Здравейте, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива българска актриса – прекрасната Изабела Иванова. Познавате я от участието й в телевизионните сериали „Татковци”, „Вина”, където тя изигра Виола, от игралния филм „Murda Boyz – Махленска класа”, от пиесите в Драматично-куклен театър „Иван Димов” в гр. Хасково – „Смехът на сърцето”, „Любов в сеното”, „Роднини”, „Пиесата, която се обърка” и други.
С Изабела се видяхме в един мрачен пролетен ден в град Пловдив, преди няколко седмици. Тя е много открит и искрен човек, казва каквото мисли. Нежна и мила е, което помогна за лесното реализиране на съвместната ни фотосесия. Освен това, както и сами ще се убедите като прочетете публикацията, Изабела е упорита в преследването на мечтите си – истински вдъхновяващ млад човек.
В публикацията си говорим за любовта, за театъра, за киното, за това как минава един неин ден. Прочетете фотоинтервюто докрай и се насладете на нежната фотосесия, която заснехме специално за вас! Насладете им се!
Здравей, Изабела! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! В последите месеци хората те познават от образа ти на Виола от телевизионния сериал „Вина”. Какво би ни разказала за себе си?
Здравей, Криси. Аз благодаря за поканата, наистина. Развълнувах се, като разбрах,че ще снимаме. Отдавна следя работата ти и мисля, че е чудесна. Сбъдна едно мое малко желание, като ми писа за този блог.
Ах… какво? Толкова много неща са и обикновено всичко си казвам. Открит човек съм. Мога да заявя, че съм щастлив човек или винаги се стремя към това и намирам, какво да ме усмихне или вдъхнови всеки ден. Преди представление се усмихвам на себе си и си казвам – „Аз съм късметлийка, сега ще накарам някой в публиката също да се усмихне и ако е имал лош ден, аз ще мога да го зарадвам”. Това ме прави щастлива – хората. Това ме топли. И винаги съм си казвала, че нямам право да се оплаквам, колко съм уморена и колко репетирам, когато получавам толкова много любов след представление – толкова цветя, усмивки и нови запознанства. Обичам, когато публиката се смее с мен, когато плаче с мен, когато се вълнува с мен. Другото, което правя преди представление е да лежа, както е правил и боксьора Роки Марчиано преди мачове. Докато лежа в главата си, си преговарям цялата пиеса. Моите колеги си мислят, че спя. Но това е моята малка тайна. Винаги съм подготвена за представление! Не бих си позволила да не бъда. Събирам цялата си възможна енергия и я давам на публиката и никога не се уморявам, те ми връщат жеста и ме зареждат в момента, в който чуя първия смях.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
Да ти призная, никога не съм се замисляла за друга професия. Имам чувството, че се родих актриса. Знаех, че животът просто няма как да не се стече по този начин. Бях изгледала всички детски на Дисни, знаех всички сцени, песни, реплики наизуст. После с баща ми започнахме да гледаме „класики”. Стояли сме до 5 – 6 ч сутринта да гледаме филми. „Криминале”, „Star wars”, „Goodfellas”… всякакви филми. От научно-фантастични до гангстерски! И обожавах всичките! Толкова вдъхновена се чувствах още от дете. Исках да бъда актриса. Нашите, разбира се, не ме взимаха на сериозно и аз много се дразнех, нямах търпение да порасна, за да им го докажа. Помня един цитат от малка, не знам от кое детско го бях чула, но така силно се заби в главата ми – „По-добре да се проваля преследвайки собствената си мечта, отколкото да преуспея преследвайки мечтата на някой друг”.
И така, никога не допуснах, някой да ми каже да не се занимавам с актьорство. А колко е хубава тази професия само! Всеки път на сцената си казвам –„ние сега си играем”, сякаш детското в мен никога няма да ме напусне. Обичам да казвам и на колегите си –„Ще се видим на сцената”, сякаш там е друго пространство, друга вселена, където ще се запознаем отново.
На какво те научи ролята ти на Виола от телевизионния сериал „Вина”? Какво си взе от образа й?
Беше чудесна роля! От всичките ми досега, на нея съм най-благодарна. На какво ме научи? Всъщност Виолка е доста близко до мен. Дадох много от себе си в нея. Тази наивност, притеснителност, любов, чувствителност, която не разкривам на всеки. Казах си – „Изи време е да изкараш най-женственото от себе си”. Защото Виола е жена в пълният смисъл на думата. Тя е дама!
В момента си част от Драматично-куклен театър „Иван Димов” в Хасково. В кои представления можем да те гледаме там?
Знаете ли, чувствам се изключително щастлива, че съм част от този театър. Имам прекрасни колеги, екипът ни е страхотен! Попаднах напълно случайно там и мога да ви кажа, че съм голяма късметлийка. Не съм се спряла да репетирам нови неща и да участвам във всяко едно представление на театъра. Държат ме заета, това ми харесва. Аз съм страшен работохолик.
Може да ме гледате в „Любов в сеното”, на Теди Москов, „Смехът на сърцето”на Атанас Атанасов (моето любимо представление, прекрасно е наистина, трябва да се гледа!), ”Вечеря за глупаци” на Евгени Будинов, „Роднини”на Орлин Дяков и „Пиесата, която се обърка” на Асен Блатечки (там си партнирам с прекрасни актьори, като Малин Кръстев, Филип Аврамов, Калин Врачански и Николай Урумов). Никога не бях предполагала, че ще съм на една сцена с такава звездна компания или поне не на тази възраст, все пак още съм в началото на кариерата си.
Какво ти дава театъра? Той ли е по-голямото предизвикателство за теб или това е киното?
Театъра ми дава любов, а киното ми дава самочувствие.
И двете са много различни,но предизвикателството за мен е едно и също – режисьора!
Аз съм доста уверена в себе си, като става въпрос, как трябва да изиграя дадена роля. Въпреки че съм доста тиха, мила и не показвам тази увереност. Режисьорът е предизвикателството какви са неговите виждания, неговият усет към ролята, към цялото нещо, до това колко неговата чувствителност си пасва с моята, как ще се сработим. Това е винаги най-интересната среща за мен. Как режисьора ще ме предизвика, как ще ме запали, вдъхнови и ще ме излъже да изкарам нещо друго от себе си!
Как минава един твой ден? Какъв е животът на артиста?
Хаха – хубав въпрос! С една дума “ШЕМЕТНО”! През повечето време не знам къде съм. Ставам рано, репетирам нова постановка. Към обяд пътувам, защото гостувам с друго представление в друг град. Вечерта играя. Общо взето, репетирам–пътувам–играя. Имала съм дни, в които се събуждам и минава време, докато осъзная „къде съм?, в кой град съм?, какво правя тук?, да не съм отвлечена?!?!”. Доста е забавно!
Но да си пътуваш артист е прекрасно! Докосваш се до различни краища на България, нови градчета, хора, понякога се чувстваш, като изследовател. Голямо приключение си е. И разбира се, през цялото това време, намираш време за учене на текст, четене на някоя нова книга, филми и музика. Опитвам се всеки ден да бъда вдъхновена от нещо. После го използвам в работата си, така имам, какво да давам винаги.
Какво дете беше?
Никога не се бях замисляла за това. Наскоро покрай интервютата се наложи да попитам тате. Защото аз не помня.. хахаха. Е, той ми напомни, с една дума “ЛОШО” . Страшен инат съм била, винаги е било на моето. Ама нормално, като не са ми вярвали, че ще стана актриса, съм се дразнела. Да си призная още съм такъв инат, особено ако някой ми се заинати за някоя роля и ми каже, че не съм подходяща за нея. Леле, ще полудея! Няма такова нещо, мога да изиграя всичко от „принцеса” до „дойка”. В крайна сметка, това е професията на един актьор. Какъв актьор ще е, ако не може да даде нещо друго от себе си.
Какво е за теб любовта?
Има един прекрасен български филм „Всичко е любов”и това е категоричнитя отговор на този въпрос, толкова е простичко. „Всичко е любов”! Как се описва това? Нещото без, което никой не може, това, което кара всеки един от нас да стане и да посрещне новия ден. Любовта е във всякаква форма. Любов към човека до теб, любов към професията, любов към себе си, любов към семейството, към децата, любов към живота… абе “Всичко е любов”{ пиша го трети път за щастие, хахаха, а и в театъра всичко се прави до три пъти(закон) }.
В какво вярваш?
Вярвам, че всичко се случва с причина. Вярвам, че всичко се случва защото, така трябва да се случи и за това винаги съм спокойна, или поне съм се научила да бъда. Вярвам в живота. Доверила съм му се напълно и просто го оставям да ме заведе там, където трябва да бъда. А кой освен живота знае къде е правилното място и време за дадена среща? Наистина, дори в моменти на самота, се чувствам спокойна и щастлива. Казвам си – „Ето явно сега е моментът да си мързелувам и да се удавя в самотата си.” Изолирам се от света и точно това са моментите, в които се вдъхновявам от всичко – музика, актьори, песни, филми, книги. Защото знам, че след този момент на самота, животът ми е подготвил нещо голямо, и аз трябва да вляза вдъхновена и подготвена за него. А и както е казал някой мъдрец – „Талантът се ражда в самотата”.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В момента репетирам „Саша ,Маша, Ваня и Спайк” в Драматично-куклен театър в Хасково „Иван Димов”. Една много смешна пиеса, в която няколко Чехови герои са в една постановка и е изключително интересно, как си говорят помежду си. Аз съм в ролята на Нина от „Чайка”. Имам сцени с Вуйчо Ваньо, с който имаме Вишнева градина. Премиерата е на 16 юни, така че заповядайте!
За други бъдещи проекти, още не издавам. Но обещавам, че няма да спирам. Обичам работата си и се надявам да се развивам не само в театъра, но и в киното. Много щастлива се чувствах, покрай работата си с Виктор Божинов и участието ми във „Вина”. Театърът и киното са толкова различни, но бих искала да съм като Хана Монтана и да имам „The Best of Both Worlds” („Най-доброто от двата свята”).
