Привет, приятели! Днес на гости ми е една красива, креативна млада дама – модният блогър Джулия Петрова. Следя Джули в Инстаграм от години. Винаги съм я усещала близо до себе си, до моята чувствителност, интереси и ценностна система. Във времето, сме обсъждали възможността да се срещнем и се радвам, че това най-накрая се случи.
Джули е истинска, искрена и все по-смела и креативна в блога си. Мен лично много ме вдъхновява с нейната смелост да се разкрие такава каквато е, най-вече с това да ни отведе в нейния дълбок вътрешен свят чрез посланията, които ни поднася в текстовата част на блога й. За мен тя е от положителните примери, които си заслужава да бъдат следвани и с радост допускам влиянието й и с радост бих я подкрепила и занапред.
Срещата ми с нея беше много приятна и кадрите ни се получиха с лекота. Надявам се и на вас да ви допаднат снимките, които направихме специално за вас. Във фотоинтервюто с Джули си говорим за социалните медии, за плюсовите и минусите на това да имаш собствен блог, за естетичните корекции. В случай, че тези теми са ви интересни, останете с нас и прочетете интервюто докрай. До скоро и бъдете здрави!
Здравей, Джули! Благодаря ти,че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости. Би ли ни разказала повече за себе си и за нещата, с които се занимаваш?
Здравей! За мен е удоволствие да ти бъда на гости, така че, аз благодаря! Най-общо казано – казвам се Джулия Петрова и съм човек, който обожава модата и има потребността да изразява чувствата и мислите си, като това най-често се случва пишейки или чрез снимки. От малка съм доста креативна – винаги рисувах, режех и лепях нещо, а пораствайки установих, че фотографията е най-приятният и близък до мен начин да изразя креативността си. А писането се случи от само себе си – преди години се опитах да излея чувствата си по този начин и установих, че освен че ми доставя огромно удоволствие, то ми е и много по-лесно да обясня какво чувствам и мисля чрез писане, вместо чрез говорене.
Как взе решение да направиш блога си? Какво те подтикна?
Общо взето от 5-6 клас мечтая да се занимавам с мода, като минах през всякакви професии – модел, моден дизайнер, стилист и към 10 клас реших, че искам да стана моден редактор в някое списание. Така и реших да запиша „Журналистика” в Софийски университет. Горе-долу в този период попаднах и на първия блог – дотогава не знаех какво точно означава това, но веднага се влюбих в концепцията. За мен блогът е нещо като лично онлайн списание и именно заради това, ми се стори като нещо невероятно. Блогът събира всичко, което обичам – писане, фотография и мода. Събирах смелост около 4-5 месеца преди да си го направя, тъй като тогава не знаех за нито един български блогър и се притеснявах как ще се възприеме от околните. Тук искам да отбележа, че може би съм сред малкото хора, които имат блог не защото е „модерно“, не защото искам да стана „известна“ или нещо такова – а изцяло заради личното удоволствие да създадеш нещо свое. Принципно, при повечето хора първо идва Инстаграм и после блогът, докато при мен първо беше блогът, а започнах да съм по-активна в Инстаграм, за да мога да промотирам блога.
Снимките и постовете ти стават все по-интересни, докосващи, специални, носещи послание. Откъде черпиш вдъхновение за това какво да пишеш и по какъв начин да представиш визуалното съдържание?
Както споменах малко по-нагоре – аз съм човек, който има потребността да изразява чувствата и мислите си. Дори в ежедневието има ли нещо, което ме вълнува – хубаво или лошо – винаги го изговарям с някого. Не съм от хората, които не споделят и предпочитат да се справят сами с терзанията си, а точно обратното. Така че, основното ми вдъхновение е животът и всички преживявания и емоции, които ми носи той – истинското щастие, чувството на вълнение, разбитото сърце, пеперудите в стомаха, тъгата или чувството на изгубеност. Другото, което обожавам във фотографията е, че понякога ти позволява да влезнеш в роля, като актьорите. Случва се да измисля някаква визия – грим, дрехи, прическа – и спрямо нея да си измисля концепция за снимки. Както бях написала под един мой пост в Инстаграм, така
„един ден избирам да съм уверена, смела, дръзка, женствена,
а друг ден съм плаха, свита, обикновена и по детски изглеждаща“
С писането е сходна ситуацията, само където при него по-често вдъхновение са ми негативните емоции. Много артисти творят най-много през тежки периоди от живота си и при мен е така с писането – сядам да го правя, когато имам нужда да излея някоя негативна емоция. Не знам защо, но когато съм щастлива ми е много трудно да пиша… Със снимките обаче не е така.
Кои според теб са негативите и позитивите на това да имаш собствен блог? Какво ти дава и какво ти взима това занимание?
Определено блогът ми даде доста през изминалите 3 години, но имам чувството, че вече е нещо, което малко или много се изхаби. Не е тайна, че хората предпочитат да гледат или слушат нещо и не толкова да четат. Освен това, блогът винаги е бил повече за мен, от колкото за хората. Тоест, аз винаги съм писала за неща, които на мен са ми интересни и за които ми се говори. Така и не успях да се пречупя да пиша за нещата, които са по-търсени и по-интересни на хората. Съответно и доста пъти съм оставала разочарова и леко демотивирана, след като кача пост – защото съм положила огромни усилия, а отзвукът не е бил достатъчно голям. Но с времето се научих да не придавам такава важност на това. Защото каквото и да създава човек, процесът винаги е по-важен от крайния резултат. Независимо дали става дума за писане, рисуване, създаване на музика или в случая – създаване на публикация за блога. Аз знам, че винаги създавайки блог постовете имам пеперуди в стомаха и го правя с огромно желание и това ми стига.
Иначе мисля, че блогът може да ти вземе най-вече индивидуалността и да те направи посредствен и комерсиален. И аз съм много щастлива, че не допуснах това да ми се случи.
Социалните мрежи са обхванали живота на всеки един от нас до известна степен. Теб какво те подтиква да следваш или да не следваш даден профил в социалните мрежи?
Честно казано ,през изминалите месеци много ми се промени нагласата за социалните мрежи и се чувствам изключително натоварена от съдържанието на повечето хора. Вече доста внимателно подбирам какво гледам и често отследвам някакви хора. Всичко стана толкова еднотипно – понякога ти е трудно да различиш хората. Уморих се да гледам непрекъснати реклами, препоръки и съвети – Инстаграм за мен винаги е бил по-визуална социална мрежа и като го отворя ми се иска да видя по-скоро естетически издържано съдържание. Аз самата доста промених това, което споделям, тъй като си давам сметка, че всичко си има граници. Не смятам, че е необходимо да споделяме всяка своя крачка и всяко свое преживяване – нито хората се вълнуват толкова от чуждия живот, нито ние успяваме да изживеем каквото и да било пълноценно, споделяйки всичко онлайн.
Какво е мнението ти за така актуалните естетични корекции по лицето и тялото?
Както се казва- всеки да прави какво прецени със себе си. Но аз лично съм привърженик на идеята, че човек трябва да се научи да се обича такъв, какъвто е. Разбира се, има някакви случаи, когато разбирам корекциите – когато са умерени, премислени и са наистина с цел премахване на някакъв комплекс, а не с цел „подобрение“. За мен е огромен парадокс, че в днешно време много красиви момичета изпитват потребността да се направят „още по-краисви“, като си правят някакви корекции тип устни, скули и т.н.
Какво представлява за теб понятието „собствен стил”? А как се изгражда стилът според теб?
В интерес на истината, това ми е малко сложен въпрос… Аз винаги съм имала трудност да намеря какъв точно е стилът ми, тъй като намирам чар в много различни стилове на обличане. Съответно един ден може да бъда супер елегантна и женствена, а на другия с широки, спортни дрехи. Но за първи път като че ли чувствам, че съм напът да намеря какъв всъщност е стилът ми и доста неща изиграват роля в изграждането му – собственото ми чувство на комфорт, различните хора, с които общувам, средата, в която попадам и т.н.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Няма нещо ново, което да съм планирала. В момента съм по-фокусирана над живота извън социалните мрежи и блога. Но може да очаквате още снимки с емоция и послание – поне се надявам вдъхновението да не ме напусне скоро и да продължавам да творя с фотоапарата. На този етап съм с настройката да не съм чак толкова активна онлайн, а когато съм – да бъде чрез стойностно съдържание. Не искам да бъда асоциирана с термина“инфлуенсър“ – никога не съм искала да бъда. В последно време полагам усилия и хората, които ме следват да усетят това.
