Посетихме Рилския манастир края на пролетта и началото на лятото на 2020 г. Мястото е спокойно, приятно и зареждащо, а природата е много красива. Въпреки че беше лято, през ранните и по-късните часове на деня, имахме нужда от лека връхна дреха. Както можете да видите от снимките, манастирът е заобиколен от величествената Рила планина. Въздухът е чист и въпреки, че прекарахме почти целия ден там, се оказа, че не сме посетили по-голямата част от музеите в манастирския комплекс.
Разположение и история на Рилския манастир
Рилският манастир е разположен в Югозападна България, в Рила планина, област Кюстендил, близо до село Пастра. Покрай него тече река Рилска. Основан е през X век от Св. Йоан Рилски. Това е най-големия манастир в България. Простира се на 5 етажа като 4 от тях са видими.
Рилският манастир „Свети Иван Рилски” е сред най-значимите културни паметници на България. През 1983 г. е включен е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Манастирът е бил построен на мястото на страта постница, намираща се малко по-нагоре в планината, през 927- 941 от Св. Йоан Рилски Чудотворец. В двора на днешния манастир била посторена отбранителна кула и малка черква от местния феодален владетел Стефан Драголов, Хрельо през 1335 г. Тогава са построени и всички жилищни сгради в манастирския комплекс. Кулата става известна като Хрельовата кула и е най-старата запазена сграда в комплекса. На върха й се намира параклисът „Свето Преображение” с ценни фрески от 30-те години на XIV в.
Целият манастирски комплекс се изгражда през XIX в. Църквата „Рождество Богородично” е построена през 1834-1838 г. Жилищните сгради обграждат стените на комплекса и погледнат от високо, целият двор образува неправилен петоъгълник.
В Рилския манастир голяма педагоическа дейност развива Неофит Рилски, който основава тук килийно училище по време на Възраждането на България. Също така, манастирът е бил подслон на мнозина български революционери като Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев и много други.
Какво можете да разгледате в манастира
Рислкият манастир разполага и с музейна част. Това са Църковно-исторически музей, Иконна галерия, Хрельова кула, Музей „Манастирско стопанство” и Етнографски музей.
В църковно-историческия, можете да разгледате експонати от създаването на манастира от Св. Йоан Рилски до XIX в. Включва още стенописи, икони, богослужебни одежди, книги и други. Централно място в експозицията заема Рафаиловият кръст.
Хрельовата кула е пететажна, с височина 23,60 м. На последния й етаж се намира параклисът „Свето Преображение”.
В Етнографския музей се намират етнографските богатства на манастира. В залите са разположени произведения на народното изкуство от XVIII и XIX в, включващи накити,тъкани и носии. В автентичния си вид тук са запазени Копривщеснка, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостна стая.
От описаните по-горе музеи, в края на деня, успяхме да видим единствено Църковно-историческия. Той се намира надясно от централния вход на манастира, зад църквата „Рождество Богородично”. В музейната част не си позволих да снимам, затова и нямам кадри от тях в публикацията. Освен това не съм подозирала колко разнообрази неща могат да се разгледат тук, което е нетипично за останалите манастири, които съм посещавала. Прекарахме там около 6-7 часа, като наобяд отделихме време за хапване извън комплекса, след което се върнахме да посетим музея.
Надявам се статията да ви е била интересна и ако сте решили да посетите Рилския манастир да сте по-подготвени, отколкото ние бяхме. Тогава разгледах това прекрасно място за първи път, но със сигурност няма да е за последен. В случай че публикацията ми ви е била полезна, ще се радвам да я споделите с приятели. До нови срещи!
