Привет, приятели! Време е да ви представя втория ми гост във фотоинтервю за месец септември – Илин Папазян. Познавате го от реалити формата „Гласът на България” 2020, където Илин стигна до финалите на предаването.
Той е родом от гр. Сливен, но учи класическа китара в АМТИИ, гр. Пловдив. Илин е млад, амбициозен, целеустремен, уверен, знае какво иска и как да го постигне.
Снимките за фотоинтервюто направихме на едно от тепетата в Пловдив – Бунарджика. Илин е поредния ми гост, който е напълно откровен в думите си, за което искрено му благодаря. В посланията, които ни е написал има много истина, но и вдъхновение, така че ви призовавам да прочетете интервюто докрай. Насладете му се!
Здравей, Илин! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че ми гостуваш. Всички те познаваме от участието ти в „Гласът на България”, но кой всъщност е Илин?
Илин е вечно странстваща душа. Винаги съм се занимавал с много неща, за да си правя живота по-интересен и малко по-труден, може би – хаха. Предполагам винаги ще е така, но поне сега знам посоката, в която твърдо ще вървя.
Какво те накара да се запишеш на кастингите в „Глагът на България”?
Все си мисля, че това бе съдба и трябваше да ми се случи точно сега. Бях на личен кръстопът между класиката и поп и джаз музиката. Кандидатствах за Еразъм с класическа китара, но не ме приеха и тогава пред очите ми се откри възможността за кастингите на Гласът. Отидох без очаквания или надежди и както казват “останалото е история”.
А откъде се роди любовта ти към музиката?
Мисля още в детството ми се зароди тази любов, като е минавала през много много различни стилове. Например, имам ясен спомен когато бях на 4-5 годинки как слушах на касетка “Камион ме блъсна” на вечния Тодор Колев и страшно се забавлявах, и оттогава това ми е един от любимите български артисти.
Отделно от това вуйчо ми свиреше на китара и това със сигурност ме е повлияло силно.
Какво е мнението ти за фразата „Музикант къща не храни” и какво би казал в тази връзка на младите хора, които мечтаят да творят в областта на музиката?
Винаги съм мразил тази фраза, защото тя храни страховете на всеки артист. Истината е, че за да успееш с изкуство трябва да си отдаден и целеустремен. Всичко е процес на себенадмогване и винаги трябва да се стремиш да си по-добър от вчера. Ако мислиш за това, вместо за пари и слава, по-вероятно е те да дойдат сами по-нататък по пътя. Затова на прохождащите в изкуството бих казал да вървят смело и да му се отдадат преди всичко!
Какво те кара да се чувстваш щастлив?
Щастието според мен се крие в малките неща. Разговор с човек, на когото се възхищаваш или случайна среща с приятел, споделена музика… Тези малки моменти, които просто запечатваш и по-късно осъзнаваш, колко много са ти дали.
В какво вярваш?
Вярвам, че човекът е могъщо същество и стига да вярва безрезервно може всичко да постигне.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Очаквайте авторската ми музика достъпна за слушане, защото вече работя и в тази посока. Отделно движа много различни музикални проекти. Най-хубавото тепърва предстои, така че ме следете и ще разберете!