Здравейте, приятели! Днес на гости ми е една млада, талантлива и красива българска актриса , за която съм сигурна ще чувате все по-често – прекрасната Яна Божанин. Тя е водещ на подкаста „Говори, за да те видя”, който е бил част от предаването „Среднощен експрес” в БНР. Освен това Яна е част от трупата на Казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев”, където играе в няколко постановки, сред който са „Четири жени без 4G”, „Любов по чумаво време”, „Бурята” и други. Яна участва и в поетичния формат „Актьори срещу поети”.
С нея се срещнахме един студен и дъждовен неделен ден, малко преди коледните и новогодишни празници. Това, с което Яна ми направи впечатление е, че винаги е подготвена, дава сто процента от себе си и е изключително организирана. Въпреки че имаше много ангажименти в един от най-натоварените периоди от годината, Яна отдели максимално време, за да направим хубави снимки и беше изчерпателна и бърза с отговорите за фотоинтервюто. Работата с нея беше удоволствие!
В настоящата публикация ще научите интересни истории от живота на Яна като раждането на любовта й към актьорството, коя е втората й професия и как я съчетава с тази на актриса, откъде идва името Божанин и много други. Насладете й се! Приятно четене!
Здравей, Яна! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?
Здравей, Криси! Аз ти благодаря за срещата ни! Родом съм от Кюстендил, от 8-ми клас живея в София и преди 2 години завърших Актьорство в НАТФИЗ. Имам 3 представления в Казанлъшкия театър, с едно от които обиколихме цяла България. Участвам в различни поетични формати в София, сред които „Актьори срещу поети“ в ТР „Сфумато“, ходя на кастинги, снимам от време на време и поемам най-различни ангажименти като водене на събития, например. Също така водех рубрика в БНР, която отскоро се трансформира в подкаст. Обожавам да пътувам и го правя във всеки възможен момент. Живея с котка и гекон, които много ме забавляват. Уча италиански от една година и съм влюбена в страната и културата. В свободното си време ходя на въздушна йога, плуване, фитнес – гледам да се развивам и движенчески. Пристрастена съм към сладкото, обожавам да прекарвам часове с приятели на по торта и чаша капучино. Голям фен съм на киното от дете и много си мечтая да се развия и в тази посока.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Това е въпрос, на който имам конкретен отговор – „Хари Потър“. Израснах с филмите и книгите, бях абсолютно обсебена от този свят, до ден днешен ми е трудно да си представя, че не е истински. И с това мое НЕприемане на реалността, в която не хвърчат вещици на метли, мислих много и стигнах до извода, че единственият начин да живея този живот, е да стана актриса. Това дълги години си остана по-скоро някакъв блян, отколкото реална мечта – аз бях срамежливо дете, нямам актьори в семейството и за всички звучеше абсурдна идея, която обаче така и не напусна главата ми. В крайна сметка решението да кандидатствам в НАТФИЗ дойде само няколко месеца преди изпитите и то благодарение на един човек, който повярва в мен. Явно това понякога е достатъчно.
С какви предизвикателства те сблъсква подкаста „Говори, за да те видя”, на който ти си водещ?
Всъщност той започна като рубрика, към предаването „Среднощен експрес“ в БНР, където ме покани водещият Йордан Георгиев, известен в артистичните среди с предаването си за театър „Без маски“. Към днешна дата вече сме подкаст с името „Среднощен експрес“, като аз водя последния половин час и можете да ни слушате в Spotify и YouTube. С много предизвикателства ме срещна рубриката – да направя съществената разлика от актьорството, защото тук аз не съм разказвач, а проводник на нечия чужда история. Да слушам, ама истински да слушам човека отсреща, да извадя истинската му същност, защото тя е най-интересна. Разбира се, и всички технически неща като как да монтирам 40-минутен разговор в 15-минутен, запазвайки смисъла или да започна да звъня на всякакви хора, на които се възхищавам, за да ги поканя, умирайки от страх как ще се представя пред тях. Миролюба Бенатова, която беше мой ментор в една младежка програма, също много ми помогна в преодоляването, за което съм й благодарна.
Разбрах, че името Божанин всъщност е творчески псевдоним. Как реши да смениш фамилията си с него?
Една вечер си говорех с баща ми и той ми каза, че фамилията на прадядо ми и целият ни род е била Божанини. Много се изненадах, че не съм го знаела, защото е само две поколения назад… Все по-малка памет за рода си пазим в съвременния свят. Веднага реших да го взема като актьорски псевдоним, най-вече, защото наистина го усетих свое. Освен това неведнъж са ме свързвали с дъщерята на Владо Пенев, която също се казва Яна Пенева и реших да се разгранича. За моя изненада много хора ме питат дали Божанин е чуждестранно име – не, съвсем българско си е, идва от Божан.
Ако не беше актриса с какво щеше да се занимаваш?
Интересното е, че преди спонтанното решение да кандидатствам в НАТФИЗ, бях приета да уча Медия и комуникации в Лондон, като щях да профилирам точно Журналистика. Бях в езикова гимназия, дълго се готвех за заминаването си в чужбина, дори бях капарирала квартира и ако не ме бяха приели Актьорство, щях да замина за Англия след два-три дни. Явно има някаква съдба, която си знае работата и така ме завъртя, че в момента се занимавам точно с тези две неща.
Какво мислиш за влиянието на социалните мрежи върху живота ни? Повече ни помагат или повече ни пречат, според теб?
Често мисля върху това всъщност. Не можем да спрем светът да се развива, по-скоро трябва да се справяме с негативните страни на това развитие. А трудности за преодоляване винаги ще има – със или без социалните мрежи, просто биха били от друго естество. Аз съм социален човек и обичам да ги използвам, помагат ми и за професията, така че за мен са плюс, справям се с негативите им. Мисля, че за децата и тийнейджърите е по-опасно и там трябва да се обръща повече внимание.
За какво мечтаеш?
Колкото повече пораствам, толкова повече си мечтая за простички неща – всички да сме живи и здрави. И не спирам да благодаря на Нещото над мен. Иначе, разбира се, мечтая да обикалям света, да изживявам приключения, да се вълнувам. Мечтая за смислени творчески проекти, мечтая да поработя и в чужбина. Мечтая за къща с двор, семейство, деца. Мечтая да не губя удоволствието от това да си мечтаеш, защото то понякога е по-приятно от самото случване.
Преди време беше популярен израза „Красотата ще спаси света”. Кое е нещото, което ще спаси света, според теб?
Знаеш ли, дълги години си блъсках главата и не разбирах този цитат, докато не прочетох „Човекът, в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл. Там той разказва как след безпощадно дългия, и смъртоносен за много, работен ден в Концентрационния лагер, работниците се събирали вечер до една дупка в оградата и се редували да гледат залеза през нея. Тези няколко минути красота, им давали сила да преминат през глада, студа и болестите, и така до следващия ден.
Днес си мисля, че хората стават все по-студени и самодостатъчни, обаче кое ще ни спаси от това… Сигурно любовта. Както винаги.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В момента репетираме с Анастасия Събева в Старозагорска опера. Проектът е колаборация между драматичния театър и операта и е най-мащабният, в който съм участвала. Пиесата е магична приказка с много комедия, но и смислено съдържание, казва се „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци. Това, което мога да кажа засега е, че влязохме под пълна пара в проекта и много се забавляваме – има оркестър, балет, хор и актьори на сцената, така че екшънът е пълен. Аз много се вълнувам за този процес и нямам търпение да видим какво ще се получи!
