Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива актриса – прекрасната Илина Илиева. Познавате я от театралните постановки „Сън в лятна нощ”, „Вишнева градина”, „Криворазбраната цивилизация”, „Осем жени”, „Чичовци” и много други. Тя е носител и на наградата „Златен кукерикон” в категория Млада надежда.
С Илина се видяхме преди около десетина дена, когато имах задачи в областта на Бургас. Тя е лъчезарна, отговорна, организирана, разбрана, сърцата и много леко и се работи с нея. За снимките се беше подготвила с три прекрасни визии, с които се беше стравила съвсем сама. Останах с прекрасни впечатления не само от срещата, но и от разговорите ни преди и след нея.
Във фотоинтервюто си говорим за успеха, за морето, за изкуството и актьорската професия. Прочетете го докрай и се насладете на снимките, които сътворихме за вас на моркия бряг.
Здравей, Илина! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?
Здравей, Криси! И аз благодаря за поканата. Винаги ми е трудно, когато трябва да кажа нещо за себе си. Самата аз всеки ден се опознавам и се стремя да усъвършенствам вътрешния си свят. Това което съм открила, че съм директен и искрен човек, гледам да не съм осъдителна, но неща като лицемерието, лъжата, личната изгода за сметка на друг, потъпкване умишлено на ценности и морал, упражнявайки власт и контрол, неща от този сорт, наистина ме занимават и не мога да остана безразлична. Водя се много от интуицията си и мисля, че разпознавам такъв тип вибрации. На принципа съм: “Отнасяй се така, както искаш да се отнасят с теб!”.
Иначе от скоро съм на свободна практика като актриса, а преди това бях част от трупата на Драматичен театър „Гео Милев”, гр. Стара Загора, като ми останаха няколко представления, в които все още играя: „Чичовци”, реж. Бина Харалампиева, „ Пижама за шестима”, реж. Атанас Атанасов и „Сън в лятна нощ”, реж. Елена Панайотова. Завършила съм „Кукли”, при професор Боньо Лунгов, но живота ме отведе на драматична сцена и съм много благодарна за опита, възможностите и всички роли на сцената на ДТ „Гео Милев”. Човек винаги помни първата си любов, в случая първия си театър.
Как се роди любовта ти към изкуството и актьорската професия?
Мисля, че просто съм се родила с тази любов, тъй като нямам конкретен спомен, който да е отключил тази страст в мен. Мисля, че душата ми е избрала актьорската професия, а ума ми просто я последва … от нещата в живота, които никога не подлагаш на съмнение.
Комедийни или драматични роли предпочиташ да играеш?
Нямам конкретни предпочитания и като цяло гледам да не си слагам ограничения. Мечтая за роли, които да изкарат непознати светове в мен, които да ме провокират да израствам, не само като актриса, но и като човек, защото мисля че двете неща са много свързани. „Имам нужда да надмогвам себе си”, както казва една от любимите ми актриси Клаудия Кардинале. За мен всяка роля, всеки текст, до който съм се докоснала не е случаен, защото ти дава възможност да изследваш най-вече себе си през героя и да достигаш до едни други истини, което за мен е велико! Театърът е велико изкуство… наистина не си представям живота си без него.
Какви качества притежава успешния човек, според теб?
Успехът е много субективно понятие, за всеки той се проявява по различен начин, в зависимост от индивидуалните пориви на човека. Затова не мога да кажа точно какви качества, но може би към каквото и да се стреми човек, трябва да притежава упоритост и ясна цел накъде върви и какво иска да постигне.
А каква е твоята дефиниция за успех?
За мен успехът е емоционална и духовна еволюция, към това се стремя. Гледам да съм упорита, последователна, отдадена и винаги да се уча от случващото се в живота ми, за да бъда всеки ден по-добрата версия на себе си.
Много обичаш морето. С какви усещания те изпълва то?
Аз приемам морето като живо същество със съзнание. То ми дава безусловна любов, енергийно сме свързани, още едно нещо в живота ми без което не мога. Морето ме лекува, успокоява и ми дава една друга свобода на мисълта, медитативно ми действа.
Преди време беше популярна фразата „Красотата ще спаси света”. Кое е нещото, което ще спаси света, според теб?
Любовта, мъдростта и истината! Смятам, че е настъпил момента на истината и на свободата! Да се освободим от енергията на страха, за да заживеем истински, така както според мен изначално сме кодирани, но за съжаление с времето попадаме в една друга реалност, но това е доста дълга тема… Вярвам, че всеки човек притежава уникалната сила, да направи света по- добро място и да го спаси от лъжовната и илюзорна реалност, която ни представят за истина!
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Благодаря ти за този въпрос, защото много се вълнувам за новия път, по който съм поела и ще открехна малко вратата за какво иде реч. С моя приятел и колега Николай Владимиров сме на финалната права в създаването на сдружение „Театър Хъшове” и по конкретно за създаването на пространство с театрална сцена, която да е изградена буквално в къща в планината. Идеите ни са свързани, не само да се създават професионални театрални представления, но и да се работи с деца с девиантно поведение, от рискови групи и т.н. Защото вярваме че чрез театъра, може да се даде един друг поглед, един по различен път на такива деца. В момента съм си канализирала изцяло енергията в това и съм го приела по-скоро като мисия, отколкото като работа. В момента сме се заели, да четем, търсим, проучваме и най-вече да усетим кое да е първото заглавие, с което да стартира сдружението и когато имам по-голяма яснота с удоволствие бих разказала.
