Здравейте, мили хора! Днес на гости ми е една красива, талантлива българска актриса и невероятна жена – Цветина Петрова. Цвети е завършила „Актьорство за драматичен театър“, в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Пламен Марков. Познавате я от театралните постановки „Сън в зимна нощ“, „Тартюф“, „Трейнспотинг“, „Отело“, „Монтажът на моя филм“, „Двубой“, от телевизионния сериал „С река на сърцето“ и много други. Цвети е била част от Драматичен театър „Рачо Стоянов“, гр. Габрово, от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, град Варна, а в момента е част от Малък Градски Театър „Зад канала“. Също така Цветина дълги години е свирила на пиано и е посещавала уроци по солфеж. Участвала е и в актьорски и танцово-музикални проекти във Франция.
С нея се видяхме една слънчева събота е началото на есента в Пловдив. Цвети е позитивна, усмихната, земна, отворена към хората. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем, да творим заедно и да си поговорим.
В настоящата публикация си говорим за успехът, любовта, майчинството и какво още, ще разберете като прочетете интервюто докрай! Насладете му се!
Здравей, Цвети! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Занимавала си се с пиано и солфеж. Как се роди любовта ти към изкуството и как се спря на професионално развитие в актьорското майсторство?
Когато бях малка, вкъщи имахме буквално няколко видеокасетки, които въртяхме постоянно. Pомня всяка от тях, гледала ги бях по много пъти. На една от тях беше филмът „Амадеус”, не знам какво съм разбирала от него тогава, но музиката ме разтърси и казах на родителите си, че искам да свиря на пиано. Бях на 6 години, те май не ме приеха много на сериозно, но после свирих 12 години без да спра. И сега сядам на пианото, но рядко, за съжаление. Любовта ми към музиката, танците, а малко по-късно и към актьорското майсторство винаги са били част от живота ми. А за актьорското майсторство моят личен будител беше Петър Върбанов. След срещата ми с него в театралната школа вече бях сигурна, че искам да продължа по този път. И после всичко по реда си.
Как се промени сцената за теб след като стана майка на двете ви прекрасни деца – Петър и Яна? На какво те научиха те?
Моето майчинство всъщност бяха две, едно след друго, разделени само от снимките на един сериал. Съответно сцената вече мнооого ми липсваше, ама много. Върнах се заредена, вдъхновена и определено променена. Има неща, които няма с какво да се заменят. Едно от тях е преминаването през бремеността, чудото на раждането и създаването на живот. За мен това бе магия. Посветих се на този момент. Децата ме учат всеки ден, връщат ме към същината на това да си добър, да си смел, да казваш истината, да чуваш отсрещния, но и да отстояваш себе си и не на последно място – започнах да приоритизирам нещата си по-добре – и малките, и големите.
Като тревожен човек едно от нещата, за които най-много ти се възхищавам е усмивката. Как успяваш да я запазиш, дори когато нищо не върви по план? Позитивизма въпрос на избор ли е?
Може би да, но не мога да кажа валидна формула за всички. За мен е природа, нещо, за което не се насилвам, винаги го нося, така съм устроена просто.
Кое в живота ти те кара да чувстваш истински успешна?
Успехът има различни измерения, според мен. Аз бих го разделила на две – такъв, при който получаваш одобрение от околните и такъв, при който изпитваш лично удовлетворение. И в двата случая може да се нарече успех. Изпитвала съм и от двата типа и в личния си живот, и в кариерата си. Но успехът не е нещо стационарно. Днес си успешен, утре – не, вдругиден пак постигаш успех, колелото се върти постоянно.
Предвид завишените изисквания на обществото, особено към нас жените, успяваш ли да избягаш от капана на перфекционизма? А как го постигаш?
То изискванията май си ги поставяме самите ние най-вече, макар и обществото да има голяма роля, разбира се. Капанът на перфекционизма на ме е застигнал. Истински не вярвам в перфектните неща и затова нямам такъв стремеж. Обичам несъвършествата у всичко, обичам разнообразието, обичам непредъка в движението напред, а не „перфектния” завършек. Предпочитам жена с бръчки от усмивки, а не „префектно” изгладена. Предпочитам торта, направена от мен с криви блатове, отколкото „перфектна” готова и т.н., примерите са много. Това е моето разбиране за перфекционизма. Не се стремя да съм перфектна, а да съм все по-добра в нещата, които правя.
Балансираш прекрасно между работа, дом, деца, лични взаимоотношения. Но как се грижиш за себе си? Остава ли ти време да се поглезиш?
Напоследък все повече и целенасочено търся и намирам това време за себе си, да. Има ли желание, има и начини, са казали хората.
Какво е за теб любовта? Коя е вашата формула за щастливи взаимоотношения със съпруга ти Христо?
И двамата с Христо сме завършили математически гимназии, но и двамата хич не робуваме на формули. Доверяваме се много повече на интуицията и на сърцето си. И доста решения сме взимали, слушайки вътршния си глас. А любовта.. тя не се описва с думи, тя е у всеки, навсякъде и винаги, просто понякога е много затрупана от други неща и не се вижда, но тя винаги е там. Предизвикателството е да обичаш живота с цялата му дуалност. Да обичаме и светлото, и тъмното – и у живота, и у всеки човек около нас, да чуваме, да разбираме и да състрадаваме.
Искаш ли да споделиш нещо, за което не те попитах?
Искам да споделя, че отново има радио за класическа музика – Радио Класик А. Слушайте класическа музика, няма да сбъркате.
Къде можем да те гледаме в момента?
Играя в „Зад Канала” в „Трейнспотинг”, „Тартюф” и „Сън в зимна нощ”. Задават се и още през новия сезон. 🙂
