Привет, приятели! Днес на гости ми е една красива и талантлива млада дама – актрисата Йоанна Начева. Познавате я от ролята й на Надя от телевизионния сериал „All inclusive”. Освен, че е актриса, Йоанна е студентка в НБУ ”Кино и телевизионна режисура” и е създател на бранда за дрехи‘’Saint Johnny’’.
Йоанна е мила, амбициозна, възпитана, естествена и е чудесен пример за подрастващото младо поколение. Тя е човек, който се бори за мечтите си и който е съвсем в началото на професионалния си път. Сигурна съм, че за нея всичко предстои и й желая от сърце да сбъдне мечтите си.
Снимките за това фотонтервю направихме януари месец. Въпреки снега и студеното време, тя се държа много професионално и беше много усмихната и отзивчива. Надявам се крайния резултат да ви хареса и на вас. А относно текста, Йоанна ни разказва забавна случка от нейно пътуване в Европа. Говорим си и за сериала „All inclusive”, за позитивните ежедневни навици и за какво още, ще разберете, като прочетете публикацията докрай. Enjoy it!
Здравей, Йоанна! Благодаря ти, че си ми на гости и че прие поканата ми. Хората те познават от ролята ти на Надя от „All inclusive”. Би ли ни разказала повече за себе си?
Здравей, аз благодаря за поканата!
Да, повечето хора ме знаят като Надя от “All Inclusive”, но съм Йоанна.. от София.
На 21 години съм, уча Кино и Телевизия и може би в момента се очаква да се представя по вълнуващ и интересен начин, но.. ето на.
Определям себе си като цветен човек, опитващ се да става по-добър със всеки изминал ден. Обичам да пътувам, да уча нови неща, да анализирам хора и ситуации, и да имам план за всичко.
Актьорството ли е голямата ти страст? Кога започна да се занимаваш с актьорство и би ли го заменила с друга професия?
Това е доста простичък, но в същото сложен въпрос за мен. Смятам, че актьорската професия, както и режисурата, дават на човек едно огромно разнообразие и го обогатяват както душевно, така и интелектуално, по всевъзможни начини. Хората, които са се отдали на това изкуство, са привилегировани да съчетават работата с нещата които обичат, а аз винаги съм се възхищавала на това.
За хубаво или за лошо, не знам, но съм от хората, на които трудно нещо може да им грабне вниманието и всичко много бързо ми омръзва. А това няма как да омръзне. То винаги е различно. Може би, това ме грабна и още не ме пуска. А откакто уча” Кино и телевизионна режисура”, продължавам да се убеждавам, че това е безкрайна Вселена и затова искам да се развивам в тази сфера.
Винаги тайно съм мечтала да бъда актриса, но колкото повече време минаваше, толкова повече “страх” ме хващаше да се запиша на уроци или пък да кандидатствам с актьорско майсторство.
Страховете са най-големият враг на човека..
Та както и да е, случи се така, че явно визуализирайки го непрекъснато в главата си и мечтаейки да бъда актриса някой ден, тази възможност ми се отдаде и изживявам тези мигове и емоции напълно осъзнато и с огромна благодарност към Вселената и хората, които ми се довериха, че ще се справя. Също така се научих да рискувам и когато искам нещо, да се впускам в него без да го премислям стотици пъти.
А как минаха при теб тийнейджърските години? По какво приличаше на твоята героиня от сериала „All inclusive”?
Дисциплинирана лудория. Тези думи най-добре биха описали тийнейджърските ми години. Имах собствено мнение по всеки въпрос и не се примирявах лесно с дадени обстоятелства, или наложени ‘’правила’’. В същото време имах страхотна дисциплина относно организация, време и т.н., която не е лошо пак да възвърна в ежедневието си.. Хаха…
Казвала съм много пъти, че с Надето си приличаме по това, че и двете в тези години на търсене и бушуващи хормони, сме търсели правилното обкръжение и всъщност, това е основното. Много хора си мислят, че по принцип съм толкова спокойна и уравновесена, колкото е тя, но уви – не съм.
Кои са позитивните навици и ритуали в ежедневието ти – като книга, спорт, медитация или пък начин на хранене?
Всичко зависи от настроението ми, дали ще избера разходка в парка или тренировка във фитнеса. Затова и нямам стриктен режим, а слушам организма си.
По същия начин е и с храненето. Не се ограничавам от нищо, с изключение на захарта, от скоро.
Вреден навик ,който имам и искам да заменя с полезен такъв, е да не заспивам с телефон, а с книга.. От началото на тази година си поставих това за цел и честно да ви кажа, по-лесно се успивам, хаха..
Относно медитацията, всеки има нужда от нея и съзнателно или не, всеки от нас е намерил начин, по който да отпуска съзнанието си. Аз не го правя много често, но пък по същия начин ми действа и шофирането с хубава музика, или пък следобедна дрямка.
От Инстаграм профила ти забелязах, че обичаш да пътуваш. Би ли ни разказала някоя забавна история от пътуване, която винаги си спомняш с усмивка?
Не съм пътувала чак толкова много, но историите са доста. Последните ми пътувания в чужбина са трагикомични и то винаги заради транспорта..
Едното беше в Германия, където за пръв път се наложи да пътувам сама. Заминаването беше лесно с нашето летище и българска реч, но прибирането.. приключение. Летището във Франкфурт е огромно. Самата мисъл, че мога да се изгубя или да си изпусна полета, ме побъркваше и бях като муха без глава. Понеже се познавам, исках да тръгна доста по-рано, но леля ми, която живее там каза, че няма толкова рано да ме закара и аз слушам разбира се, няма да давам зор на жената. Взехме си дълго довиждане, пожелахме си само хубави неща и ме стовари на летището.
С маалко закъснение стигнах гейта за България, но там вече се редяха хора за друг полет, които не говореха английски. Направих около десетина опита да попитам някой дали съм на правилното място, но безуспешни. Видях, че на монитора пише България и се наредих с изражение на дете изгубило майка си в супермаркета, защото повече вярвах на интуицията си, че нещо бъркам.
Оставаха 10 минути до излитането на самолета. Точно стигнах скенера и чух последното повикване за София, а в този момент ми казват ‘’отваряй куфара и вади всичко’’. Примирих се и ми стана супер смешно. Спрях да бързам, то нямаше смисъл.. минавайки проверката видях самолета през прозореца, как излита и ме напуши такъв смях, че не го сдържах дори по телефона, докато казвам на баща ми. Той се ядоса повече от това, че ми е забавно и ми каза, че щом се смея, значи сама мога да се оправя. Опитах да презаверя билета, но не стана. Накрая звъннах на леля ми да си ме вземе обратно, а пътя от тях до летището е почти час. Най-смешно и неудобно беше да и кажа ‘’Здравей’’, след като преди час сме се сбогували.. Хаха…
Как успяваш да си винаги така лъчезарна и усмихната? Имаш ли някоя философия от живота за това?
Не мисля, че винаги съм толкова позитивна. По-скоро съм реалист, обръщащ всичко на шега. Вътрешно не винаги ми е забавно, но така по-леко се приемат нещата.
Често се самоуспокоявам с думите ‘’Всичко минава’’, ‘’Не плачи за нещо, което не може да плаче за теб’’ и ‘’Не се ядосвай на неща, които не зависят от теб’’.
Живота не е лесен, но ако преживяваме и най-малките трудности драматично, то какво остава за истински тежките неща от живота? Човек трябва да бъде силен, а усмивката и смеха са най-силните източници за това.
Преди време беше популярна фразата „Красотата ще спаси света”. Кое е нещото, което ще спаси света, според теб?
Много повече ми харесва “Любовта ще спаси света”. Любов и добрина!
Когато даваме любов, цъфтим. Когато сме обичани, греем. Всичко лошо се случва заради липса на любов. Всичко направено с любов е красиво.
Обичайте!
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Въпреки, че обичам да имам план за всичко, не винаги го имам или не винаги го спазвам. Както са казали хората “Ще поживеем, пък ще видим”.
В момента работя по нещо, изискващо друг вид креативност и се надявам, живот и здраве, другия месец да го видите! Бранда ми ‘’Saint Johnny’’, в който влагам цялата си енергия и позитивизъм напоследък.
