Звездата на Монте Мюзик, Рафаел Пашамов “Никой не може да избяга от себе си”

Привет, приятели! Днес на гости ми е един от новите изпълнители на „Монте Мюзик“ – Рафаел Пашамов. Много съм щастлива, че се срещнах с него и още по-щастлива, че работихме заедно. Той ми направи много силно впечатление още на кастингите на „Гласът на България“ и мисля, че заслужава мястото си в голямото семейство на Монте.

Рафи е искрен, истински, чувствителен, обърнат към себе си. Лично за мен е много талантлив – участва в композирането на музиката си и писането на текстовете на песните си и не на последно място, гласът му е разпознаваем и запомнящ се.

Фотосесията с Рафаел заснехме в края на миналата година. По време на снимките Рафаел беше себе си, показа истинското си лице, за което му благодаря за доверието. Самите кадри са изпълнени с ентусиазъм, младежко излъчване и положителна енергия. Интервюто е изключително истинско, искрено и вдъхновяващо. Не пропускайте да го прочетете! За мен беше огромно удоволствие да реализирам този проект!

Здравей, Рафаел! Хората те познават от музикалния формат „Гласът на България“. Как се промени ти самия след участието ти в него? А как се промени животът ти?

Здравей, Кристина!
Знаеш ли, този въпрос за промяната е вече толкова често задаван, а отговорите, които давам са винаги различни. Сигурно е заради етапа, в който се намирам по време на интервюто… Ако трябва да отговоря спрямо сега, мисля, че ГЛАСЪТ само стартира промяната в мен. Преди съм казвал, че предаването ме направи по-силен, по-уверен в себе си. Реално, аз винаги съм бил такъв, но е трябвало да преодолявам неща, които дълго време съм избягвал. Може би, най-искреният отговор ще е, че СИ ПОЗВОЛИХ да бъда този Рафаел, когото предпочитам. Рафаел, който отдавна чакаше своя миг, в който да излезе на воля и да заяви мястото си. Да ти призная, не ми беше лесно да го потискам този Рафаел. Постоянно искаше глътка въздух, все нещо не му достигаше в сивотата преди ГЛАСЪТ. Все беше непълноценен, все не жив.

За конкретна промяна нямам наблюдения, но с огромна усмивка ще ти споделя нещо – сякаш, откакто вървя по своя път всичко се случва по много интересен и обогатяващ начин. Вървейки вече по пътеката, за която нещо непрестанно ме човъркаше, всичко си идва на мястото, понякога дори – ей така. Както се казва „Колкото повече работя, толкова повече късмет имам.“ 🙂  В моят случай обаче е, че колкото повече работя, толкова по-щастлив съм. При мен полезното се съвмести с приятното. А оттук нататък и всякакви други жизнени компонентни, социални и лични.

Да се занимаваш с музика е твоя мечта, която се сбъдна по възможно най-добрия начин. Ти вече си част от семейството на „Монте Мюзик“. Би ли ни споделил някаква формула за сбъдване на мечти?

Формула за сбъдване на мечти според мен няма. За да не ме разберат погрешно хората, и аз ще изброя набързо клишетата, пък за да не кажат, че се надувам. Естествено, много работа, вяра и непоклатим хъс, а може би и риск, безстрашие? Без тези неща няма как, те са очевидни. Action – reaction. С дела стават нещата. Музиката е начин на живот. Да си човек на изкуството е начин на дишане, изразяване, общуване… въобще, като супер сила си е. Но, както знаем, това е и отговорност. Много често са ме питали за лишаване от определен комфорт или за начина ми на живот. На мен тези конкретни неща не са ми правили впечатление заради самия ми начин на мислене, а той е естествен и неподправен. Още едно клише – да бъдеш себе си. Но то е част от една много голяма истина. Хората често виждат само крайния продукт, а истината се оформя от безсънните нощи, сто и петият опит да взема Горно До, за да запиша „Магнит“ с телефона в кухнята, купчината тетрадки и изписаните химикалки.

Така, сега истините. Моите „нови истини“ 🙂 Според мен за всекиго си има предопределен път, съдба. С други думи, но в различен смисъл, ако за „Всеки влак си има пътници“, то за всеки човек си има съдба. Без значение от това, колко късмет имаме, най- важното според мен е да си ГОТОВ за него. Всичко дотук казано от мен, обаче, би било безсмислено, ако не подчертая абсолютната истина на всичко – да знаеш КОЙ СИ и КАКВО правиш. Аз винаги съм знаел кой съм, какво искам. Знаейки кой си, ще разпознаеш късмета си и ще протегнеш ръка към „кацналото пиленце“, вместо да го прогониш. Осъзнавайки кои сме, всичко друго се нарежда в правилния път. Преди потисках копнежа към изкуството, отделях време за неща, които ме лишаваха от нужната енергия да бъда себе си, да бъда щастлив. Аз си знам през какво минах и какво ми е коствало да бъда сега тук. Нищо никому не е поднесено наготово, а ако изглежда така, то при повечето случаи по-скоро е отнело нещо, отколкото да е дало. Семейството е място, в което си приет такъв, какъвто си. Моето ново семейство „ Монте Мюзик“ ми помага да вървя смело ръка за ръка с мечтата си. 🙂 „Гласът на България“ ми даде силен урок за работата в екип. Изключително важно е да се уважава чуждия труд, така, както уважаваме собственият. Аз съм безкрайно благодарен на продуцентите ми, благодарение на които съм щастлив.

Обобщено: Всеки сам намира формулата си, ако знае кой е, какво прави и защо го прави.

Какво мечтаеш да ти се случи оттук нататък в личен и професионален план?

Мечтая си да мога да бъда по-искрен и по-малко дипломатичен в професионален план. Каквото и да означава това. Откровеността често се бърка с хейтърство.

Зная кой съм, важно е обаче този образ да бъде разбран от хората, които биха намерили нещо интересно в професията ми. Хората на изкуството имаме една особена отговорност – да успеем да изразим идеята си по начин, който да бъде разбран. Патосът не е необходим. Говорим за музика, за вибрации, за нещо толкова велико и уникално, колкото е и математиката – Вселенски език, разпознаваем навсякъде.

Обобщено: Мечтая да ставам все по-добър в това, което правя. Уча се от най-добрите в тази сфера. Мечтая да натрупам толкова много опит, че да мога по- лесно да изразявам идеите си чрез музика. Това би довело до голям успех. Надявам се следващия път да ме питаш за сбъдването на тази мечта. 🙂

Имаш ли някакво мото или философия на живот, която спазваш? Каква е тя?

Напоследък съм много разколебан. Аз съм много верен на себе си, но последната една година много силно промени някои мои базови гледни точки, на които съм се уповавал в продължение на много години. Сякаш светът се промени, сякаш някои неща придобиха различно измерение.
Смятам, че никой не може да избяга от себе си. В края на деня е важно да се замислим „Ти кой си, когато си сам?“. Когато няма хора, пред които да сме изкуствени, груби или фалшиви. Изградих си една моя малка „вселена“, в която съм сякаш на сигурно място. Все повече ценя времето, виждай как то физически не стига за всичко, което бих желал да присъства в ежедневието ми.

Какво дете беше?

БЯХ?! Аз все още съм си същото дете! 🙂 Много пъти съм казвал, че имам усещането, че мисленето ми не се е променило от 10 годишната ми възраст! Да, може би съм помъдрял, натрупал повече опит, изпатил тук – там, но все пак… Бил съм много любознателен и наивен като по-малък. Изпадал съм в състояние на депресия от факта, че не мога да зная всичко. Пресмятал съм колко време ще ми е необходимо, за да прочета всички книги на света. Представи си какъв ужас е било за мен да разбера, че човешкият ми живот не би стигнал за това? Бях също така и музикален, много емоционален и наблюдателен. Имах една специфична прозорливост, която по-скоро ми пречеше. Не обичах да общувам с много от децата, но пък всички общуваха с мен. Моето детство може много ярко да се раздели на няколко периода, но не бих изброявал всички от тях сега. Опитвам се да си мисля само за хубавите такива. И нека не забравяме, все още искам да ПРОМЕНЯ СВЕТА! Хаха…

Какво е за теб любовта?

Любовта е хармония. Тя винаги идва тогава, когато трябва. Когато е правилно.
Мисля, че тази дума си мени смисъла постоянно. Това е като въпроса с промяната в мен.
Май стигаме до извода, че любовта е нещо вътрешно в самите нас. Без значение, дали то се дължи на появата на любим човек или събитие. Любовта е вътрешно състояние, което ни дава сили да живеем, да действаме, да БЪДЕМ. Любовта си е вътре в мен. Аз обичам. Щастлив съм, че до себе си имам човек, който събуди любовта в мен. 🙂

Над какви проекти работиш в момента? Какво ново да очакваме от теб?

В момента работя над много проекти едновременно. Обръщам много внимание и на цялостния ми образ, изразните средства, с които боравя. Отдал съм се на много спорт и постоянство от всякакво естество – хранителен режим, вокални подготовки, актьорско майсторство, уча се да свиря на инструмент. Умишлено съм намалил контакта със социалните мрежи, за да бъда по-съсредоточен над себе си, без да съм повлиян от странични фактори, преценки или стандарти. Рискувам.

При мен картината се появява в завършен вид, това понякога ми създава спънки, понеже работата в екип върху проект се случва по съвсем различен начин. Когато се стигне до действителното реализиране на проекта ми е по-трудно да го възпроизведа. Човек се учи цял живот. 🙂

Съвсем не скромно, заявявам, че следващият ми ход ще е голяма изненада за всички. Винаги съм искал да правя по-различни проекти, в които да съм потопен на 200%. Мисля, че живеем във време, в което няма спирачки. Рисковете са най-приятното предизвикателство на ежедневието ни. Очаквайте новите ми проекти. 🙂

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.