Привет, приятели! Днес на гости ми е талантливият и харизматичен български актьор Павел Иванов.
Познавате го от театралните постановки „Двубой”, „Лунатици”, „Петък вечер”, „Цветът на дълбоките води” телевизионните сериали „Татковци”, „Полицаите от края на града” и други. В момента той е част от Народен театър „Иван Вазов”, а преди това е играл в Младежки театър „Николай Бинев”, Сатиричен теартър „Алеко Константинов” и Драматичен театър „Сава Огнянов”, гр. Русе.
Павел е тренирал баскетбол, завършил е в математическа гимназия, танцувал е и народни танци. Наричат го новия Стефан Данаилов. Впечатлението, което остави той у мен е на интелигентен и възпитан млад мъж, точен и стрикно изпълняващ ангажиментите си в натоварения си график.
Снимките към това фотоинтервю направихме един слънчев следобед, преди няколко седмици. Във фотоинтервюто си говорим за опита при работа с деца, таланта и какво още, ще разберете като прочетете публикацията докрай. Enjoy it!
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Интересът ми към актьорската професия се роди от филмите, които гледах като дете. Интересът се превърна в увлечение, когато гледах спектакли на артистите Мариус Куркински и Камен Донев, след което се записах в ученически школи. А любовта пламна, щом започнах да се занимавам с подготовка за тази професия при Стефан Данаилов.
Тренирал си баскетбол. На какво те научи спортът? Какво успя да си откраднеш от него и да го внедриш в актьорството?
Като дете/ученик се занимавах активно с баскетбол, играех в различни клубове и отбори, завърших математическата гимназия в Русе, а после учих своята професия от Ламбо, успоредно с това вече трупах опит на сцените на Народен театър “Иван Вазов”, Сатиричен театър “Алеко Константинов”, Младежки театър “Николай Бинев”, Драматичен театър “Сава Огнянов”, Театър “Сълза и смях” и този букет от спорт, точни науки и изкуство ме поведе към изборът ми да се стремя да бъда винаги: подготвен, фокусиран, ведър, решителен, на щрек, темпераментен и умерено спокоен.
Работил си с едни от най-великите български артисти като Стефан Данаилов и Мариус Куркински. В сериала „Татковци”, придоби опит и в съвместната работа с деца. Какво е усещането да снимаш с малките човеци? На какво те учи?
Както опитът с големите артисти, които спомена ти, така и опитът с децата – ме учат на едно общовалидно правило – емпатията е ключът към колективната работа. Съпричастност, разбиране, вникване, внимание, любов, ведрост, спокойствие, хумор. Всичко друго е обречено на несъстоятелност.
Всички знаем колко си талантлив, според теб ние ли изграждаме таланта си или го носим в себе си и ни е даден свише?
Категорично смятам, че талантът и неговите измерения са плод на обстоятелства при израстването на млад човек, а именно – семейна среда, несемейна среда, образование, извънкласна дейност. Тези фактори определят бъдещето в огромна и почти сигурна степен.
Как мислиш, чувствителността като качество в човешкия характер сила ли е или слабост? Защо?
Чувствителността е невронен процес, които се калибрира в определен сектор от човешкия мозък. Обществено приетите норми на показателите в този сектор са тези, към които трябва са се стремим. Накратко – чувствителността не се степенува и коригира от нас, тя е подсъзнателен процес с физическа проява. Тази физическа проява обаче може да се контролира съзнателно. Точно тук можем да се намесим и да я оформим както пожелаем за добре, но никога не можем да застанем в образния епицентър на събитието, което наричаме ‘чувство’.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Подготвям много нови неща – пиеси, турнета в страната и Европа. Радвам се, че имам възможността да споделям предстоящите дати на всички тези заглавия в социалните мрежи, където може всеки да следи предстоящите интересни събития. Профила, в който ще качвам всички подробности за турнетата,заглавията и билети за тях в инстаграм е pavel_ivanov_official_.
