Посетихме Деветашката пещера веднага след разходката ни на Крушунските водопади. Разстоянието между двете забележителности е само 16 км и планът ни беше да видим и двете прекрасни места в един ден. Стигнахме до пещерата малко преди стъмване и имаше известно напрежение дали изобщо ще успеем да я видим или докато стигнем до нея, вече слънцето ще се е скрило.
Достъп до Деветашката пещера
За щастие, достъпът до пещерата е лесен. Има паркинг, близо до който е будката за продажба на билети. От там до самата пещера има ходене няколко минути пеша. Пътят на места е черен, но е леснопроходим. Подходяща е за посещение с деца. Точно преди Деветашката пещера се минава през бетонен мост над река Осъм, който е построен при снимането на филма „Непобедимите” 2 в България.
Къде се намира Деветашката пещера
Деветашката пещера се намира се на 15 км североизточно от град Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм. Тя е една от най-големите пещери в България. Твърди се, че тя с най-голямата пещерна зала на Балканите.
Кратка история на Деветашката пещера
Открита е през 1921 г. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на хранителни продукти от държавния резерв, а по-късно за военен обект. През 50-те години пък се е ползвала за съхранение на петрол. През 1996 г е обявена за природна забележителност.
Според археолозите, в пещерата е намерено човешко присъствие още от 70 000 г пр. Хр. В нея са намерени едни от най-богатите находища на културни останки от новокаменната епоха – VI хил. пр. Хр. Най-голямото поселение на пещерата е през каменно-медната епоха – V хил. пр. Хр. Тогава е била заселена почти цялата й площ. В нея са намерени останки и от бронзовата, желязната и римската епохи.
Природни дадености на Деветашката пещера
Дължината й е 2 442 м, а общата й площ е 20 400 кв. м. Височината й достига до 60 м.
Входът й е с височина 35 м и ширина 30 м. Каменният свод на входа е внушителен. Тя е суха, просторна и добре защитена от силни от въздушни течения. Въпреки че беше преди стъмване и времето беше хладно, в самата пещера не усещахме този студ. На тавана й има 7 различни отвора, наречени Окната.
Вътре в пещерата има два клона – единият е сух и топъл, а по другият тече рекичка. Има красиви сталагмити и сталактити. Заради размножителния период на защитени видове, които обитават пещерата, през месеците юни и юли, тя се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени земноводни, сред които смок мишкар, дървестна жаба, обикновена блатна костенурка, 82 вида птици, като 13 от тях са включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от тях включени в Червената книга на България, а 15 – в световния Червен списък), 15 вида прилепи.
Именно заради наличието на толкова много изчезващи животни, обитаващи района, е имало разногласия относно построяването на бетонния мост пред пещерата. С наличието му обаче, се твърди че Деветашката пещера е станала по-достъпна и по-посещавана от хората. Тя е включена сред 100-те национални туристически обекта.
Заключение
Времето прекарано в Деветашката пещера за мен беше безценно. Имахме късмета да стоим там почти час и да се наслаждаваме на красотата й съвсем сами, което не се случва често. Природата е много красива, окната са внушителни. Ако имате път към този район, посетете я, заслужава си!
В случай че публикацията ви е била полезна и интересна, споделете я с приятели! До нови срещи, мили хора!
