Здравейте, приятели! Днес на гости ми е една млада, чаровна и красива актриса и модел – Стиляна Маркова. Тя е родена в град Пловдив, завършила е „Актьорство за куклен театър” в НАТФИЗ. В момента е част от трупата на Драматично-куклен театър “Константин Величков”, град Пазарджик. Там тя играе Албена, в пиесата „Албена”, която великият Йордан Йовков е написал по действителен случай. В свободното си време, Стели работи и като модел на свободна практика.
С нея се видяхме началото на октомври месец в София, за да направим кадрите за фото интервюто. Стели се държа абсолютно професионално, снимките се получиха с лекота. Усетих в нея чистотата на дете, искреност, готовност да съдейства във всеки един момент и да действа тук и сега, без да си позволява да отлага ангажиментите си.
Благодарна съм, че успях да се запозная с нея и да погледна света през нейните очи. Призовавам ви да го направите и вие, като прочетете интервюто докрай. Enjoy it!
Здравей, Стели! Радвам се, че си ми на гости! Благодаря ти, че прие покана ми! Би ли ни разказала малко повече за себе си и това, с което се занимаваш?
Здрасти, Криси! Благодаря за поканата за това интервю! Аз съм актриса, завърших НАТФИЗ преди две години специалност “Актьорство за куклен театър“. Беше много смешно, защото исках да вляза в НАТФИЗ, за да уча „Актьорство за драматичен театър” и когато моментът настъпи, в своя лист записах единствено „Актьорство за куклен театър” и съм благодарна на своята спонтанност и лудост, защото това ме обогати, не само в професионален план, но и като човек. Сега съм част от трупата на Драматично-куклен театър “Константин Величков” –Пазарджик, участвам в драматични и куклени представления и това е прекрасно, защото се сблъскваш със две тотално различни публики, различни енергии, тази на децата и другата на възрастния зрител. Много е ценно и отговорно, особено за детската публика, която е до болка открита пред теб и искам някак си хората да разберат, че децата не искат да гледат инфантилен театър.
И разликата между драматичния и кукления актьор е, че кукленият освен с текст, може да борави и с нежива материя и да и даде живот, това за мен е СУПЕРСИЛА.. Хаха.. :)) За щастие имам привилегията да практикувам и двете.
Имах честта да изиграя “Албена” – една емблематична жена в българската литература и много отговорна задача.
Когато не съм в театъра, съм freelance model. Никога не съм искала да съм в агенция или да се обвържа толкова с това, хубавото да си freelance е, че ти избираш дали ще поемеш дадения ангажимент и с кого ще работиш. Аз държа на свободата и съм благодарна, че я съхранявам.
Кога се роди любовта ти към актьорската професия?
Роди се когато бях малка, колкото и комерсиално да е, това си е истината.. Хаха…
Дойде момент, в който изпитах нужда да предам някаква емоция, нещо различно в ежедневието на хората. Започнах да правя нещо като “пиеси” (казвам “нещо като” защото е силно казано, за едно дете тогава), събирах кашони, от тях правех реквизити с моите приятели (и тях зарибих) и така. Толкова се хареса от хората, че си остана като традиция. След това учих в хуманитарна гимназия, но ми беше тоооолкова “не моето”. Сестра ми видя това и ме записа в театралната школа на прекрасните актьори от Пловдивския театър – Ивана Папазова и Стоян Сърданов. Там почувствах, че това нещо ми е любопитно и искам да го развия и опозная толкова, че реших да продължа, като кандидатствам в Националната Гимнация за Сценични и Екранни Изкуства със специалност „Актьорство за драматичен театър”, а след това се породи и желанието ми да уча в НАТФИЗ и така до днес.
Казваш, че предпочиташ да се изявяваш предимно в театъра като актриса. Защо? Каква емоция ти дава театъра?
Така е. Предпочитам театъра. Както казах, държа на свободата си и искам това, което работя да не ме кара да се чувствам некомфортно в професията си. Имала съм предложения за много продукции, но просто не съм го чувствала, мислела съм, че ако се съглася, ще е против волята ми. Не искам да се боря със себе си, само за да ме дават по телевизията. Разбира се, и двете неща са много ценни за един актьор и ако получа предложение, което наистина ми харесва, няма да откажа. Някак си за този момент се чувствам душевно добре в театъра.
Театърът ми носи удовлетворение, знам, че ако сгреша няма да имам дубли, за да го поправя, знам, че всичко е тук и сега. Когато съм на сцената, за мен е празник за сетивата и хубаво е, че изпитваш всичко, от щастие до горчивина и болка – актьорът си има нещо шизофренично в себе си (аз съм жив пример). Обичам да изпитвам тези емоции, те ми напомнят, че съм човек. Не обичам да се взимам на сериозно и се впускам в това, което ми носи истинско щастие.
Освен актриса си и модел. Как те обогатява като артист тази твоя „втора” професия?
Обогатява ме, защото е различно преживяване, различно “тесто”. В моделството също трябва да даваш от себе си максимално, от енергията и емоцията си, трябва да имаш търпение. Срещаш се с различни фотографи, те имат различни идеи, въплащаваш се в различна роля за снимката (вкарваш се във филма). Имах късмета да работя с професионалисти, дисциплинирани и знаещи какво търсят. Не е просто “позиране”, влага се емоция, то после се вижда и от крайният резултат. Снимах с един фотограф във Париж, който за всеки свой модел под снимката пишеше негова поезия, история, която пасва на дадения кадър. Беше наистина прекрасно.
Какви са позитивите и негативите на моделството, според теб? Какво би посъветвала младите момичета, които имат желание да тръгнат по този път? За какво да внимават?
Не съм човекът, който може да ги посъветва, тъй като, както казах съм freelance model и подбирам хората, с които ще снимам. Позитивните неща са, че би могъл да експериментираш със същността си и да излезеш извън зоната си на комфорт, това ще ти помогне много в живота. Съветът ми е да не губят себе си и да отстояват мнението си пред другите.
За какво мечтаеш в личен и професионален план?
Ох, знаеш ли искам да ми се случи нещо, което ще ме изненада, нямам претенция какво ще е, искам да е нещо красиво, което да запали душата ми. Не искам да конкретизирам, ако е хубаво няма да го върна. Хаха… Аз имам тази детска наивност в себе си, вярвам в чудеса и се надявам, че ще ми се случат!
Какви нови творчески проекти да очакваме от теб?
Времената са толкова объркани, че каквото и да кажа или да планирам все нещо става, все някакви проекти се отменят, пътувания, планове. Хаха… Разбира се, в такива ситуации е важно как реагираме, а аз реагирам позитивно! Суеверна съм и докато едно нещо не се случи, не обичам да споделям. Когато се случат нещата, ще разкажа повече.
