Привет, приятели! Много съм щастлива, че днес на гости ми е една прекрасна актриса и жена – талантливата Стела Ганчева. Тя е мила, топла, красива, забележима и запомняваща се. Познавате я от ролята й на Мая от телевизионния сериал „Братя” и от театралните пиеси “Без задръжки”, „Шоколад” и други.
Това, което ме привлече в Стела, освен таланта й, са чистотата и невинността, които излъчва. При срещата ни я усетих като добър и толерантен човек, здраво стъпил на земята. Направихме фотосесията в Галерия „Царски дворец” в София, на които благодарим за гостоприемството. Снимките продължиха кратко време и се надявам крайния резултат да ви хареса.
В интервюто със Стела си говорим за пътуването й до Индия, за втория шанс и за участието й в сериала „Братя”. Надявам се да ви бъде интересно, колкото беше и на мен. Приятно четене!
Здравей, Стела! Благодаря, че прие поканата ми, много се радвам, че си ми на гости!
Здравей, Кристина! Аз ти благодаря за поканата!
Хората те познават от ролята ти на Мая от телевизионния сериала „Братя” и като част от трупата на Сатиричен театър, София. Би ли ни разказала малко повече за себе си?
Родена съм в Бургас. На 18 ме приеха в НАТФИЗ и оттогава живея в София. В Сатиричния театър съм от 3 сезона, преди това бях в трупата на МГТ” Зад канала”. Омъжена съм, имам син на 9 години. Обичам времето със семейството си, обичам работата си, обичам да пътувам, обичам хубавата храна и хубавото вино. 🙂
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Не бих казала, че се роди от раз! В началото беше по-скоро любопитство, интерес. Когато последните години в гимназията гледах всички гостуващи постановки в театъра, се породи желанието да видя какво е да си на сцената. Така започна. Кандидатствах в театралната академия, приеха ме и с всеки етюд, с всеки откъс, а по- късно и с всяка пиеса и нова роля, желанието ми да бъда в тази професия се затвърждаваше, любовта растеше.
По какво си приличате и по какво се различавате с твоята героиня Мая от телевизионния сериал „Братя”?
Мая е много интересен персонаж. Тя е много толерантна, крехка и наивна, но в същото време добротата, която носи, е и нейната най-голяма сила. Увлеченията й по езотериката я правят още по- симпатична, защото често буди смях. Аз също мисля,че съм доста толерантен човек, но не бих изтърпяла и половината от нещата, които и се случиха. 🙂 И все пак, може би, основната разлика между двете ни е, че тя действа, водена по- скоро от емоциите си, отколкото от разума, докато при мен е в обратните пропорции. 🙂
Кога си заслужава да дадем втори шанс според теб?
Когато наистина, ама НАИСТИНА сме готови да го дадем. Без да правим и ни най- малък компромис със себе си. Когато се чувстваме цели и в хармония. Когато сме простили от сърце и душа! В противен случай не мисля, че ще се получи и за двете страни, така или иначе..
Налагало ли ти се е да започнеш отначало в живота? Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскаме в един такъв период, според теб?
Налагало ми се е, да. Започвала съм наново и в отношения с хора и в работен план.. Най-важното в такива моменти, според мен, е да не изгубиш вярата в самия себе си. Вярата, че можеш и че ще се справиш, колкото и да е трудно!
В едно телевизионно интервю разказа за пътуването ти до Индия, преди време. Знам, че това е страна, която ни дава много в духовен план. С какви уроци и осъзнавания се върна от там?
Да, наистина едно незабравимо пътешествие е това. Там просто виждаш нагледно как хората живеят в на всички ни известните истини. Че не е нужно да имаш много, за да си щастлив, че сам избираш какво да допускаш в живота си – от мислите до хората, с които общуваш.. Там веднъж наехме едни велорикшаджия да ни извози с багажа до хотела. Краката му бяха колкото ръцете ми “дебели”, едва натискаше педалите на колелото. Стана ми жал и слязох и вървях до него – така возеше само огромните ни раници. Този човек беше по-усмихнат и от дете с шоколадов сладолед. 🙂 Попита ме дали имам деца (по онова време още нямах).” Аз имам 12!”– ми отговори ,” и това е най- голямото ми щастие!”
В какво вярваш?
Вярваща съм. Вярвам в Бог, вярвам в Кармата, вярвам и в Любовта! 🙂
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В началото на април трябва да излезе дългоотлаганото заради пандемията “Сатирично кабаре” и веднага след него, живот и здраве, започваме репетициите на една съвсем нова за България пиеса от Флориан Зелер – казва се “Един час спокойствие, моля”. И двете постановки са в Сатиричния театър.
Иначе те каня теб, както и всички читатели на твоя блог, на пиесите “Без задръжки” и “Шоколад” в Сатирата, както и на “Изневери в повече” в театър “Сълза и смях.”
