Здравейте, мили хора! Днес на гости ми е една млада, танантлива и красива българска актриса – Ванина Йорданова. Тя е завършила „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, в класа на проф. Снежина Танковска. Познавате я от театралните постановки „Бесове“, „Сън в лятна нощ“, „Любовта като стока“, „Метаморфози“, „Дракула“, „Дами канят“, „Кървава сватба“, пълнометражния филм на Дисни „Младата жена и морето“, телевизионния сериал „Мен не ме мислете“ и много други. Ванина е носител на наградите „НАТФИЗ НАЙ-НАЙ-НАЙ“ , „Стипендията на Ламбо“ и международни награди от фестивали. Номинирана е за награда „ИКАР“ в категория „Дебют“, за ролята си на Шен Те в представлението „Любовта като стока“. За същото представление, Ванина е номинирана и за наградата „Златен кукерикон“ в категория „Млада надежда“. Преди да стане актриса, тя учи балет. Участвала е и в няколко балетни постановки, сред които „Жизел“, „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“ и други в Държавна опера и балет, град Варна.
С Ванина се видяхме една неделна есенна сутрин, преди няколко седмици в София. Времето не беше особено приветливо, но срещата ни мина прекрасно. С Ванина се работи с лекота. Видях като много талантлива, мила и нежна.
В настоящата публикация си говорим за успеха, спечелените награди, за балета, за актьорската професия и за какво ли още не. Прочетете публикацията докрай и разгледайте и останалите кадри! До нови срещи, мили хора!








Здравей, Ванина! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?
Здравей, Криси! Благодаря ти за поканата! Радвам се, че съм тук!
От Варна съм, но вече 8 години живея в София. Занимавам се с изкуство от 4-годишна. Завършила съм класически танц в НУИ „Добри Христов“ във Варна, а впоследствие открих актьорството. Изключително благодарна съм, че имам привилегията да работя това, което обичам, колкото и трудно да е понякога в днешно време.










Дълги години си танцувала балет. Как се спря на актьорската професия?
По-голямата част от живота ми е преминала в балетната зала, но още в пети клас знаех, че искам да стана актриса. Споделих тази мечта с учителката ми по задължително пиано в училище, но тя ми каза, че не ставам за актриса. Това беше първият и единствен път, в който изрекох желанието си на глас. След това го погребах дълбоко в себе си.
Години по-късно, след като завърших училище, исках да кандидатствам в НАТФИЗ със специалност „Танцов театър“, но се оказа, че точно тази година не приемат. Реших да кандидатствам „Актьорство за драматичен театър“. Подготвих се за две седмици, нямах никакви очаквания и изобщо не предполагах, че ще ме приемат. Но се случи! Дори след това се колебах дали да се запиша. В крайна сметка го направих и в НАТФИЗ ми се случи една от най-важните срещи в живота ми — попаднах в класа на проф. Снежина Танковска.










Кои уроци от балета пренасяш на театралната сцена?
Балетът ме научи на желязна дисциплина, труд, търпение и постоянство. Научи ме да бъда взискателна към себе си и да не се отказвам, дори когато нещо изглежда непостижимо. Освен това ми даде усещане за тялото, за движението и за пространството, които са изключително важни и в актьорската професия. Мисля, че всичко това днес ми помага изключително много и в театъра.










Имаш номинация за наградите „Икар“ и „Златен Кукерикон“ за ролята ти на Шен Те в пиесата „Любовта като стока“ на Драматичен театър „Гео Милев“. Освен това си носител на наградите „Най-най-най“ в НАТФИЗ за най-добра актриса и на „Стипендията на Ламбо“. Как успяваш да останеш здраво стъпила на земята и да не се самозабравиш?
Всички тези номинации и награди са просто част от пътя ми — едно потупване по рамото, което ме мотивира да продължавам да работя още повече. Не мисля, че са повод да се самозабравя или да отлитам в облаците. За мен те са по-скоро напомняне, че съм на правилния път, но и че има още много какво да уча и да надграждам.









Каква е твоята формула за успех?
Не знам дали въобще съществува такова нещо. Но вярвам, че когато човек е искрен в това, с което се занимава, и влага много труд, любов и постоянство, рано или късно намира своя път и стига там, където иска да бъде.
Имам едно много любимо стихотворение на Константинос Кавафис — „Итака“. В него има един откъс, към който често се връщам:
„Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.“


















Толкова си красива, фина, мила и нежна. Как успяваш да влезеш в роли, които изискват съвсем друго лице от теб?
Благодаря ти за милите думи! Мисля, че всеки човек има много различни страни, които показва рядко, само пред определени хора или дори не подозира, че съществуват. И може би едно от най-интересните неща в театъра е именно това — докато откриваш и изследваш персонажа, всъщност откриваш и изследваш самия себе си.









Кой е любимият ти начин да презареждаш?
Плуването.










Какво те прави щастлива?
Сладкото и кучето ми Франи.







Искаш ли да споделиш нещо, което не те попитах?
Мисля, че не.




Къде можем да те гледаме?
Отскоро съм част от трупата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Там може да ме гледате в спектаклите „Метаморфози“, „Дракула“, „Дами канят“, „Кървава сватба“ и др.





Какви нови проекти да очакваме от теб?
Не знам все още, но много се вълнувам за всичко, което ми предстои.
