Севар Иванов „Вярвам, че хората имат нужда да бъдат мотивирани, а не мачкани”

Приятели, днес на гости ми е един млад и талантлив български актьор – Севар Иванов. Първата ми среща с него беше малко след избухването на пандемията. Оттогава насам при него се случиха толкова разнообразни и обогатяващи събития в живота и кариерата му.

Първото от тях е моноспектакъла „Кученцето се засмя”, чиято премиера беше на 14 октомври в Национален студентски дом, град София. Той изигра и Теофилакт в телевизионния сериал „Войната на буквите”, където го видяхме в съвсем друга светлина от тази, в която го познаваме. Освен това беше страшно убедителен в ролята си. Освен това, през изминалите три години, Севар беше заместник-директор на театъра в Благоевград, завърши своята докторантура и спечели стипендия „Фулбрайт”, благодарение на която имаше възможността да живее в Ню Йорк за шест месеца.

В настоящото фотоинтервю си говорим за времето прекарано в Ню Йорк, за промяната на навиците му и за какво още, ще разберете като го прочетете докрай! Насладете му се!

С кои три думи би се описал?

– Мотивиран; Трудолюбив; Обичащ

Разкажи ми повече за новия ти моноспектакъл „Кученцето се засмя”. Пред какви предизвикателства те изправи?

– По покана на режисьора Ана Батева и Спам Студиос се впуснах в много сериозно актьорско предизвикателство – моноспектакъл. Темите, които са засегнати в текста на „Кученцето се засмя“ допълнително вдигнаха летвата, тъй като са много близки до мен, което предполага едно по-особено разкриване пред публиката. Както се оказа от отзивите на зрителите сред премиерата – темите са валидни и за всички хора, независимо от това да ли са артисти или не. Текстът е по романа на Джон Фанти „Питай прахта“ и в него много умело е предадена суровата реалност на света, в който живеем. Една от основните теми в представлението е за най-големия ни враг понякога – самите ние. Собствените ни очаквания, че светът се върти около нас. Собствените ни мисли, че талантът ни е неоценен от другите или тези, че изобщо нямаме талант… В „Кученцето се засмя“ се разглежда вътрешната борба между фантазия и реалност… И като цяло – какво е реалността и изобщо каква е нашата роля в нея. Героят Артуро Бандини всъщност търси отговора на въпроса „Каква е ролята ни на този свят?“ Дали го намира, зрителите могат да разберат на 15 ноември в София и на 18 ноември в Пловдив. Очакват се още дати, като актуалната информация се качва в профилите в социалните мрежи на Spam Studios, а и аз гледам да споделям предстоящите събития. Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“, програма „Едногодишен грант“.

Какво успя да си вземеш от престоя ти в Ню Йорк? А ще ни разкажеш ли по какъв повод всъщност беше там?

– Причината да прекарам половин година в Ню Йорк беше прекрасната възможност, която Фулбрайт България ми предоставиха. Фулбрайт е най-голямата програма за образователен обмен между САЩ и целия свят. В края на 2021 година почти на шега кандидатствах за стипендия за проучване, свързано с докторантурата ми. Казвам „почти на шега“, защото видях обявата от платена реклама в социалните мрежи и, тъй като оставаха още няколко дена до крайния срок, попълних само най-задължителните документи. Целият процес от кандидатстването до окончателното решение от всички страни продължи около десет месеца, в които, хем знам, че продължавам в следващ етап от кандидатстването, хем не е 100% сигурно. Когато визата ми за Щатите беше в паспорта, вече всичко беше сигурно и имах около 20 дена да се подготвя за заминаването. И така в края на септември 2022 се озовах сам в Ню Йорк и приключението започна.

Винаги съм се борил за някаква независимост и, когато се оказах сам, си дадох сметка, че съм заобиколен от невероятни хора. Още повече оцених семейството и приятелите си. А самия Ню Йорк почувствах като мястото, за което съм създаден – динамичен, голям град, в който са важни качествата, а „амбиция“ и „работохолизъм“ не са лоши думи. Много вдъхновяващо ми действаше всичко там. Освен проучването, за което бях отишъл, там написах и дисертационния си труд, който от три, стана в пет глави; изготвих още един отделен анализ и най-вече: донесох си оттам много нови знания, опит и идеи, които знам, че ще ми послужат по най-добрия начин в точния момент. Запознах се с много хора. Успях да посетя и други места в САЩ и да се среща за първи път с членове на семейството ми. За шест месеца, в които рязко излязох от зоната си на комфорт в България, си изградих нова там (в Ню Йорк). Всички те предупреждават за културния шок, когато отидеш там, но не и този, който те чака, когато се върнеш. Ако трябва да обобщя – оцених добрите неща тук и видях колко още по-добри могат да се случат.

Какви промени усещаш в себе си след спирането на тютюнопушенето и редовните тренировки в залата? Би ли препоръчал такава промяна на навиците и на другите хора?

– Най-странното нещо е, че не мога да повярвам, че съм пушил през по-голямата част от живота си и то доста сериозно. Странно ми е, че толкова много приятели около мен, които не пушат, са се съобразявали и са седели на задимени места или навън в студа, а това смърди! И до този момент не си давах сметка за това. Откакто спрях да пуша се е случвало няколко пъти да съм на задимени места и след това дрехите и косата ми вонят и разбирам, че преди съм бил някакъв ходещ пепелник. Най-страшно беше, когато сядах на компютъра да пиша проекти по цели нощи и плътно до лаптопа беше планината от фасове.

Реших да пробвам да спра цигарите, когато заминавах за Ню Йорк. Казах си, че така или иначе организмът ми ще е стресиран и ще бъда извън обичайните си места, дейности, обкръжение. Това беше възможност да се опитам да бъда някаква по-добра версия на себе си… или поне по здравословна. Така и стана – последната си цигара изпуших на летище София в 6:00 сутринта, преди да отлетя към САЩ. Четох различни статии за процесите, през които преминава организмът ни, след като спрем цигарите (след 2 часа, след 12 часа, след 24 часа и т.н.). Обобщих тази информация, което беше от полза да „следя развитието си“, защото това не са промени, които усещаме или виждаме толкова лесно. Например, няма как да видиш дали организмът ти се освобождава от никотина или че нивата на катран са занижени. И така, повече от година по-късно, по-скоро в мен седи недоумението защо съм го правил толкова време. И като видя деца на 13-14 години с цигари и енергийни напитки по улиците си давам сметка колко абсурдно (а не готино) съм изглеждал и аз преди 15-16 години. Пропуших, когато отидох в ново училище. Казах си: „Нова среда, нов аз“… Не много добра идея, но ето че пак използвах „новата среда“, за да спря този вреден навик.

В Ню Йорк започнах да изграждам и друг навик – да ходя на фитнес. Не само да започна да ходя, но и да бъда редовен, а даже и да ми харесва. Очаквах да кача килограми, когато спра цигарите и очакването ми се оправда, не на 100% процента, а на 18 килограма. Да, звучат много, а в паундове (както показват кантарите в САЩ) числото е още по-впечатляващо. Особено за човек, който има доста компрометирани разбирания за външния си вид. И така тренировките се оказаха неизменна част от графика ми. Започнах да виждам резултат, което е много добра мотивация да продължавам да го правя.

Ако можеше да си избереш една суперсила, коя би била тя?

– Ако трябва да си избера само една, то сигурно би била силата да мога да контролирам съзнанието на другите. По този начин най-лесно ще мога да осъществявам целите и мечтите си. И, повярвай ми, те нито са да бъда най-богатия, нито най-известния, нито безкрайна власт, нито безсмъртие или нещо подобно. Колкото и да се опитвам да бъда самостоятелен, винаги ще си остана единица от общество, така че моите възгледи, разбирания и идеи ще срещат мнението и разсъжденията на другите хора. Ако имам властта да влияя на решенията на хората, това би помогнало за по-бързото постигане на целите, което би довело до поставянето на нови, по-високи. Давам си сметка, че всеки артист донякъде владее тази суперсила, защото чрез изкуството си малко или много влияем на аудиторията.

Тайната на твоя позитивизъм е..?

– … вярата, че хората имат нужда да бъдат мотивирани, а не мачкани. Много е лесно да подчертаваш лошите характеристики на нещо или някого. Но за какво го да го правиш, ако няма да предложиш решение на това как да бъдат подобрени или премахнати.

Море или планина?

– При така поставен въпрос, избирам „остров“. Даже мога да посоча конкретен – Ланзароте. Там за по-малко от половин час можеш да отидеш от плажа до върха на планина… или по-точно вулкан.

Лято или зима?

– Зимата много я обичам около Коледа, до Нова година. Но да е красива зима – със сняг, който да вали, а не вече мръсен и кишав. След нова година съм готов да идва лятото и така до следващата Коледа.

Има ли нови проекти, за които искаш да ни споделиш?

– В момента подготвяме новите епизоди от документалната поредица „5 минути София“. Досега сме създали повече от 50 кратки филмчета, като темата на десетия юбилеен сезон са кварталите на столицата. По този начин имаме възможността да разкажем на зрителите малко познати факти и да представим крайните квартали като едни нетрадиционни забележителности. Всеки квартал носи толкова много истории: от името, което носи, до събитията случили се там през годините, както и личностите, които са живели в него. Именно в кварталите е скрит духът на София. Цялата документална поредица е налична в YouTube и Vbox7, като можете да последвате и страницата на „5 минути София“ във Facebook. Този проект се реализира с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община, а засиленият интерес на зрителите ни мотивира да продължаваме да го правим.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *