Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, усмихната, красива и талантлива дама – прекрасната Цветана Сапова. Цвети е радиоводеща и от една година е част от екипа на любимото ми БГ радио. Водеща е на предаванията „Второто кафе”, всеки делничен ден, „Любими песни зад волана”, в неделя следобед и класацията „Нашите 10”. Като дете Цвети е посещавала театрална и още носи този артистизъм в себе си, както и любовта към изкуството като цяло.
С нея дълго време не успявахме да се видим, покрай безкрайни летни пътувания, и на двете. Във втората половина на септември напаснахме графиците си и се разходихме из цветните улички на Пловдив, за да осъществим фотосесията за тази публикация. Цвети е слънчева, позитивна и отговорна. Проекта, който осъществихме заедно се случи с много лекота и съм сигурна, че с тази целеустременост, която носи в себе си, занапред я чакат много, много успехи, накъдето и да се запъти.
В настоящото фотоинтевю си говорим за работата в радио ефира, за сблъсъка на Цвети с булимията, за развиването на кариера на българска земя и още много други интересни теми. Прочете статията до край и се насладете на цветните кадри, които заснехме специално за вас. До нови срещи!
Здравей, Цвети! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Познаваме те като водеща на „Второто кафе” по БГ радио. Какво би ни разказала за себе си?
Благодаря ти за поканата, Криси. За мен е удоволствие да застаната пред твоя обектив, особено когато е в цветните малки улички на любимия ми Пловдив. Това и първото нещо, което мога да ви споделя. От Пловдив съм и обичам творческия дух на града. Обичам да давам информация за себе си под формата на блиц отговори, защото така всичко е бързо, подредено и систематизирано. Творческият хаос ме побърква, обичам подредените мисли. Ако съм цвят – съм жълто. Ако съм цвете – със сигурност избирам слънчоглед. Ако съм филм – той е „Мостовете на Медисън“. Ако трябва да избера едно хоби – то ще е да ходя на театър, всеки ден, по цял ден. Ще попиташ и за песен. Ако съм песен – тя звучи на грамофон, запалена е свещ и навън вали сняг. Съвсем възможно е да „Скитница“ на Лили Иванова.
Как се роди желанието ти да си радиоводеща?
Роди се точно тогава, когато бях объркана и не знаех накъде да поема. Малко преди да завърша образованието си в Нов български университет, се чувствах доста загубена и не бях сигурна дали съм открила моето нещо. Тогава получих възможността за стаж в студентското радио на университета. Беше любов от пръв поглед. Пеперуди при среща с микрофона, трепет, когато светне червения знак „on air“ и вълнение при всяка възможност да рисувам картини за слушателите. Смятам, че радиото може да отвори широко прозорците на съзнанието ти. То ти позволява да си креативен, да намериш свой собствен почерк, да можеш да боравиш със собствения ти набор от знание и същевременно не ти позволява да изоставаш, защото ставаш неактуален. А радиото обича да е първо.
Какво е за теб да работиш в БГ радио? Ти самата фен ли си на българската музика? А имаш ли любими български изпълнители?
Работата в БГ Радио ми разби всички стигми, които съм чувала за радиото като медия. „Никой не слуша вече радио“. Само, ако можех да ви покажа на ден колко съобщение, имейли, дори писма получаваме от слушатели от цялата страна, на всякакви възрасти. Обаждания от чужбина, хора, които споделя, ще са израснали и възпитават в децата си любов към българската музика, защото се е запалила у тях, посредством ефира ни. Чувала съм още: „Сигурно понякога ти става скучно“. Скучно ли? Та, тук в офиса е нужен светофар. Срещите с изпълнители, артисти от различни сфери на изкуството, популярни лица от малкия и големия екран, всеки ден е пълен с ново предизвикателство и нова възможност. Щастлива съм, че попаднах в екип от професионалисти, които горят в професията си. А, когато в едно семейство има любов, то върви смело напред. Така е и в семейството на БГ Радио.
Фен съм на българската музика много преди да стана част от екипа на БГ Радио. Вкъщи винаги българското творчество е било на почит, и в мен се е възпитавало уважение към българските творци. Аз съм от хората, които слушат постоянно музика и имам нуждата да откривам нови парчета, нови музиканти, и да изследвам хоризонтите й.
Откривам по нещо любимо в редица български изпълнители. Харесвам текстовете на Александър Петров и вечните класики на Тангра и Диана Експрес. Обичам новаторството на Руши, Ирина Флорин и Прея. Няма как човек да не запее, когато зазвучи Лили Иванова, Васил Найденов или Тони Димитрова. Аз не правя изключение – пея с цяло гърло.
Имала ли си гост във „Второто кафе”, за чиято среща да се вълнувала особено много? А как се справяш с тези емоции?
Никога няма да забравя първото ми интервю, което беше с голяма футболна звезда – Димитър Бербатов. Беше по повод партньорството между неговата фондация и концерта на Влади Ампов – Графа на НС „Васил Левски“. Толкова бях развълнувана, че не помня какви въпроси съм задавала, как съм се подготвяла, но помня отношението на колегите ми и неговото отношение към мен. Той беше изключително усмихнат, отзивчив и сякаш ме подкрепи в тези първи стъпки. А от страната на колегите ми – за миг не почувстваха съмнение към мен. Бяха толкова сигурни, че ще се справя, помня как се прибрахме в радиото с програмния ни директор – Ирина Тончева, всички ме аплодираха и ме прегърнаха. Това мен ме окрилява, когато усещам подкрепа.
Във „Второто кафе” всяка седмица ми гостуват изключително пъстри хора. Говорим си за театър, музика, кино, изложби, отразяваме актуалните събития от културния живот, стремя се да отразявам и живота в социалните мрежи, защото той вълнува част от аудиторията ни. Във „Второто кафе” всеки ден споделям и по една добра новина от страната, за която ми пишат слушателите ни. Обичам да казвам, че предаването ми е следобедното оправдание за почивка и усмивка между 2 и 5. Чувствайте се поканени за по следобедно капучино.
В TikTok ни разказваш за срещата ти с булимията. Какво би споделила на всички момичета, които се борят с хранителни разстройства?
За съжаление в България се говори открито твърде малко за теми като тази, затова и ни ужасява, когато видим свръхпълен или свръхслаб човек на улицата.Обръщаме се с отвращение и започваме да почукваме по маси, столове и т.н. Така се отнасяме към всичко и всички различни, за съжаление. Крайно нетолерантно общество сме. Отклоних се малко от въпроса, но много ме пали тази тема напоследък. Реших да споделя повече за моята борба с булимията, като първоначално това ми действаше терапевтично и нямах очаквания хората в TikTok да ме разберат. Оказа се обратното, много момичета се свързаха с мен, за да споделят сходни проблеми, да потърсят съвет или просто да изкажат благодарност, че съм била откровена и се припознават в моята история. Винаги ги съветвам да потърсят помощ от специалист. Моята грешка беше, че близо 3 години си мислех, че мога да се справя сама. За съжаление болестите на психиката са много коварни, защото няма хапче, което можем да изпием и болката да отшуми. За тях е нужда терапия, постоянство, споделеност и вяра. Моята борба продължава, ще продължа и да споделям повече за пътя ми.
Според теб каква е причината ние дамите често да се сблъскваме с хранителните разстройства?
Смятам, че е неизбежно във времената, в които живеем. Навсякъде гъмжи от фалшиви образи, обработени снимки, всеки бълва режим след режим, диета след диета. Съвети тук, съвети там. Трудно е да останеш в хармония със себе си и да не се плъзнеш по желанието да изглеждаш по определен начин. Склони сме да стигнем до крайности в името на красотата. А тя красотата е във всички онези чудновати несъвършенства, всяко животно от определен вид има отличителни белези, не знам защо искаме да скрием нашите. Дами, до скоро си мислех, че всеки един мъж ще се взира в стриите по бедрата ми, ще ми брои бенките и ще изчислява индекса на телесната ми мазнина, и ще забележи онази точица целулит, която ме тормози. Оказа се, че правилният и този, който си заслужава, ще ви купи парче торта и ще отбележи колко красива е усмивката ви днес. Ако насочим всички онези усилия да задоволяваме очакванията на непознати, към това да заобичаме себе си, ще живеем в едно щастливо и здравословно тяло.
Какви са твоите стъпки за придобиването на повече увереност?
Ще излъжа, ако кажа, че се справям с това и съм ги открила. Даже много ще излъжа…Чувствам се добре, когато полагам усилия за себе си. Когато чета, когато гледам хубав филм, когато отделя време за театър, когато поспортувам и си приготвя качествена храна. Смятам, че е нужно да подхранваме женската ни енергия, защото я разпиляваме честичко по дадени хора и в дадени случки. А тя е в много измерения – от начина, по който изглеждаме, до това как мислим. Червеното червило и поезията на Дамян Дамянов са моята храна за повишаване на увереността.
Какво е за теб да развиваш кариерата си в България? С какви предизвикателства се сблъскваш?
Аз съм в самото начало на моя път. Ключовата думичка в това изречение е път. Моето поколение е нетърпеливо, иска бързи резултати и е свикнало да вижда готови резултати. Не се изключвам от това число, мислех си, че трябва веднага да ми се случат нещата и трябва да стане възможно най-бързо. Когато започнах работа в БГ Радио видях колко дълъг е пътя на един успешен радиоводещ, колко усилия, отдаденост, непрестанни идеи и креативност са нужни. Никой не ти обещава бляскава кариера и популярност. Ако това дойде бързо, май има нещо гнило. Смятам, че социалните мрежи допринасят за това да живеем с мисълта, че всичко трябва да се случва сега и веднага. Просто защото виждаме готови резултати в снимки и видеа, виждаме бляскавата част на нещата. Още повече има една тенденция глупавите хора да стават скорострелно популярни и да се лансира образа им, това ме побърква. Смятам, че мислещият, работещ и чувствителен човек среща много повече трудности по пътя си, но резултатите му са много по-устойчиви.
Какво ти предстои? Къде можем да те гледаме, слушаме?
Есента е много динамичен сезон за радиото. С нея идват нови гости, нови идеи и проекти. За мен продължава работата в предаването „Второто кафе”, като подготвям интересни гости. От началото на лятото съм водещ и на неделното предаването на БГ Радио – „Любими песни зад волана“, в което се включват слушателите ни и е ново предизвикателство за мен. Всяка неделя ставам част от пътуванията, съдбите им и това, което ги вълнува. Аз съм човек, който не обича да стои на едно място, така че постоянно мисля идеи за нови неща. Надявам се да ми се случат.
