Актрисата Петя Бончева”Вярвам във вълшебства”

Привет, приятели! Днес на гости ми е една очарователна и талантлива дама – актрисата Петя Бончева. Познавате я от телевизионния сериал „Пътят на честта”, театралната постановка „Апарт” и други.

Петя е слънчева, лъчезарна, красива, естествена и усмихната. Тя беше първия модел, който застана пред обектива за тази календарна година и нямам никакви съмнения, че ще ми донесе късмет в творчески план. Тя ни покани да се срещнем и снимаме в уютния й  дом, за което искрено благодаря.

Петя е от онези хора, които са човечни, щедри и здраво стъпили на земята. За мен беше удоволствие да се докосна до нейния свят и се надявам и за вас фотоинтервюто, което сме ви подготвили да бъде интересно и зареждащо с положителна енергия. Насладете му се!

Здравей, Петя! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала повече за себе си?

Здрасти, Криси, и аз мерси, че ме покани. Да, разбира се. Аз съм Петя. От Варна. Обичам да гледам филми и да научавам нови неща. Обичам да колекционирам неща. Обичам да изработвам разни неща. Обичам да разхождам кучето си. Обичам да пия кафето си чисто, но често му слагам мляко и мед. Дори аз не знам защо го правя. Напоследък съм облечена най-често с пижама и меки чорапи. Ям плодове и ядки. Но не съм катерица. И такива неща, простички.

Кога се роди любовта ти към актьорската професия?

Някакси, в детството ми не помня да съм имала желание да бъда на сцена, или пред камерата. Винаги ми е била по-интересно какво се случва зад тях. Спомням си, че може би съм била на 5-6 години, когато участвах в едно коледно представление във Варненския театър, бях на школа там. И помня, как постоянно висях при сценографите и исках да разбера, дали наистина слагат нещо в подаръците под елхата, която беше огромна. После, исках да разбера, дали наистина животните започват да говорят вечер. После дали наистина персонажите от пиесите се целуват, пият отрова или пък като казват, че заминават – наистина си тръгват. Някакси този въпрос се превърна и в моя професия. Което е и най-хубавото нещо.

С ролята ти на Симона от „Пътят на честта”, ти се превърна в посланик на домашното насилие в България. Какво би казала на всички жени, които са в тази ситуация?

Да, така се случи с моята роля. В момента работя върху проект, чиято цел е да се провокира освен личната и социалната ангажираност към проблема. Мълчанието не е най-добрият приятел. В дадени моменти може да го чувстват като такъв, но страшно е, когато то се превърне в най-големия враг. Особено в този пандемичен период. Когато общуването се изостри, прекалено дълго сме прекалено близко. Затова и случаите с насилие зачестиха. Когато нямаме как да се свързваме с другите, нервната ни система остава гладна. Освен на психическо, ние страдаме и на физическо ниво. Както казва Елена Илиева, Гещалт терапевтът, с който работя: „Не случайно карцерът е най-тежкото наказание за затворниците”, а ние така живеем от… стана вече една година. Трябва да се говори, трябва да се вземат крайни мерки за преодоляването на проблема.

Родена си във Варна. Липсва ли ти морето, когато си в София? Как се чувстваш, когато го чуваш, когато си на брега му­?

Варна, липсва ми. Много. И моите хора там, морските ми приятели. Морето ми липсва, заради прекрасните и незабравими спомени, които имам там. Онзи ден си писах с Цвета, моята приятелка и съобщението е: „Как искам да си ларжим на барчето и да си заровим краката в пясъка и да слушаме нашата музика :))).” Това мисля, че казва всичко… Хихи…

Винаги си усмихната, лъчезарна, позитивна. Каква е тайната ти? Въпрос на навик ли е позитивизма?

А, смятам, че навиците рано или късно се превъщат в рутина, тоест не е навик. Аз обичам да се усмихвам много, да се смея. Нямам тайна, просто гледам да хващам хумора в дадените ситуации. Да съм нацупена и тъжна не е моята формула за живеене.

В какво вярваш?

Във вълшебства все още, 🙂 надявам се това никога да не се промени. 🙂 🙂

Кое е най-голямото предизвикателство, с което те е сблъсквал живота до момента?

Мисля си, че е загубата на баща ми. Може би, защото бях малка и ми е останало в спомените като единственото нещо, което не е било по силите ми да преодолея и все още е така.

Какви нови проекти да очакваме от теб?

Първо ,се надявам, за всички ни, тази година да е продуктивна, работна. Нямам търпение да се захващам за работа. Предстоят ми няколко театрални проекта, ще работя с нови хора, по интересни текстове. Имам и снимки, които се отмениха два пъти заради пандемията, имам и незавършени проекти. Доста суеверно, може би звучи, но ще споделя като най-накрая ги завършим. Дано сме здрави на първо място, другото рано или късно, ще се случи.