Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, гласовита, красива и талантлива дама – прекрасната Памела Меган Апси. Познавате я от участието и в „Гласът на България” 2023 г. Освен, че пее и танцува, Памела пише и авторска музика. Познати на публиката песни са „Sand”, „Better Than You”, „Portugal” и други. Памела е от гръцко-български произход. Живяла е и е учила в Калифорния, и въпреки възможностите й за реализация навън, е избрала да се развива в България.
С Памела се видяхме малко преди коледните празници в една мразовита и дъждовна неделя. Домакини за фотосесията бяха Ж Jazz Room, което е едно от любимите заведения на Памела. Атмосферата на заведението е артистична, топла, уютна и създава усещането, че си у дома си. Точно тогава звучеше джаз музика на живо, на масата бяха запалени свещи, а ние се сгряхме с топъл, ароматен чай. Със сигурност бих се върнала отново там, просто за да се насладя на цялата тази идилия.
В настоящото фотоинтервю си говорим за това как Памела поддържа форма, каква е разликата в живота на хората в България и САЩ, кои са предимствата на родната ни страна, според нея и много други. Насладете му се! Приятно четене!
Здравей, Памела! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала повече за теб и за творчеството ти?
Здравей, Криси! Моля. За мен е удоволствие. Благодаря ти за поканата и най-вече, че дойде до София специално за снимките ни в един изключително студен, зимен ден.
Творчеството ми е истинско и винаги минава през душата. Пиша музика и текстове, свързани със преживяни ситуации. А песните които подбирам да пея, извън авторския репертоар, са песни, които разпалват огънчето в мен, песни които ме вдъхновяват и носят нещо специално в тях. Вярвам, че във всичко и най-вече в изкуството, е хубаво човек да се води изцяло по усещанията. Да е свързан с инстинктите си. Да слуша тялото си, да следва ентусиазма. Аз винаги се водя по тези неща. Ако усетя силен прилив на енергия и вдъхновение, знам че е правилното за мен в дадения момент.
Как се роди любовта ти към музиката?
Обожавах да бъда на сцена от дете. Всички представления, концерти, изяви, които имахме в детската градини или училище, бяха изключително специални за мен и в тези моменти усещах точно този ентусиазъм, отклик и щастие.
Кой е твоят начин за да се поддържаш във форма? Може би хранителен режим или спорт?
Обожавам да вървя. Вървя по около 10000 крачки на ден. На концертите и участията танцувам.
Относно храненето, честно казано, обожавам да си похапвам. Храната е огромно удоволствие.
Избягвам млечните продукти. Стремя се да се храня с качествена храна. Храненето ми е много разнообразно, и не се ограничавам особено. Отново, слушам тялото си.
А кой е любимият ти начин за презареждане?
За щастие, работата ми ме зарежда и вдъхновява. Новите знания ме зареждат. Пътуванията също ме зареждат. Сцената ме зарежда. Слънцето, чистия въздух.
Живяла си дълго време в САЩ. По какво се различава начинът на живот на американците, спрямо този на българите?
Живяла съм в Калифорния. Хората там са доста усмихнати, дружелюбни, дейни. Всичко се случва бързо. Нещата са определено по-напред и по-развити.
Но пък в България сякаш хората са доста будни и осъзнати за много неща. Хората тук са търсещи, жадни за знания, мотивирани да напредват.
Харесва ми, че българина си има мнение и си отстоява неговото и не се влияе особено от външните мнения. И някакси каквото и да му казват, си прави неговото.
Всички говорят за недостатъците на България. Какви са предимствата й, според теб?
Тук има едно уникално усещане за свобода. Разстоянията са малки, всичко е много близо, което е огромно предимство.
България има качествена и много вкусна храна.
Както казах, хората са доста духовни, мъдри и осъзнати и можеш да имаш истински дълбоки и стойностни разговори с тях.
Все пак, аз съм от тук. Душата ми е тук. И където и да отида, каквото и да правя, България си ме тегли.
Професията на модел и актриса е свързана с много откази. Как се бориш с несигурността и липсата на увереност?
Когато бях по-малка отказите ми влияеха и ме разклащаха. Но вече се научих да гледам нещата от друга гледна точка. В тази професия човек трябва да се научи да не приема отказите лично. Всеки проект, има продуценти и режисьор които имат тяхна собствена визия за нещата. И те търсят типажи хора, които да сбъднат визията им. Ако човек получи отказ, това единствено означава, че не е бил подходящ за съответния образ, който тези специфични хора търсят. Също така, ако някъде не се получи нещо, просто не трябва да бъдеш там и вероятно има нещо по-хубаво и по-подходящо за теб. Животът вече стотици пъти ми е доказал, че това е така. Хубаво е човека да има вяра в процесите на живота и да се доверява, че винаги му се случва това, което е най-подходящо за него. Когато нещо не се получи така както съм очаквала, винаги си повтарям, че моя свят се грижи за мен, и има Божествен план и всичко е в моя полза. Понякога е трудно, разбира се. Хора сме. Имам моменти на слабост и на загуба на вяра. Но после много бързо се случва ситуация, която да ми покаже защо нещата са се случили точно по този начин.
В какво вярваш?
Вярвам в добротата. Вярвам в честните и откровени отношения. Вярвам в това, че е хубаво хората да комуникират и да си казват истината. Вярвам в усещанията си. Вярвам, че във всеки един момент на всеки от нас се случва точно това, което трябва да ми се случи. Вярвам в Божествената синхроничност и че всичко става както е писано и когато е писано да стане.
Какви нови проекти да очакваме от теб? Може би песен на български?
Честно казано в момента съм в период на събиране на информация и вдъхновение. Посещавам галерии, изложби, музеи, красиви артистични места, интересни заведения. Чета много интересни книги. Уча езици. Запознавам се с нови артистични хора.
Творчеството е като любовта. На сила не става.
Имам около 4-5 нови авторски песни, които съм написала. Пея ги на участията си, но все още не съм ги реализирала, защото искам да усетя хората, с които да ги реализирам. Вярвам, че ще дойде и този момент и песните ще станат реалност в най-подходящия момент. Изкуството не трябва да се натиска. Поне това е моето мнение.
