно е било разбира се, но после слънцето винаги чисти мръсните локви, и клоните от дърветата, нали така?! 😉
Обичаш много да пътуваш. Каква забавна случка от твое пътуване би ни споделила?
Пътувала съм много, предимно обичам да обикалям България. Смятам, че ние като общност и народ дори понякога не си даваме сметка колко ни е красива и благодатна природата, а и не само тя. Историята, културата. Случвали са ми се много неща по време на път, но веднъж си спомням, че се качих спонтанно на автобус, който не знаех накъде пътува и така от срам да кажа на шофьора да ме свали навреме се озовах на яз. Батак, а желаната ми дестинация беше град Батак. Двете места са в коренно различни посоки. Разбирате колко съм разсеяна понякога, че даже ме е срам и да си го призная и да си помогна.
Преди време беше актуална фразата „Красотата ще спаси света”. Кое е нещото, което ще спаси света, според теб?
О, не знам. Аз съм си оптимист по принцип, но според мен хората ще развалят света, но и хората ще го спасят. В това вярвам. В хората и в тяхната лична истина, и представа за добро. Има го още, виждала съм го, рядко, но го има. В хората и в любовта им към другите хора, малко сладникаво, но си е факт, мисля. И в прошката. Тя има спасителна сила. Професора ми го повтаряше, не го разбирах тогава, но сега не ми е толкова чуждо това твърдение.
Къде да те гледаме? Какви нови проекти да очакваме от теб?
С удоволствие ви каня на представлението “Пате Пате Гъсок” на режисьора Зафир Раджаб, което ще се играе още един сезон на сцената на театър НАТФИЗ, а за новите музикални и театрални новости предстои да обявя, което може да е повод за друг разговор. Благодаря за поканата. Имайте очи за хубавите неща и ходете на театър! И не само! 🙂
