Лилия Маравиля „Нека мислите ви са красиви, а сърцето топло”

Привет, приятели! Днес на гости ми е една от най-красивите и обичани български актриси – талантливата Лилия Маравиля! Познавате я от игралните филми „Голата истина за група Жигули”, „Love.net”, телевизионните сериали „Под прикритие”’ „Връзки”, „Вина”, „Стъклен дом” и много други.  Лилия е носител на награда ИКАР за „Водеща женска роля” в представлението „Госпожа Министершата”. Други представления, в които можете да я гледате са „Съседите отгоре”, „Перфектни непознати”, „Олд Сейбруг и последният страстен любовник”, „Развратникът” и други. Скоро предстои премиера на ново представление с нейно участие, което носи името „Само не това име!”.

Дълго време събирах смелост да поканя Лилия да ми гостува. Останах очарована от работата с нея. Когато се срещна с някой голям артист много бързо разбирам защо е постигнал толкова много успехи и защо е толкова обичан от хората. Обикновено тези хора светят отвътре, съответно и отвън, силни са духом, дисциплинирани, а тя е точно такава. С Лили се срещнахме се един топъл есенен ден в края на месец септември. Лилия е перфекционист в работата си, по време на снимките даде максимума от себе си и не се изморяваше да повтаряме някои пози отново и отново. Освен това е усмихнат, топъл, цветен  и лъчезарен човек,  здраво стъпила е на земята.

В следващите редове си говорим за актьорската професия, за любовта, за начинът, по който поддържа безупречния си външен вид. Ще намерите вдъхновение! Прочетете го докрай!

Здравей, Лили! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Как започна пътят ти на актриса?

Аз си мисля, че съвсем случайно, въпреки че едва ли е било случайно. Разглеждайки стари снимки още от детската градина, виждам участието си в различни пиеси. По-късно същото се е случвало и в предучилищната – участвала съм във всички възможни представления. В училище една учителка ме заведе в актьорска школа, без нищо да подозирам. Беше ми казала да науча един текст. Казваше се госпожа Георгиева. Това предначерта пътя ми. Изпитите бяха доста сложни, бяха в три кръга, също като във ВИТИЗ. Бяха избрали около 20 деца от много голяма конкуренция. Сред тях бях и аз. В целия ми ученически живот, до завършването съм ходела във въпросното театрално студио,  което се ръководеше от Братя Райкови. Там получих основното си артистично възпитание, а именно – отношение към театъра и изкуството. От много малка попаднах в тази магия. Най-прекрасното ми време, което помня от младостта си, беше времето, което прекарвах в театъра и децата, които бяха около мен. С голяма част от тях по-късно влязохме във ВИТИЗ. Сред тях са Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Невена Бозукова и други. И така поех по този път.

Дъщеря ти Паола също е актриса. Какво искам да й предадеш като познание за професията, а и не само?

Много неща искам да й предам. Искам да я науча на това, на което ме научиха моите учители, сред които и проф. Коко Азарян. Не се притеснявам, защото от малка е възпитавана от мен като чувствителен и смирен човек. Идвала е да гледа представленията, в които участвам. Виждала е аз как изграждам ролите си.Ганди, нейната първа преподавателка по актьорско майсторство в школата, която посещаваше, е изключителен професионалист. Тя й помогна да върви по верен път и да опознава себе си.  След това я приеха в НАТФИЗ  в класа на проф. Маргарита Младенова. Знам че попадна в добри ръце, че тя я възпитава в добър театрален вкус  и възможност да цени стойностното изкуство. Вече се радвам на това, че прави добри анализи на представленията, които гледаме заедно, че можем да  дискутираме, да спорим и да се съветваме една друга. Говорим си много и виждам, че имаме сходни виждания, което ме успокоява. Дори си сверявам часовника с нея.

Уча я още да бъде внимателна, взискателна към себе си и своята работа, най-вече да мисли, когато работи, защото това е много важно и ценно качество за един актьор. Текстът, който трябва да интерпретира, трябва да стигне до зрителите с някакъв смисъл, да има процес между зрител и изпълнител. Уча я и да не забравя да бъде любопитна като децата, да бъде искрена, да не подценява публиката. Това са  качества, на които вярвам, че е научена и Дай Боже да има късмета да се разгърне и да ги покаже на сцената.

От известно време си и преподавател по актьорско майсторство в колеж „Любен Гройс”. Какво ти дават срещите с новите артисти?

Това е едно приключение, в което се впуснах благодарение на моя колега Михаил Билалов. Той ме покани да бъда негов асистент. Изключително ми е интересно. Отговорен човек съм и така и приемам тази работа. Даваме посока на развитие на едни млади хора, които имат желание да се занимават с тази професия, но са в началото и все още не знаят кой знае колко за нея. Заедно трябва да извървим този път на израстване и това толкова ме зарежда. Тази млада енергия ми дава сили, но и един различен поглед, на всичко което ме заобикаля. Гледат ни едни големи, красиви, млади очи, понякога с очарование, друг път с неразбиране . Но ние  сме  до тях, за да трансформираме това неразбиране в очарование и  да им  дадем вярната посока.

Техният мироглед ми помага да погледна света през техните очи и ме карат да се върна назад, когато съм била млада. Радвам се, че съм там, за да им помогна да извървят собственият си път. Виждам, че и на тях  им е интересно и забавно с мен. Знаят колко съм взискателна, но не ми се сърдят. Даже напротив – изключително са ентусиазирани, когато трябва да работят. В началото не беше лесно, но вече разбират какво искам от тях и виждам, че вече всичко си идва на мястото. За младите преди всичко трябва да си добър пример. Практиката е по-важна от теорията. Когато идват да ме гледат на представления, виждат това, на което се опитвам да ги науча. Моите студенти са кино актьори, но идват и в театъра. Мисълта в актьорската работата е една, въпреки различията в кино и театър. Преди всичко се надявам се да им връщам това, което те ми дават. Напоследък съм много заета и нямам възможност да им обръщам внимание, но след като ми мине премиерата, ще наваксваме, ще ги насърчавам, ще им помагам.

Носител си на ИКАР за „Водеща женска роля” в представлението „Госпожа Министершата”. На какво те научи тази роля?

Много се радвам на този ИКАР и си давам сметка, че с тази роля получих още много други награди. Мога да кажа, че това е една героиня, която е много далеч от мен като начин на мислене, като начин на живеене. Предизвика ме да бръкна дълбоко в себе си и може би затова толкова много си я обичам. Когато получих ролята, доста се постарах да намеря начина на  мислене на тази жена. Как живее с амбициите си, как оцелява. Драматургът едва ли е подозорал, че пиесата му  ще е актуална и до ден днешен. Вероятно ще е актуална и след 200 г.

Като започна да изграждам  една роля, не мисля дали ще ми донесе нещо. Актьорите мислим защо този герой разсъждава така и след като разберем начина му на мислене, можем да защитим всичко, което се случва на сцената. Госпожа Министершата е една амбициозна и простовата женица, която обаче има огромни амбиции. Какво прави само властта с хората! Драматургията е разкошна. Написана е забавно, което още повече грабва зрителя и пълни салоните.

Когато драматургията е добра , се старая да бъда на нейното ниво.  Награди показват, че явно съм се справила с ролята. Разбира се, и публиката, която ме възнаграждава с амплодисменти в края на всяко представление. С тази роля опознах едни други средства, с които мога да боравя, да бъда смела и да покажа неща, които дори близките ми хора не подозират, че нося. Тази жена е много различна от моят същински образ. Един път бях в един магазин от големите вериги. Разглеждах зеленчуците, за да си избера кои да си напазарувам и до мен се приближи един служител от този магазин. Каза ми: „Оо, самата г-жа Министерша е тук”. Стана му неудобно и след това добави: „Извинявам се, но съм ваш почитател и само исках да ви поздравя”. Стана ми толкова приятно, стопли ми сърчицето и си помислих, че това, което правя има смисъл. Щом стигаме да сърцата на хората, значи добре сме си свършили работата.

Омъжена си от много години. Каква е формулата ви за щастлив брак със съпруга ти Лука?

Мисля си, че най-важно е да намериш твоя човек. Намериш ли го, да му имаш доверие, да вървите заедно, но и да дишате свободно. Да се радваш на това, което  човекът до теб е, на това , което прави, да се гордееш с него. Това е много важно. Ако твоят човек  е някъде далече, да усещаш, че ти липсва. Да проявяваш грижа към него, а не само да търсиш грижа от него. Да отдаваш внимание на този човек. Важно е хората да са умни, за да могат по-лесно да минават през трудностите, въпреки че трудностите затова са трудности, за да ни поставят в сложни изпитания. Трябва да се научим на търпение, на емоционално търпение. Не знам, формули не мога да давам, при едни хора е едно, при други друго. Важно е да се чувстваш щастлив и да си усмихнат, покрай този човек. Ако сте усмихнати, когато сте заедно, всичко е наред.

Животът те е сблъсквал с множество трудности. Кой е твоят начин да се справяш с тях?

Може би, наистина търпението. Това се постига постепенно, човек израства полека-полека. В началото си чупиш главата, тръшкаш се. След десет години като се върнеш мислено през това,  което си преминал, се чудиш защо си реагирал така. Младите хора трудно правят компромиси, което е и очарованието на младостта. Основното нещо да минеш през етап, който не е лесен е да постъпиш умно, но преди това трябва да си емоционално и умствено интелигентен. Да седнеш, да помислиш, да се сетиш за всичко, което си прочел досега. Да поемеш от мъдростта, която се е предавала от поколение на поколение, преди още да си бил на тази земя. Четенето на книги е съпреживяването на истории на други умове. За да се подхожда умно обаче, трябва да има някакво натрупване, защото иначе нямаш върху какво да мислиш.

Затова мога да кажа на всички млади хора, които имат намерение да създават семейства, да се стремят да бъдат образовани. Изключително важно е как ще  възпитавате децата си, защото семейството е основополагащ елемент за изграждането  на човека. Когато детето вижда как мама чете, как се държи,то ще повтори същото, защото детето имитира. Какво предаваш и как го предаваш, какво е социалното ти поведение в обществото, това е нашата отговорност. Знаем колко е важно да имаш емпатия, но за да я имаш трябва да си възпитан по този начин. Когато казваме, че някой е невъзпитан, да си даваме сметка, че някой не му е показал накъде да върви, по кой път да ходи. За  развитието си,  човек трябва да извърви много крачки, да криволичи по  много пътеки, да катери хълмове и ако покори някой връх, значи мисията е изпълнена.

Изглеждаш невероятно. Какъв тренировъчен и хранителен режим спазваш, за да се поддържаш в тази перфектна форма?

Движа се, правя упражнения, внимавам как се храня. Грижа се за себе си и си обръщам внимание. Това е много важно за мен, защото работата ми е свързана с начинът, по който изглеждам. Затова не прекалявам с храната, но не се лишавам крайно от любимите ми неща за хапване. Разбира се, само мога да съм благодарна за добрия ген, който имам. Освен  физическата опаковка, за мен е много важно и мисленето – човека, вътрешния свят. Ако мислите са красиви, сърцето топло, тогава хармонията е налице и всичко се подрежда правилно.

Освен това съм и суетна, което не намирам за лошо, а даже за добро качество. Не  за  друго, а защото съм естет и обичам красотата в живота от цветето до дъгата.  Красотата е и в добре облечените, поддържани хора. Защо не?

В какво вярваш?

Вярвам в доброто. Вярвам в добрите намерения, мисли, хора. Защото това е изключително важно, за да живеем в мир и хармония. Не знам защо напоследък животът толкова се промени. Времето, в което живеем стана твърде динамично, а  хората станаха зли. Не знам дали са зли, но са някак примитиви. Хвърлят се да правят неща, от които не разбират, но затова пък имат претенции. Не са достатъчно умни и образовани, това е голям проблем. Вярвам, че в хората има много добро, просто някой трябва да го отключи. Иска ми се да има повече усмихнати хора, има ли ги тях, човек се отваря и доброто се увеличава. Двете неща са взаимно свързани.

Къде можем да те гледаме? Какви нови проекти да очакваме от теб?

Сега съм в един процес на предпремиера и ми е малко напрегнато. Участвам в една много хубава пиеса, със страхотна драматургия. Името й е „Само не това име!”. Партнирам си с Николай Урумов, Михаил Билалов, Рая Белева и Богдан Казанджиев. Драматургията е френска, вече е печелила награда „Сезар”. Забавна е и съм сигурна че ще се хареса на публиката. Премиерата й е на 4-ти ноември в Пловдив. Играем я и 6-ти ноември в София, за тези дати вече няма билети, но  след това ще се  играе и в цялата страна. Надявам се, че всички ще останат доволни! Аз определено съм- – имам добра роля, добри колеги и прекрасна драматургия. Играя и в много други представления, не само в театър  София, но и в театър 199, Театър Артвент и пътувам из цяла България. Срещаме се с много хора, които ни се радват, и е много е вълнуващо. Заповядайте на театър, за да се запознаем на живо!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *