Привет, приятели! Днес на гости ми е един много усмихнат и позитивен млад мъж, който следва мечтата си да стане актьор – Божидар Кръстев! Той се занимава с актьорско майсторство от 8-годишен, а съвсем скоро завърши образованието си в The Lee Strasberg Theater and Film Institute в Лос Анджелис.
Божидар е един от най-слънчевите хора, които съм срещала. Много е мил, симпатичен, обича природата, умее да забелязва красотата около себе си и има огромно сърце. Ако трябва да го нарека с една дума, то тази дума ще е вдъхновение. Благодарна съм за доверието му да ме покани да направим снимките в дома му, от който се виждаха спиращи дъха панорамни гледки. Сигурна съм, че ще чуваме за него все по-често, няма как да е по-друг начин.
С Божидар си говорим за образованието в The Lee Strasberg, за мечтите, за успеха. За позитивизма и за какво още ще разберете като прочете публикацията до край. Насладете й се!
Здравей, Божидар! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказал повече за себе си?
Здравей Кристина, първо искам много да благодаря за поканата и доверието. Винаги когато ме попитат да разкажа за себе си, се замислям и ми е доста трудно да разкажа нещо интересно, но ще се опитам, хахаха. Казвам се Божидар Кръстев, на 21 г от град Пловдив. Имам голямо семейство, което се състои от двама братя и една сестра. Имам куче на име Оскар, джак ръсел, който е третия ми брат, ако трябва да съм честен. Завършил съм Езикова гимназия „Пловдив” и преди един месец завърших The Lee Strasberg Theater and Film Institute. Занимавам се с актьорско майсторство от 8- годишен и, когато бях на 19 г заминах за Лос Анджелис, за да обогатя и разрасна знанията си. Много обичам спагети и предпочитам море пред планина. Не обичам много люта храна и си купувам прекалено много книги, за които забравям и вече нямам много място къде да ги нареждам.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Нямам ясен спомен кога за първи път се влюбих в актьорската игра. Ако трябва да съм честен, никога не съм искал да правя каквото и да е друго. Доста е странно като се замисля, сцената е може би единственото място, на което наистина съм се чувствал свободен и себе си. Винаги повтарях на мама, „Мамо, искам да стана актьор и да се снимам във филми. И после вие да ме гледате и да ми казвате, че сте ме гледали.” Аз много вярвам в това, че всеки човек се ражда с една определена звезда, която винаги трябва да следва и да й се доверява. Всеки от нас носи магия, която ни прави специални, просто трябва да се оставим на тази магия да ни завладее. И според мен е изключително важно човек да мечтае, да мечтае колкото може повече. И да знае, че щом тези мечти съществуват в сърцето и в съзнанието му, те не са случайно там. Мечтите ни дават свобода, която е необятна и те си имат свой път. Родени сме с тях и всеки опит да избягаме от тях или да поемем по „правилния път”, свиват сърцето ни малко по малко. А защо му е на човек сърце, ако то не е най-голямото на света?
Какво е да учиш в един от най-добрите университети в САЩ за актьорско майсторство? Кои са най-важните уроци, които научи от там?
Опознах се по начин, по който никога не съм предполагал, че ще успея. Видях тъмните и светлите страни в себе си и ги приех. Осъзнах, че това съм аз и ако не приема себе си, дори по най-грозния начин, никой няма да ме приеме дори в най-красивата ми светлина. Научих се да не бягам, а да седя с емоциите си, каквито и да са те. Да ги приемам и да се интересувам от тях. Да задавам въпроси за всичко, да бъдат любознателен и никога да не спирам да се интересувам от Живота около мен. Един от преподавателите ми ни даде домашна работа, която гласеше, „А сега излезте от тази сграда и живейте живота.” Колко просто, а колко сложно, нали или дали? Безкрайно съм благодарен за всяка една минута в школата на Лий Страсбърг. Промени ме и ми даде очи и сърце за света, за мен и за Великото актьорско изкуство. Излизам от там наистина много влюбен в работата и не го казвам просто така, а защото наистина го мисля.
Също така срещнах хора, които дори не мога да опиша с думи. Каквото и да кажа за тях наистина ще бъде малко. Не само колеги, с които мога да споделям любов към професията, но и хора, които мога да нарека свое семейство без да преувеличавам и с милиметър.
Лий Страсбърг има цитат, който е много ценен, „Art is in the choice”.
За какво мечтаеш? Колко са големи мечтите ти?
За какво ли мечтая? Мечтая наистина много всеки актьор, който наистина обича това изкуство от дъното на душата си, да има възможност да играе и да бъде забелязан. Изкуството му да бъде оценено и да остави следа след себе си. Може би и за себе си това мечтая. Да оставя следа. Да мога чрез моето изкуство да помагам на хората. Актьорите са изключително важни светлини за нашия социум. Те задават въпроси и дават отговори. Те дават живот и любов. Те са нас и ние сме тях. Откритие и мистерия. Когато гледам постановка или филм влизам в друг свят, който е вселени далеч от този, в който аз живея. и въпреки това откривам себе си по някакъв начин. Откривам отговори на въпроси, които отдавна съм забравил или, на които никога не съм си представял, че ще успея да си отговоря. Виждам себе си, припознавам се. За мен това е магия. И ако успея някой ден да дам отговор на човек, който ме гледа на екрана или на сцената, ще знам, че една от мечтите ми се е сбъднала.
Какво е за теб успехът?
Ако трябва да съм честен не харесвам много думата „успех”. Какво всъщност е успехът? За мен това е да се будиш всяка сутрин с неистово любопитство какво ще ти донесе деня. Да излизаш от вкъщи и да правиш това, което обожаваш. Да обичаш. Да имаш на кой да звъннеш, когато имаш нужда от приятел или просто ти се излиза някъде. Да идеш при баба и дядо на гости. Мисля, че в днешно време хората са погълнати от идеята, че за да си успешен трябва да имаш много пари и развита кариера, което в никакъв случай не твърдя, че също не е важно, но би ми се искало просто фокуса на тази дума да не бъде главно там. За всеки един от нас той е различен и не всеки би разбрал „успехът” на другия. И в това няма нищо странно, защото всички гледаме на света с различни очи. Дори и най-малките постижения за деня за успехи.
Може би успеха е това да не спираш да опитваш, въпреки всичко. Да не спираш да се бориш с перипетиите, които се изправят по пътя ти. Да не затваряш сърцето си, защото си бил наранен. Не знам. Нека всеки го тълкува по свой си начин и да не съпоставя своя „успех” с този на другия.
А имаш ли ритуали за успех и кои са те?
Не мисля, че имам ритуали. Ако имам ангажимент на следващия ден, винаги си мия зъбите с различна паста за зъби от тази, която обикновено използвам. Не ме питай защо, сам не мога да си отговоря. Вярвам повече в подготовката и в себе си отколкото в ритуали, въпреки че звъня на няколко души, които държа да ми кажат, че всичко ще мине наред.
Ти си един от най-позитивните хора, които съм срещала. Как успяваш да винаги да си толкова позитивен?
Много благодаря за думите. Научих се да бъда благодарен за всяко едно нещо в живота си, защото смятам, че нищо не ни е дадено просто така и нищо не е сигурно. Днес си на това място, а утре може да не си. Днес ти се случва едно нещо, а утре съвсем друго. Много е важно за мен да бъда възможно най-много във всеки момент и да му се наслаждам, защото не знам колко време ще продължи. Имал съм много трудни периоди, от които осъзнах, че всичко зависи от това как гледаш на една ситуация. Според мен в живота има много красота и тя е навсякъде. Всичко зависи от нас. Преди време си говорих с близка приятелка и тя просто каза, „всичко каквото си пожелаем се сбъдва, щом го искаме, значи ще се случи” и някак си тези думи останах в мен. Оставиха следа и щом се замислих над тях, осъзнах, че наистина е така. Хората сме много силно сензитивни и винаги щом следваме интуицията си всичко, което искаме ни се сбъдва, но тук важната част е, че трябва да я последваме и да й се доверим.
А смяташ ли, че хората в Америка и България се различават по това колко са позитивни и колко не? Защо е така, според теб?
Ако трябва да съм честен, не обичам да съпоставям по този начин хората. Всеки човек е различен и минава през различни ситуации в различните периоди от живота си. Има дни, в които не съм особено позитивен, както смятам, че е всеки един от нас, но има и дни, в които не виждам нищо друго освен слънцето и цветята около мен хаха. Във всеки от нас има позитивно и отрицателно и това всъщност ни прави специални, това ни прави хора. Понякога, когато гледам отрицателно над нещата, точно тогава проглеждам за най-хубавите неща около мен. Трябва да има баланс, дори той да е труднопостижим. Някои хора го наричат златната среда. Може и това да е измислица, аз лично не знам дали съм го постигал. Но не се и замислям дали съм.
В какво вярваш?
Вярвам в хората. В любовта. В добротата. В много неща. Вярвам, че зад всеки ъгъл се крие приключение. Вярвам, че от всеки човек може да научиш нещо ценно. Вярвам, че никога нищо не се знае и че никога не трябва да губиш надежда и дори да я загубиш трябва да вдъхнеш нов живот в тази надежда. Вярвам в приятелството. Вярвам в себе си. Докато си мисля се сещам за песента на Шер и цитата, „Do you believe in life after love?”. И в това вярвам, въпреки че без любов е доста скучно.
Къде можем да те гледаме? Какви нови проекти да очакваме от теб?
Нека видим.
