Талантливата актриса Йоанна Темелкова ”Артистът по природа е всестранно развит”

Привет, приятели! Днес на гости ми е една талантлива и красива млада дама – актрисата Йоанна Темелкова. Познавате я от ролите й в Театър „София”, от телевизионните сериали „Под прикритие”, „Братя” и други. Тя е част от организаторите на Международен студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански” и създател на „АРТ ФАКТОРИ”.

От работата с нея се убедих колко голям професионалист е. Йоанна е изключително точна  и влага много от себе си във всичко, което прави, поне аз така я усетих. Тя е и майка на прекрасния Филип, внимателно подбира какви ангажименти да поеме и й благодаря, че ми отдели от времето си и ми се довери, за да създадем този проект заедно. Кадрите, които заснехме, се получиха някак неусетно и с лекота.

С риск да се повторя, ще ви напиша, че Йоанна е абсолютно искрена в настоящото интервю, което е много ценно за мен и се надявам да бъде интересно и за вас. Приятно четене!

Здравей, Йоанна! Благодаря ти, че прие поканата ми да гостуваш, много се радвам! Хората те познават от телевизионния сериал „Братя”, в който те гледаме в ролята на Лора Донкова. Но ти си всестранно развит човек, занимаваш и с много други интересни неща. Би ли ни разказала повече?

Предвид осемнайсетте си години практика в професията, далеч не смятам, че хората са се запознали с мен от сериала “Братя”. 🙂 😉 Да кажем, че сериалите в моя живот са внимателно подбрани и не са много. Сериалът е особен формат, с който един актьор трябва да е много предпазлив и внимателен. “Силата на телевизията” никога не ме е привличала, но не отричам нейната роля в развитието на артиста.

Казваш “всестранно развит човек”. До някъде си права, но реално – всички странични неща, с които се занимавам, извън това да бъда актриса, са пряко свързани с изкуството. Артистът по природа е всестранно развит в този смисъл. Той има нужда да търси, да открива, да се развива, да се предизвиква. Точно това правя и аз. Не обичам рутината. Поради тази причина се включих в организацията на Международен студентски театрален фестивал “Данаил Чирпаснки” – фестивал, който е моето второ дете. Ще са ни нужни години, за да се наложим като формат в България (с европейските страни, и не само, по този въпрос нямаме проблем), но правим това от сърце и любов към Негово Величество Театъра!

Покрай този фестивал открих желание и енергия да създавам нови неща. Заедно с моя  “soulmate” –  Мирена Керезова, създадохме “АРТ ФАКТОРИ” през 2016г. Мечтата ми е тази компания да започне да създава изкуство. Вървим бавно, но качествено и не на последно място – напред! 🙂

От година озвучавам книги за Storytel. Това е едно от най-вълнуващите ми преживявания, когато не съм на сцената. Никога не съм предполагала, че по такъв изключителен начин може да се вдъхне живот на книгата във време, в което все по-малко си купуваме книги. Във време, в което все по-малко можем да си позволим да четем в тишина…

Не, не съм забравила театъра. Той все още е моят “сън на яве”. С него имаме планове, които ме е страх да кажа кога ще реализираме, но се надявам да е скоро.

Кога се роди любовта ти към актьорската професия?

Когато бях малка,  често пеех пред огледалото, често танцувах. Тогава не съм си давала сметка какво точно ме привлича в изкуството, но определено усещах енергията, която така ме завладяваше, че не можех да се спра – пишех кратки пиеси и после ги поставях с децата от махалата; правехме концерти – пеехме като луди – и всичко това страшно ме забавляваше и определено разви въображението ми.

След това, в тийнейджърските си години, отидох в театрална школа и пътят сам ме поведе.

Каква е формулата за дългогодишна щастлива връзка в личен план, според теб?

Смехът. Категорична съм. И всякакъв вид бягство от рутината и ежедневието. Всеки път, когато усетя, че повтаряме вкъщи едно и също действие повече от седмица – директно го елиминирам. Но аз съм устроена по този начин, не мога да живея “спокойно”. А смехът – това е формула не за дълга и щастлива връзка – това е рецепта за всичко!

Как те обогати като личност появата на малкия Филип в живота ти?

Не ме е обогатил, той ме промени – изцяло. Станах по-мъдра в решенията и действията си; по-спокойна жена; по-трезвомислеща. Чудеса се случват, когато се появи един малък човек, който разчита само и единствено на теб.

Успяваш ли да намериш баланс между личния и професионалния живот? Как го постигаш?

Винаги съм успявала. Постигам го с ясните си приоритети. Професията ми никога няма да измести семейството. Никога. Според него се нареждат всички ангажименти, които поемам и които не поемам. И никога не съм съжалявала за нещо пропуснато в професионален план! И никога няма да съжалявам за нещо, пропуснато в личен просто, защото няма да го позволя.

Как се чувстваш като артист на свободна практика в България? Какво би казала на младите хора, които са тръгнали по този път?

Чувствам се… като на бойното поле. Всеки ден. Така се чувствам. Свободният артист за някои хора е някакъв самозванец, нехранимайко, нахалник със самочувствие. Аз съм минала само през два театъра, в които съм била на щат за период от 5 години общо. Не е моето нещо. Не ме обогатява като артист фактът, че минаваш от представление в представление, независимо дали ти харесва или не; репетираш като животно два-три месеца и на следващия ден виждаш, че след седмица (примерно) започваш нови репетиции на нова пиеса.  Това е рутина. Превръщаш се в робот и тотално губиш творческата си енергия, импулсивност, сетивност и желание.

Държавата тотално нехае за културата и артистите си. Аз няма да й служа по този начин. Искам да служа на хората, които влизат в театъра.

Има много млади артисти, които разсъждават така, но са поставени на път без избор. Няма условия за оцеляване на свободния артист у нас. Никакви.

Какво би си пожелала да ти се случи?

На мен лично – нищо конкретно. Искам други неща. Искам културата да възвърне своето заслужено място в обществото. Тя да е темата на деня. Тя да ни вълнува. Да има повече хора, които да я търсят и откриват. Искам да живея в свят, в който ценностите да се изграждат в театъра.

Leave a Reply

Your email address will not be published.