Здравейте, приятели! За мен е удоволствие да ви представя госта ми днес, а именно талантливата актриса и модел – Карина Илиева. Познавате я от театралните постановки „Апокриф”, „Лазар и Иисус”, „Иванов-Барабанов” и други. Освен това, Кари е професионален модел и спечели титлата „Жена на годината” на списание „GRAZIA” в категория „Мода” за 2022 година. Тя е част и от визуалния проект Non-human, който можете да гледате тази неделя (12.02) в Топлоцентралата – Регионален център за съвременно изкуство.
Карина е амбициозна, талантлива, позитивна и влага старание във всичко, което прави. Няма да забравя пламъчето в очите й и красивата, широка усмивка, която не слизаше от лицето й през цялото време. За мен беше огромно удоволствие да се докосна до личността и таланта й се надявам, че това фотоинтервю ще бъде интересно и вдъхновяващо и за вас.
За реализирането на фотосесията благодарим на Бистро Craft София, които бяха наши домакини в студения неделен ден, когато беше и нашата среща. Във фотоинтервюто си говорим за успеха, за трудностите в актьорската и моделската професия, за вярата. Останете с нас и се насладете на публикацията, която сме ви подготвили! До нови срещи!
Здравей, Карина! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала малко повече за себе си и проектите, в които участваш?
Първо, много благодаря за поканата! За мен е удоволствие! Аз съм Карина и тази година се дипломирам в ‘’НАТФИЗ” със специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Иван Добчев.
Всеки, който има интерес може да дойде да гледа предстваленията, с които се дипломираме, “Иванов-Барабанов” и “Лазар и Иисус” в Учебния театър на Академията. Също играем постановката „Апокриф” в театрална работилница „Сфумато”. От години се занимавам и професионално с моделство.
Как се роди любовта ти към моделската професия? А към актьорството?
В моделството ме влюби моята по-голяма сестра, която вече живееше в този свят на модата. Пък актьорството ме връхлетя хем очаквано, хем отникъде. Още докато бях в училище, се записах на актьорска школа, но определено не съм от хората, които още от малки са знаели какво искат. На по-късен етап се появи тази необходимост за изразяване чрез изкуство.
Беше си интуитивно и съдбовно случване.
По какво си приличат и по какво се различават двете професии, според теб?
И двете се занимават с естетическото, красивото, тече постоянен креативен поток, свързани са с големи екипи от хора, които работят в една посока. Един кадър може да изкаже толкова много думи, а в същото време актьорството е онова пълно и най-смислено. То е като следващото по-голямо ниво. Имат общо, и се радвам, че двете неща, които обичам толкова много, си обущат на един език.
Каква е твоята формула за успех?
Работа, вяра в себе си, положителна настройка, свобода на съзнанието. И главно да го правиш с голямо удоволствие.
Трудно ли е да вярваш в себе си след поредния отказ на кастинг?
Трудно е. Особено в началото, когато прохождаш и нямаш натрупано самочувствие. Това е нещо, на което все още се уча. Преди година бях допусната до трeти кръг във филмов проект, за който се чувствах много намясто и готова. Изглеждаше, като че това вълнуващо пътуване ми предстоеше. Получих обаждане и въпреки положителните отзиви от режисьора бяха избрали друго момиче, което да изиграе ролята.
В онзи момент бях разочарована.. въртяха се мисли като.. Може би, не съм добра в това.. може би, никога няма да се случи.. Най-лошо е да се оставиш роб на тях. Това са моментите, в които трябва да се събереш и да го приемеш, защото те и занапред ще се случват. Просто професията е такава. Пък когато дойде моето, няма какво да ми попречи. Вярвам, че нещата се случват с причина и че всеки си има своя път и време.
А ти как продължаваш да вярваш в себе си, въпреки всичко?
Не се отказвам, каквото и да се случва! Многократно си го доказвах през изминалите четири години в академията. Всичко, което ме е държало през времето е вярата, че има смисъл, вдъхновяващите хора по пътя ми, работата със съмишленици и онзи гъдел, всеки път, когато съзадеш нещо живо. Много по-силно е.
А вярата в себе си, според мен се изгражда и се работи за нея, както за всичко друго. Натрупаният опит също е ключов.
В какво се изразява дисциплината в една творческа професия, според теб?
Трябва да си отдаден напълно през цялото време. Работата никога не свършва. Процесите са дълги, репетира се целодневно, повтарят се сцени отново и отново, докато не се получат. Истината е, че има доста хора ,които още в началото се отказват и често причината е това. Изисква се много търпение и дисциплина, за да си устойчив.
В какво вярваш?
Вярвам в красивото. Вярвам в доброто. Вярвам в любовта. Вярвам, че получаваш това, което заслужаваш. Вярвам, че може да е забавно, докато се получава. Вярвам, че всичко е енергия и за да получаваш трябва да даваш.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Края на месец февруари заминавам за Париж за седмицата на модата, където ме очакват много моделски ангажименти. А след като се завърна продължаваме с дипломните ни представления. Нещо, което създадохме съвсем скоро е постмодерният визуален проект Non-human. Синхрон между звук и изображение. Каня всеки един, който е запален по модната фотография, театъра, музиката като висше изкуство да дойде и да изживее тази изложба. Позволете си да ви се случи на 12 февруари (неделя) от 14 до 19ч. В Топлоцентрала –Регионален център за съвременно изкуство, зала 2.
А всичко вълнуващо и предстоящо споделям в Инстаграм профила ми @karrinailieva.
