Привет, приятели! Днес на гости ми е една талантлива и харизматична млада дама – прекрасната Елена Сиракова. Познавате я от риалити формата „Гласът на България” 2020, където тя стигна до финал. Преди няколко седмици, песента й „Дърветата” беше на първо място в класацията на БНР Топ 20. Преди година излезе и песента й „Поне за миг”, която е съвместна с Момчил Косев и също стана любима на публиката. Освен това на пазара можете да намерите и дебютния албум на Елена – „Галактики”.
Мога да опиша Елена с една дума и това е „свобода”. Всички я познаваме като певица, която пее, танцува, има желязна дисциплина и винаги е безупречна на сцената. Певица, която пише авторска музика, има собствен стил, класа и свое усещане за света около нея. За мен беше удоволствие да видя и другата й страна на характера, за които не подозирах, а именно – усмивката, позитивната енергия, липсата на каквито и да е бариери в начина на мислене.
Във фотоинтервюто, Елена е вдъхновяваща и истинска. Говорим си това какво е да си артист на свободна практика в България, каква е нейната формула за успех и какво още, ще разберете като го прочетете до край. Насладете му се!
Как избра музиката като свой път?
Откакто се помня, музиката е интегрална част от моя свят, средство да се изразявам и да възприемам и обработвам това, което усещам и ми се случва. Винаги е била неразделна част от мен и съм знаела,че каквото и да предстои, тя ще ме съпътства. Още от детството си човек постоянно си представя какъв иска да стане, с какво да се занимава, и тъй като за мен музиката не я усещах като нещо извън мен, към което да се стремя, все съм си представяла неща, които не са свързани с това да съм певица (защото така или иначе ми беше ясно, че под една или друга форма ще бъда и певица :D) – археолог, биолог, журналист, филолог, … В края на гимназията обмислях да кандидатствам в НАТФИЗ и да уча за актриса или режисьор. По това време организирахме благотворителен бал с концерт, разболях се и останах без глас, със страхотни болки, и по всичко личеше, че няма да мога да участвам, но толкова страдах от този факт и толкова силно го желаех, че въпреки че през целия ден не можех да кажа и дума, настоях да се кача на сцената, и… Пях. Изпях си душата, и в този момент ми стана ясно, че всъщност единственото нещо, в което истински горя и което искам да правя, е музика, музика, музика.
Какво е да си артист в България? С какви предизвикателства се сблъскваш?
Да си артист и то независим, самопродуциращ се, е сложно, трудоемко, има много голяма доза несигурност, а и трябва да си “човек – оркестър” в по-голямата част от времето, ако нямаш екип (а обикновено нямаш :D). В общи линии трудно можеш да знаеш как ще се развият нещата за повече от два – три месеца напред и дори тези прогнози не са нещо непоклатимо, хахаха. Трябва да бъдеш гъвкав, трябва психика и твърда убеденост, че това е твоето нещо. Аз по-скоро гледам да не свалям розовите очила, да се наслаждавам на процеса и в моментите, в които нещо не се получава така както ми се иска, или срещам трудности, си повтарям, че фактът, че изобщо ми се случват тези неща говори, че все пак се занимавам с това, което най – много искам. То си върви и с плюсовете, и с минусите, и аз трябва да работя върху това да приемам и двете страни. Да, трудно е например да лансираш музиката си в медиите и пред масовата аудитория, ако нямаш зад гърба си продуценска компания с позиции, и съответно отнема много повече време и усилия да достигнеш до своята публика и да я градиш, но се фокусирам по-скоро върху свободата, която имам като независим артист и това ми дава център и покой.
Виж, нещо, което със сигурност искам да апелирам да се промени, са закъсненията, хаха, защото обикновено се налага чакаш публиката да се събере, тя пък се бави и не идва навреме, защото си мисли, че ти ще закъснееш така или иначе, хахаха, и двете страни се въртим в този порочен кръг постоянно. Мечтая си и на клубните концерти да е като да идеш на кино или на театър – като пише начало 21:00 ч., хората да се събират до 21:00 ч. и действително да започваме навреме. 😀
В какво вярваш?
Вярвам, че всичко е енергия. Всичко и всички сме свързани и си влияем, затова трябва да внимаваме какво мислим и какво казваме, защото всеки енергиен импулс, който излъчваме, се отразява на света около нас и на това какво ще привлечем към себе си като хора и събития.
Какво е за теб свободата?
За мен свободата е отсъствието на агресия и насилие – над личността, над тялото, над обществото, над природата. Всяка форма на болезнено, разрушително действие е анти-свобода. Не си свободен, когато си във война. Не си свободен, когато си под властта на жесток режим или идеология. Не си свободен, когато си съден, преследван, тормозен заради вида си, произхода си, пола си или това кого обичаш. Не си свободен, когато тровиш средата, в която живееш. Не си свободен, когато позволяваш да бъдеш движен от гняв, обида, разочарование…
Зная, че за много хора звучи наивно, но аз наистина вярвам, че изобщо, не е трудно просто да се стремим да сме добре и да правим така, че и тези около нас да са добре, и небето да е синьо, и морето да е чисто, и планината, и въздухът, и мислите ни – чисти. И като видиш в парка, че вятърът е отвял от кофата някаква опаковка и сега се търкаля по алеята, ами вземи я и я хвърли обратно там, отнема около трийсет секунди. Малки прости действия всеки ден могат да направят огромни значими промени, стига достатъчно голям брой хора да го правят.
Каква е твоята формула за успех?
Моето разбиране за успех е да си в покой. Да си в мир със себе си, с мястото, на което се намираш, с взаимоотношенията си. Може да си на върха, но ако не си в покой и постоянно нещо вътре в теб е в дисбаланс, какъв връх е това, как ще му се насладиш, какво можеш да вземеш и какво можеш да дадеш, ако ти самият не си цял? Дийпак Чопра има страхотна книга, “Седемте духовни закона на успеха”. Тя е точно за това – за намирането на баланса в теб, баланса между теб и околните, баланса между теб и Вселената. Това е да си успешен – да живееш в хармония, с наслада.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В момента работя върху нов мини-албум, с по-джази звучене, пилотният сингъл, “Дърветата”, вече излезе, а на 20-ти май в Sofia Live Club ще можете да чуете за първи път и останалите песни от него.
Отделно в края на тази година планирам да излезе и дългосвирещ албум, който ще съдържа цялата музика, която вече две години изпълнявам на концертите ми, но просто досега все стигах до издаването й.
Предстоят доста концерти в идните месеци, първите два от които са съвсем скоро. На 07.04 ще бъда част от много интересно мащабно кабаретно шоу, което ще се случи в PIROTSKA 5 Event Center, а на 11.04 в бар “Петък” ще имам собствен концерт, само авторска музика и то в нов, unplugged вариант – заедно с мен ще бъдат Юлиан Янев (пиано), Момчил Косев (китара), Радослав Славчев Riverman (бас), Николай Тошев (ударни) и Христина Нейкова (вокали), и нямам търпение, ще бъде невероятно емоциална вечер, така че заповядайте празнуваме заедно красотата в думите, в мислите, в музиката!
