Привет, приятели! Днес на гости ми е една прекрасна българска актриса – талантливата Недиляна Павлик. Тя е завършила „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов. Познавате я от игралния филм „Терапията“, телевизионния сериал „Всичко за сина ми“, театралните постановки „Метаморфози“, „Комедия за тенори“, „Рожденият ден на инфантата“, „Женитба“ и много други.
С нея се видяхме една гореща неделя в София. Имахме друга идея за снимките ни, но силното слънце я промени. Недиляна е много смислен и смирен човек, въпреки крехката й възраст. По време на снимките даваше всичко от себе си, кадрите да се получат по най-добрият начин и съм й благодарна, че се съгласяше на хрумванията ми, благодарение на което направихме по-интересни и разчупени кадри. За мен срещата и познанството ни бяха истинско удоволствие.
В настоящата публикация си говорим за любовта, за опита й в киното и театъра, за увереността и какво още, ще разберете като прочетете интервюто до край! До нови срещи, прекрасни хора!
Здравей, Недиляна! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости. Какво би ни разказала за себе си?
Здравей, благодаря за поканата! Какво да разкажа за себе си, винаги ми е било трудно да разказвам за себе си, старая се да не се самонаблюдавам или да си поставям етикети доброволно! Бих могла да дам суха информация на твоите читатели, за да проследят, все пак, от къде идвам. Родена съм в град Плевен, но голяма част от съзнателния си живот, съм прекарала в гр. Троян, там завърших и средното си образование и именно там се зароди любовта ми към театъра, но за това малко по-късно! На 28 години съм и съм професионална актриса. От 5 години съм актриса към трупата на благоевградския театър. Живея в София, но маршрутът София-Благоевград-София, го взимам почти всеки ден. Когато не съм в театъра, основно прекарвам времето си вкъщи с моя партньор и нашата котка.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Любовта ми към театъра се зароди в тийнейджърските ми години, именно в Троян. Обичам да казвам, че да отраснеш в малък град или село, еднакво ти дава, но и взима. В моя случай, това което ми е взел малкият град, са възможностите за културно развитие в още по-ранна детска и тийнейджърска възраст. Липсата на културни мероприятия, като театър, изложби, концерти, забавление, извън нощните заведения, за едно момиче на 16/17 годишна възраст си е направо предопределящо за развитието! За щастие, тогава се появи и първият ми преподавател по актьорско, възрастен актьор от ловешкия театър. Като казвам появи, имам предвид, че някак на шега, нещата така се наредиха, че аз се озовах в току-що сформираната от него театрална трупа към читалището в града. Направихме “Женски царство”, аз бях кметица, и така.. Всъщност това ми първо качване на театралната сцена, преобърна живота ми, мисля, за добро. От тогава не си представям да се занимавам с друго нещо, различни от театър.
На какво те научи героинята ти Мая в игралния филм „Терапията“? Помогна ли ти да надкочиш себе си по някакъв начин?
Със сигурност всеки работен процес, всеки персонаж, всяка среща, всичко което ни се случва, ни учи на нещо. Конкретно с Мая, героинята от филма “Терапията”, имаме много общи черти в характера, за това и не ми беше трудно да я допусна до себе си. Мая ме научи, че въпреки трудностите, въпреки многократните откази и неуспехи, с много вяра и още толкова упоритост, всичко си идва на мястото! Радвам се, че бях част от този процес, защото всеки един от персонажите във филма, беше интересен за наблюдение и анализ, винаги можеш да си откраднеш нещо, дори не само от твоя герой!
Играеш ролята на Калина в телевизионния сериал „Всичко за сина ми“. Какво ти даде тази роля? Как се чувстваше с целия екип?
Калина ми е любимка! Ние с нея много си допаднахме, още при първия прочит на сценария, знаех, че ще ми е много забавно да я изиграя. Много се вълнувах от развитието й в сюжета, нямах търпение зрителя също да го проследи, защото аз се отнесох с голямо уважение към този персонаж. Хората, които са го гледали, знаят, че имаше много моменти, в които аз или режисьора да си позволим да се подиграем с образа на Калина, да лепнем етикет и да посочим с пръст и да се присмеем на “този тип” жени. Не го направихме и съм много щастлива, че Калинчето, в крайна сметка получи това, за което се бори през всички епизоди на сериала. С екипа се чувствах много добре, те самите, се постараха бързичко да ме въведат в процеса. Снимките на сериала “Всичко за сина ми”, за мен бяха истинско удоволствие и забавление, бях щастлива, че мога да практикувам професията си, а на мен много ми харесва да съм пред камерата.
Разбрах, че си сгодена. Каква е вашата формула за успешна връзка с твоя годеник?
Да, сгодих се миналата година по това време, а сватбата е съвсем скоро. Не мисля, че има формула, не знам също, по какво се категоризира една успешна връзка. Ние много израснахме и се променихме през годините, в които бяхме гаджета, и двамата сме с трудни характери и в началото бяхме два остри камъка, които трудно мелеха каквото и да е, но любовта със сигурност ще спаси света, защото нас тя ни спасява! В консуматорски свят като днешния, най-хубавото нещо, е да си имаш някого до теб. Работата върху себе си и взаимоотношенията с любимия е непрестанна, всеки ден се учим един от друг. И колкото и клиширано да звучи, много помага, ако умееш да правиш компромиси!
Какъв е твоят начин за справяне с предизвикателствата?
Всеки нов ден е предизвикателство, справям се, с вяра и любов! Напоследък все по- философски гледам на нещата, правя каквото мога и каквото е по силите ми, другото, вярвам, че Бог ще го нареди за мен. Отпуснала съм контрола, спрях да се състезавам с другите, състезавам се единствено със себе си..
Какво би посъветвала хората, които не са толкова уверени в себе си? Как да развият това така важно качество?
Самата аз не съм толкова уверена, ако изглеждам така, то е само привидно. Всеки ден имам съмнения в собствените си качества. Социалните мрежи развиват у жените, а сигурно и у мъжете, едно чувство на недостатъчност. “Не съм достатъчно красива”, “не съм достатъчно богат”, ” не съм достатъчно успяла” и състезанието за притежаване на неща обзема толкова много съзнанията ни, че забравяме да храним душите си. Но това е много дълга тема, която силно ме вълнува напоследък. Като съвет, особено към подрастващите момичета и момчета, външният вид не ни определя като личност, но доброто дело, мил жест и любовта към околните ни!..
За какво мечтаеш?
В личен план, желая да се чувствам добре, да съм спокойна и балансирана. В професионален – работа, роли, филми, чуждестранни проекти и нови вълнуващи срещи!
Къде можем да те гледаме?
Може да ме гледате на сцената на благоевградския театър, както и редовно гостуваме в представления на софийски сцени.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В момента започвам нови репетиции, така че на есен през новия сезон, очаквайте премиерно заглавие в програмата на ДТ “Никола Вапцаров”.
