Здравейте, приятели! Днес ми гостува още една млада, красива и талантлива актриса – Ванеса Пеянкова. Ванеса рисува от дете. До 17-годишна възраст е била състезател по художествена гимнастика. В момента тя свири на музикални инструменти като пиано, барабани и укулеле. Завършила е „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Пенко Господинов. Познавате я от театралните постановки „Обсадно положение“, „Кентърбърийски разкази“, „Одисей“, „Кастинг(мюзикълът)“, „Пате пате гъсок“, „Мъжка бърлога“, „Тримата мускетари“, „Streaming generation“, телевизионните сериали „Мен не ме мислете“, „Пътят на честта“, „Отдел издирване“, а скоро можем да я гледаме и в новият сериал по BTV „Вяра, надежда, любов”.
С Ванеса се срещнахме в София в една приятна, но мрачна събота на месец февруари. Тя е много талантлива, целеустремена, всестранно развита. Дори я питах как се справя с всички артистични дейности, с които се занимава. Впечатляващо е! Времето с нея мина приятно, с лекота заснехме съвместната ни фотосесия. Благодарна съм й за отделеното време, въпреки че в момента е в интензивен снимачен период.
В настоящото фотоинтервю си говорим за изкуство, за успеха, за щастието. Прочетете го докрай и разгледайте снимките, които направихме специално за вас. Насладете му се!
Здравей, Ванеса! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?
Здравейте и аз благодаря за поканата! Казвам се Ванеса Пеянкова, родена съм в София. Учила съм тук – езици, математика, финанси, мениджмънт, право, после актьорство за драматичен театър. Тренирала съм художествена и естетическа групова гимнастика, също в София. Сега съм актриса, работя в София и в ДКТ „Васил Друмев” Шумен.
От малка си се занимавала с рисуване, различни музикални инструменти като пиано, барабани. Как се роди любовта ти към изкуството и защо избра актьорското майсторство за своя професия?
Цял живот рисувам, това е единственото нещо, което помня, че винаги съм обичала да правя и все още продължавам. Музика също винаги съм обичала да слушам, имах голямо желание като дете и да свиря, но заради гимнастиката не ми оставаше време. Опитах чак когато спрях да тренирам на 17 години, то си е изцяло хоби, но много ми харесва. Сякаш винаги съм била свързана с изкуството. Обожавах и да чета като дете, а това често не е най-любимото занимание на децата, хаха. Явно винаги съм имала нужда да изразявам себе си и да разбирам другите под различна форма от вербалното общуване, а то не ми е любимо, хаха. Актьорството също го избрах поради тази причина. Като дете задължително исках да ходя на куклен театър всяка седмица. След години започнах да следя и драматичните театри, и реших да опитам и аз. Все пак това изкуство задоволява нуждата ми да опознавам света чрез разнообразните роли, пиеси, дори и колеги, с които постоянно се срещам. Също така ни дава възможност да правим неща, които досега не сме, а дори и такива, които никога не сме си помисляли, че някога ще опитваме. Това е вълнуващо!
Дълги години си тренирала и художествена гимнастика, постигнала си успехи. На какво те научи този красив, но и труден спорт?
Така е, 9 години професионално се състезавах и по художествена, и по естетическа групова гимнастика. Разбира се, страшно много ми даде, но със сигурност и ми е взело. Като казваш красив спорт, най-вероятно дори несъзнателно ми е помогнало като позиция в обществото, излъчване, стойка, гъвкавост, елегантност, чувствителност, борбеност, инат и какво ли още не. Прекрасни качества, които благодарение и на чудесните ми треньори от клуб „Академик” сме изградили. Но най-вече може би се радвам, че благодарение на президента на клуба и моя треньорка – Мариета Дукова, сме имали възможност да пътуваме много в страната и чужбина и открих любовта си и към пътуванията.
Скoро можем да те гледаме в телевизионния сериал „Вяра, надежда, любов“ по BTV. Какво можеш да ни разкажеш за твоето участие в проекта? А с какви предизвикателства се сблъска по време на снимките?
Да, в момента снимаме новия сериал на BTV „Вяра, надежда, любов”. В него играя ролята на д-р Маргарита Луканова – акушер-гинеколог. Разказваме два паралелни сюжета, случващи се основно през 90-те години на миналия век. Моята роля е на едно от главните действащи лица в АГ болница „Вяра, надежда, любов”, заедно с много други герои, подплътявани от прекрасни колеги. Следим събитията между всички персонажи – възходи, падения, любов, раздяла, всякакви човешки ежедневни и крайни събития, също така и професионални в болницата с много различни пациенти и случаи. Другата сюжетна линия е свързана с „подземния” свят – дрогата, търговията, нелегалната дейност, убийства, заплетени сюжети и така. Любопитни истории, подходящи за хора с много различни вкусове. Започва съвсем скоро, но ние още снимаме и предизвикателствата продължават, но най-голямото си остава, че все пак съм актриса, а трябва хората да ми повярват, че мога да бъда и акушер-гинеколог, хахах.
Участваш в още един нов телевизионен проект – комедийния сериал „Това сме ние“. Каква беше разликата в работата по двата проекта?
„Това сме ние” е проект, който готвим една група млади мотивирани хора и той е все още в процес на подготовка. Търсим и средства за осъществяването му, така че не сме започнали да снимаме, но се надяваме да е скоро.
Каква е твоята формула за успех?
Абсолютно нямам формула за успех. Успехът веднъж го има, веднъж не, но постоянството крепи успеха и неуспеха балансирани. Излиза, че имам формула: „неуспех + постоянство = успех”, но и „успех +постоянство = неуспех” понякога, така че трябва да пуснем система и да видим всички неизвестни какъв отговор ще дадат.
Какво те прави щастлива?
В различно време, различни неща ме правят щастлива. Приятели, близки, музика, литература, изобразително изкуство, театър, КИНО, спорт, но едно нещо винаги ще ми оправи настроението и това е пътят. Да си хвана самолета (понякога и колата върши работа) и да отида в друг свят!
Къде можем да те гледаме в момента?
В момента играя в „Обикновено чудо” в театър „Възраждане” в София, надявам се скоро отново да можете да гледате „Пате пате гъсок” в София. Имам няколко представления в ДКТ „Васил Друмев” Шумен, които освен там, играем „Бурунданга”,, „Балерината, която запали оперетата”, „Тримата мускетари”, „Божествена комедия” като гостуващи из цялата страна, а сега започвам и репетиции на „Червено спийдо”.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Скоро започва „Вяра, надежда, любов”. Надяваме се да започнем работа и по „Това сме
ние”. Есента за първи път изложих картините си, което постигна по-добър от очаквания успех. Планирам да създавам материал и за втори опит, а за по-натам ще видим, тепърва ще разбирам и аз :).
