Здравейте, приятели! Днес на гости една прекрасна млада дама, чието име, вярвам, че ще чувате все по-често занапред – актрисата и певица Жаклин Даскалова. Познавате я от театралните постановки „Бурята”, „Нова земя”, Суматоха”, пълнометражния филм „Страх”, участвала е и в телевизионния сериал „Откраднат живот” и други. Едни от авторските й песни са „Бегдебе”, „Мърфи”, „Луната”. Съвсем скоро тя беше номирана и за награда ИКАР за дебют, което е голямо признание за таланта й.
Преди време попаднах случайно на една от песните на Жаклин и ми прииска да чуя всички нейни парчета. След това разбрах, че тя всъщност е актриса, пише текстове, танцува. Жаклин е човек с толкова много таланти, има свой собствен подчерг с това, което прави. Освен това е много мила и нежна, което няма как да остане незабелязано от околните.
Във фотоинтервюто си говорим за това какво е да си артист в България, за увереността, качествата на успешните хора и какво още, ще разберете като го прочете до край. Насладете му се! До нови срещи!
Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?
От скоро съм част от трупата на Народен театър “Иван Вазов”. Представленията там, за мое огромно щастие и благодарност се трупат. Очаквам с нетърпение и следващите заглавия. Освен това съм горд член на сдружение “Суматоха”, което създадохме с колегите ми от НАТФИЗ, за да запазим дипломните си представления и да правим нови. Старая се да работя на свободни сцени и да правя независими представления. Едно от тях е “Венчани за небесата”, което се роди посредством ателие на театър Реплика.
Паралелно с това се занимавам и с музика. Все още любителски, но с надеждата да прерасне в по-големи неща.
Ти си актриса, пееш, рисуваш, танцуваш, пишеш текстове на песни. Кога се роди любовта ти към изкуството?
Мисля, че нося любовта си към изкуството от родителите ми. Те са танцували през цялата си младост. Запознали са се в залата за танци. Баща ми е пианист. Занимавал се е и с дърворезба. Майка ми и до ден днешен има отношение към модата, занаятите, цветята. А и те ме насочваха цял живот към това, което явно от малка съм обичала.
Какво е усещането да си артист в България? С какви трудности се сблъскваш в ежедневието си?
Финансовата трудност е основната причина много талантливи хора изобщо да не посягат към професията. Аз челно се сблъсках с бедността на изкуството в България и съм дълбоко огорчена, че изкуството се цени толкова малко у нас. Съгласна съм, че изкуство се прави най-добре в лишения, но не одобрявам мизерията по театрите в страната. Смятам това за демотивиращо и пагубно.
А какво те мотивира да продължаваш да се занимаваш с изкуство?
Развитието ми и срещата с публиката. Обичам постоянния сблъсък с нови автори и световете, които носят със себе си. Всяко ново начало е ново търсене и изследване на нов човек, в чиято психофизика трябва да влезеш. Също и обратната връзка, че си бръкнал в сърцето на някого и излиза развълнуван от концерт или представление. Вълнуваща е и детската публика. Там най-силно се усеща въздействието.
Авторската ти музика често е определяна като бунтарска. Към кого или какво е насочен този бунт?
Ако наистина така я определят хората, се радвам. Но аз изисквам много повече от себе си, относно бунта.
Как мислиш, кои качества от характера правят един човек успешен?
Добратата, смиреността, вярата, хъса, характера, постоянството и таланта.
Какво те кара да се чувстваш уверена в това, което правиш? Увереността мускул, който ние самите развиваме ли е?
Да, мисля, че това се добива с времето. Все още се изненадвам, че в определени ситуации съм неуверена, а пък в други увереността се появява. Но със сигурност се иска много кураж за всяка крачка и след всяка по-голяма добиваш повече смелост.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Надявам се нова музика, надявам се още театър и това лято един проект, който ще е насочен към хора, които сега започват първите си стъпки в изкуството.
