Привет, приятели! Щастлива съм да ви представя първата ми гостенка във фотоинтервю за месец септември – талантливата Александра Драгова. Алекс е танцьор и хореограф, за щастие преподава и на деца. Когато й писах, за да я поканя й казах, че има извънземен талант. Тези думи са недостатъчни да опишат енергията, желанието, артистизма, любовта и душата, които влага Алекс в работата си.
В интервюто тя разказва колко важно е човек да е точен в ангажиментите, които поема – Алекс със сигурност е. Работата ми с нея беше удоволстие, случи се с лекота и съм й много благодарна за професионализма и за това, че отдели време за срещата ни, въпреки натоварения й график.
Фотоинтервюто се получи много истинско и искрено, благодарение на Алекс. Надявам се бъде интересно и за вас. Насладете му се! До скоро 🙂
Би ли ни разказала малко повече за себе си и проектите, в които участваш?
Аз съм Александра Драгова, студентка на Нов български университет, танцьор, педагог, хореограф. Член на International Dance Council CID, официален партньор на UNESCO. Член на две от най-големите състезателни танцови организации: International Dance Organization и DWC. Част от Асоциация за подкрепа на децата за постижения в областта на класическия и съвременен танц. Съдия на български и международни танцови конкурси. Носител на наградата на Асоциация на хореографите в България “Златна муза” 2019 г. в категория Хореография в областта на съвременен танц за млади творци. Лауреат на голямата награда на Фондация „Димитър Бербатов” VIII Годишни награди „Успелите деца на България”. Стипендиант на Министерството на културата по програма за закрила на деца с изявени дарби. Стотици други награди и титли от България и чужбина. Преминала танцови обучения както на територията на страната, така и извън нея – САЩ, Русия, Румъния, Италия и др.. Участия в различни танцови и театрални проекти, съвместно с професионалисти от САЩ, Южна Корея, Русия, Англия, Румъния и България. Съвсем скоро реализирах и първия си танцов спектакъл “Втора кожа”, както и бях част от екипа на хореографите на BG Radio Awards 2020.
Как се роди любовта ти към танца?
Ще кажа накратко, както мама ме хвана за ръка и ме заведе на танци, така и танците ме хванаха и ме отведоха в най-различни, нови и интересни светове.
Какво е да си артист на свободна практика в България?
Никого няма да лъжа, изключително тежко е. Малко хора успяват да се издържат само и единствено благодарение на изкуството, повечето артисти на свободна практика, са назначени на трудов договор в някоя “нормална” фирма. Ако си артист на свободна практика си финансово нестабилен, защото оцеляваш от проект до проект.
Но въпреки минусите, такъв начин на работа си има и своите плюсове. Имаш абсолютната свобода сам да избираш кога, къде и с кого да работиш. Имаш огромно разнообразие и избор на работа и затова живота ти става доста по-цветен и мотивацията ти да ставаш сутрин с желание, все по-голяма.
Какво би посъветвала младите хора, които искат да тръгнат по този път?
Бих ги посъветвала винаги да имат едно наум, че незаменими хора няма. Почти във всички случаи точността и трудолюбието са много по-търсени и по-важни от таланта. Един точен, но не толкова талантлив човек, винаги може да настигне, дори и да надмине, талантливия.
Кои са най-големите предизвикателства, пред които си се изправяла в професионалния ти път досега?
Предизвикателствата са ежедневни. Да станеш рано сутрин след безсънна нощ и ден изпълнен с ангажименти, репетиции, снимки, срещи, хора, да станеш с болки във всяка една част на тялото, след безкомпромисни тренировки, да станеш с готовността, че деня може да бъде дори по-тежък и при всички тези обстоятелства да запазиш себе си, любовта си към изкуството и желанието да създаваш и споделяш своя свят.
Кои са твоите сутрешни ритуали, с които започва денят ти?
Винаги съм била човек, който не обича да планира, да създава ритуали и да се ограничава. Смятам, че трябва да живеем за момента и да се наслаждаваме на разнообразието всеки един ден, без да си поставяме рамки.
Ти си млад артист, а вече имаш зад гърба си не малко международни постижения. Караш ни да сме горди, че сме българи! А ти самата чувстваш ли се успешна и какво е за теб успеха?
Никога не съм се определя като успешен или неуспешен човек. Аз съм крайно критична и възприемам всяко постижение като мотивация да надграждам себе си.
Но с гордо вдигната глава мога да кажа, че се чувствам пълноценна и успешна, когато виждам учениците си да се развиват. Макар и на 20, вече имам такива, които са били на световна сцена и са представяли достойно България.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Още едно нещо, освен плановете, което не обичам да правя, е да разкривам бъдещи проекти, преди те да са се случили. Със сигурност мога да кажа, че съвсем скоро започвам работа по нов спектакъл.
