Привет, приятели! Днес ще ви разкажа за останалите места в остров Кефалония, които успяхме да видим по време на краткия ни престой там. Това са – плажът Миртос, пристанищното селце Фискардо, езерото Меланиси и крепостта в Сами.
Както споменах в предишната публикация – Миртос е един от най-красивите плажове на острова, който се намираше в близост до Айя Ефемия, селцето, в което нощувахме, докато почивахме на Кефалония. В самата Айя Ефемия има множество малки плажчета, от които понякога се възползвахме, но те не бяха толкова атрактивни и впечатляващи, както Миртос. Миртос привлича туристите с млечнобелия си цвят. Безспортно е невероятно красив. Пътят до самия плаж е нов. Паркингът е голям, такса за него не се плаща. Освен това площта на Миртос не е никак малка. Докато сме плажували, в близост до нас не е имало хора. Брегът е каменист, както виждате и от снимките. Имайте предвид, че плажът е дълбок, което може да създаде известен дискомфорт, в случай че сте с малки деца, засиви от възрастта им и техните индивидуални предпочитания.
Пристанищното селце Фискардо посетихме отново, въпреки че предишни години бяхме се разхождали там. По време на тази почивка, това беше любимото местенце за разходка на Дени. След земетресение през 1953 г, Фискардко е единствената част от Кефалония, която е останала неразрушена. По целия залив, покрай морето са разположени множество заведения, магазинчета, капанчета, а във водата плуват яхти. Къщите отново са във венециански стил – цветни, по тях пълзят цветя и създават невероятна романтична обстановка.
Подземното езеро в пещерата Мелисани посетихме последния ден, в който бяхме на Кефалония. Когато отидохме в самата местност, ни изненадаха огромните опашки и целите автобуси с хора, които идваха да видят подземното езерото. Оказа се, че въпреки всичко, потокът от хора се бързо се сменяше с друг, тъй като обиколката на езерото и пещерата продължава 3 минути, и се извършва с лодка. В поста можете да видите и снимки от сталактитите и сталагмитите. Езерото Мелисани, се нарича още „Пещерата на нимфите”. Водата е смесица от солена и сладка. Цветът й е кристален, преливащ от светло тюркоазено до тъмно синьо. Това местенце е нереално красиво. Решите ли да отидете там, наслаждавайте се на всяка една секунда, докато сте заобиколени от зеленината, кристалните води, древната пещера.
Отидохме до крепостта в Сами, преди да се качим на феробита до Астакос. Това реално беше последната забележителност на Кефалония, която разгледахме. Беше 14 ч и времето беше горещо. Термометрите показваха 30 градуса, но поради влагата на острова, се усещаше, че е още по-топло. Част от пътя до изкачването до самата крепост, става черен. В началото се минава лесно с кола, но в един момент става по-стръмен. Точно тогава решихме, че е по-умно да оставим автомобила и последните 10-15 минути да ги извървим пеша. Като разгледате снимки, ще добиете представа за това как изглежда местността и самата крепост. Дори само заради панорамната гледка над пристанището в Сами, си заслужава да бъде разгледана.
Преди да заминем за Кефалония, планирахме да посетим още плажовете като Петани, Кси, Вути. За жалост, точно когато почивахме на острова, пътят, по който се стига до тях, се ремонтираше. Другият маршрут удължаваше пътуването с 2-3 часа в едната посока. Затова решихме, че ще се впуснем в това приключение при следващо посещение на острова.
Кефалония е най-големият остров в Йонийско море. В случай, че искате да видите по-голямата част от забележителностите му, се пригответе да останете за повече време и да пътувате много. Може би, това е варианта, в който най-много си заслужава да се летува там. На всички, които мечтаете да разгледате тази дестинация, ви пожелавам най-скоро време тази ваша мечта да стане реалност. Прегръщам ви, благодаря ви, че сте тук и че прочетохте тази публикация до край! До нови срещи!