Привет, приятели! Дойде време да ви представя втория ми гост за месец януари – прекрасната актриса Радина Кърджилова. Тя е съпруга, майка, красива жена и талантлива актриса. Познавате Радина от телевизионните сериали „Стъклен дом”„ „Фамилията”, кино продукциите „Тилт”, „12а”, театралната постановка „Любовникът” и много други. Тя е и носител и на награда „Икар” за Водеща женска роля през 2018 г. за ролята на Екатерина в „Танцът Делхи“.
С нея се видяхме в един студен зимен ден между Коледа и Нова година и съм й много благодарна, че въпреки обстоятелствата, Радина се отзова на поканата ми за фото-интервю. Фотосесията заснехме в Народния театър “Иван Вазов” и на ул. Граф Игнатиев, като специална компания ни прави Чика, сладкото семейно куче на Ради и Деян. Останете с нас, за да разберете как се е променил животът й след появата на малкия Христо и какво дете е била самата Радина. Приятно четене!
Здравей, Радина! Много се радвам, че днес ми гостуваш! Ще ми разкажеш ли за новостите, които се случват около теб в професионален план?
Здравей, Криси! 🙂 Благодаря за поканата и на мен ми е много приятно да ти гостувам. 🙂
Засега не репетирам нищо, с Деян имаме идеи за нов проект, който искаме да направим отново заедно. Още сме в работен процес. Надявам се, пролетта да излезем с премиера.
Кога разбра, че искаш да се занимаваш с актьорско майсторство? Как се случи това?
Желанието ми да стана актриса, се роди съвсем случайно. Явих се на кастинг за една българо-френска продукция, режисьорът ме хареса и така се завъртя въртележката. Последва кандидатстване с много напрежение, имах силно изразена сценична треска, с която успях да се преборя в последствие. 🙂 Сега имам възможността да играя на сцената на Народен Театър с най-любимите ми актьори. 🙂
На какво те научи майчинството? Как те промени?
Майчинството ме научи на най-ценното – че най-важно е семейството. Няма нищо по-важно от близките ти, детето ти, уюта вкъщи. Отговорностите станаха по-големи, страхът се задълбочи, но миговете на щастие не могат да се опишат с думите. Горда съм, че съм майка.
А ти какво дете беше?
Аз бях дива и щастлива. Обичана и обичаща. Непослушна на моменти, имах свободата да играя, да опознавам света около мен. Като се започне от игрите на народна топка, стражари-апаши, ластик, сляпа баба, филиите намазани с масло, мустаците от айран, строенето на пясъчни замъци, шините за зъби, които непрестанно губех, танците пред огледалото с дезодоранта на баща ми, после тийнейджърството – доста бурно и необуздано… След това Деян, после Христо… Най-голямата ми любов.
Без какво не можеш в живота си?
Не мога без Христо и Деян. Без майка ми и баща ми. Без брат ми. Без изкуството.
Какво би казала на хората, които не се чувстват свободни да бъдат себе си?
Да се приемат такива каквито са. Ние не сме перфектни, не можем да бъдем перфектни. Да сме честни първо пред себе си. Да умеем да прощаваме, да не сме вглъбени, да не се отчайваме, да не се самонаказваме, да имаме вяра…Че всичко е тленно и че времето наистина толкова бързо минава, че няма време за пропадания и песимизъм. Че трудните моменти в живота неминуемо ще ги има, но Господ дава изпитания на този, които обича. И колкото и наивно да звучи… да се обичаме.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Засега съм в почивка. Нека оставим нещата да се случат по най-добрия начин. 🙂
