Здравейте, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива актриса, и не само – Дебора Георгиева. Дебора тази година завърши Актьорство за куклен театър и е носител на наградата „Най-най-най“ в НАТФИЗ. Преди това е учила в музикално училище и освен всичко това, се занимава и с дублаж, модел е, участва в множество фотосесии и реклами. Гледали сте я в пълнометражния филм „До последен дъх“, а в момента е част от театрална формация „Сенджу”, а есента им предстои премиера.
Влюбих се в Дебора нея от пръв поглед, щом попаднах на профила й в социалните мрежи. Когато започнах да си общувам с нея, усетих колко мил и прекрасен човек е. Срещнахме се една гореща неделя в Южния парк, в София. Никак не бяхме подготвени за жегата, комарите и високите треви в парка. Въпреки всичко много харесвам съвместната ни фотосесия и смятам, че всичките ни усилия и несгоди си заслужаваха.
Във фотоинтервюто с Дебора си говорим за позитивните навици, вярата, прегряването и какво друго, ще разберете като прочетете публикацията до край. Насладете й се!
Здравей, Дебора! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?
Аз съм малко човече, което се стреми да прави това, което обича. Ценител на красивото съм, било то в природата, в изкуството, в действията… Винаги съм градила всичко около мен с доза въображение, така че може би това ме води.
PS: И обичам апосиопези…
Завършила си музикално училище, а след това Актьорство с куклен театър в НАТФИЗ. Как се роди любовта ти към изкуството?
Колкото и клиширано да звучи, не знам кога се е родила любовта или може би съм я носила, но се занимавам с изкуство, откакто се помня. А музикалното училище твърдя, че ме намери само, преподавател беше дошъл на прослушване в детската ми градина, а след това беше достатъчно настоятелен, за да убеди мама да ме запише. Доста по-късно подобен бе случаят и с актьорството, така че случайността е най-добрият ми приятел…
Стремиш се да се развиеш още повече в дублажа. Какво те привлича в него, защо ти харесва толкова много?
За мен се крие изключителна магия в това да придадеш живот на персонаж само с гласа си. Няма мимики, жестове, боравиш си единствено със слово и с глас, което за мен се оказа много любопитно, и се влюбих в дублажа още с първите проби. А и обичам непознатото, мултитаскването… На записи всичко е на прима виста, едновременно виждаш текста, чуваш персонажа и за части от секундата трябва да си с него, и да играеш. Връща ме и към детската наивност, и любовта към анимациите предимно. Надявам се да продължа да се развивам в тази посока…
Играеш Елена в игралния филм „До последен дъх“. На какво те научи героинята ти в този филм?
Това беше първата ми главна женска роля в пълнометражен филм. Взех си много от процеса и се надявам да надграждам в бъдещи проекти.
Съвсем скоро стана носителка на наградата „Най-най-най“. Как се чувстваш като носителка на тази награда и кои твои качества или позитивни навици ти помогнаха да я спечелиш, според теб?
Благодарна съм, първо отличие, като актриса е за мен. Считам се за работлив човек, надявам се, че това е причината. Имах възможността да се развивам паралелно с академията и в професионална среда, предимно пред камера, и в дублажа… Работих с прекрасни хора, а в съчетание с НАТФИЗ, често пренебрегвах съня, макар все още да го правя… Но обичам работата си… Колкото и странно да звучи, пълният график ме кара да се чувствам добре.
Храниш се здравослословно. Имаш ли други позитивни навици в ежедневието ти? А как те променят те?
Старая се да се храня здравословно, зависи от натовареността ми, не винаги се получава, но се храня само на растителна основа от вече 8 години. Засега се чувствам добре.
Не знам колко позитивен навик е подравняването, но аз съм патологичен случай. В един момент подранявах с толкова много, че на записи почнаха да ме викат с половин час по-късно от необходимото…
С теб си говорихме за прегарянето. Кой е твоят начин да се справиш със стреса?
С още стрес, казват, че клин клин избива…
Шегата настрана, когато мога да си го позволя и имам някакво свободно време, отивам сред природата, най-често в гората и рисувам. Понякога качена на високо дърво…
Как се чувстваш като артист в България? Има ли разминаване между очакванията ти и реалността?
Откакто се помня се занимавам с изкуство, макар и под различни форми… Не съм имала други очаквания, макар да ми се иска нещата да се случват по по-честен начин вътре, между хората, занимаващи се в тези среди. А относно държавата и политическото влияние… Има много накъде да вървим, тъжна е статистиката с бюджета, отделян за култура, тъжен е и фактът, че хора с висше образование работят за 700-900лв на месец в държавен театър, след като са завършили, ако изобщо имат работа… За музикантите ми е още по-тъжно, но колкото и да го правим в името на изкуството, смятам, че нещата трябва да се променят…
В какво вярваш?
В доброто, в съдбата, има причина..
Къде можем да те гледаме?
За момента на независимите сцени.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Наесен ще изкараме премиера на нов спектакъл с театрална формация “Сенджу”. Вече започнахме репетициите и мисля, че се очертава нещо много, много любопитно.
Предстои ми да озвуча и анимационен филм за голям екран, така че се вълнувам…
