Здравейте,приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива актриса – Елена Замяркова. Познавате я от игралния филм „Изкуството да падаш”, от телевизионния сериал „Мен не ме мислете”, където тя изигра Силвия, от театралните пиеси „Пияните”, „Дон Жуан се връща от война”, „Сватбата на дребния буржоа” в Драматично-куклен театър „Константин Величков”, от чиято трупа е част Елена.
Чакам тази среща да се случи повече от година и се радвам, че в края на месец април успяхме да я осъществим. Ели е истински професионалист, много бързо влиза в образ, работата с нея е изпълнена с лекота. Освен, че е добра в професията си, Елена държи много на близките си хора, на семейството си и те са приоритет в живота й. Това е едно от нещата, в които се припознавам в нея, както и начинът, по който е изградила ежедневието си.
В случай че искате да научите каква е нейната формула за успех, откъде идва името Замяркова и други интересни подробности, прочетете фотоинтревюто докрай. Насладете му се и на нежната фотосесия, която заснехме специално за вас. Приятно четене!
Здравей, Ели! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Познаваме те от различни превъплащения в театъра, на малкия и големия екран. Какво би ни разказала за себе си?
-Здравейте! Какво да ви разкажа. Аз съм Елена и като тийнейджър се запалих по театъра, а малко по-късно и по киното. Превърнах ги в моя професия и към днешна дата, съм актриса. Обичам динамичния начин на живот, пътуванията до непознати места, които да ме вдъхновяват занапред, обичам да приготвям всякакви сладки неща, които да споделям с приятели. Движението и спорта също са част от ежедневието ми, но едно от любимите ми неща е да съм с близките си хора, с които ми е най-хубаво, да се грижа за тях и да се чувстваме щастливи заедно.
Как се роди любовта ти към актьорската професия?
-Нямам идея как точно се появи тази любов, но се случи. Като връщам лентата назад във времето, когато бях малка, а латиноамериканските сериали още бяха в своя пик – нищо чудно и оттам да е тръгнала искрата към актьорската професия, а именно от следобедите на безвремие и силно слънце, когато с бабите и дядовците ми гледахме сериали, докато стане отново време за игра навън. В последствие се записах в театрална трупа, където по-отблизо усетих сцената и нейните особености. Чувствах се на място там, забавлявахме се много, не се взимахме насериозно и бяхме приятели. Така се казваше и трупата – Младежки театър „Приятели”. Още тогава усетих силно желание да се занимавам с актьорско майсторство и няколко години по-късно, реших да превърна тази моя страст в професия.
Кои са уроците, които си взе от участието ти в игралния филм „Изкуството да падаш”?
– „Изкуството да падаш” е филм, който направихме с много любов и отдаденост. Аз пряко преминах през израстването на главната героиня и си припомних много позабравени истини за живия живот. Общуването и споделянето в семейството, без което се затваряме, без което подтискаме същността си и постепенно започваме да се крием зад маски. Прошката, която не винаги ни е лесно да дадем, но понякога е единственото решение, ако искаме да останем заедно с близките ни хора. И не на последно място метафората на падането като отправна точка за нещо по-добро, което тепърва ни очаква, но което няма как да ни се случи, ако не сме се научили да падаме.
През какви предизвикателства те изправи участието ти в обичания телевизионен сериал „Мен не ме мислете? До каква степен се припознаваш в героинята ти Силвия?
-„Мен не ме мислете” беше наистина лудо приключение, което си спомням с широка усмивка и то най-вече заради хората и забавното случване, което имахме на терен. Предизвикателство беше бързото темпо, с което се работеше. Чудно ми беше как за по-дълъг период, какъвто е заснемането на един сериал, независимо кой ден имаш снимки – просто отиваш и влизаш в образ… Но бързо се научих – трябваше само да ме облекат и гримират, и аз вече не бях Елена, а Силвия. С течение на времето и репликите учех по-лесно, защото имах усет затова какво би или не би казала Силвето, дори как точно би се изразила. Може би, с нея си приличаме по отдадеността в работата и ранимостта в живота. И двете изглеждаме силни, но същевременно с това сме много крехки и емоционални същества.
Откъде идва името Замяркова? Би ли ни разказала?
-Да, това е стара история, която знам от моята баба и често разказвам. Като малък прадядо ми много обичал да хвърля камъчета отвисоко. Често се качвал на покрива на къщата и хвърлял през комина камъчета, които падали направо в манджата, която се готвела на огнище с дърва. Майка му все му се ядосвала, излизала навън и викала по него с думите – „ Замярко, Замярко, чакай да видя какви ги вършиш там горе?!”. И тъй като се случвало доста често, съседите започнали да му казват Замярков, както на него, така и на цялото семейство. Името се разнесло по махалите от уста на уста и така се запазило чак до днес.
Каква е твоята формула за успех?
-Като малка бях отличничка. Математиката обаче не ми се отдаваше много, но благодарение на мама – не ми се и опря, както се казва. Та от там знам, че формулите са точно понятие и когато ги знаеш, нещата са много по-лесни за изчисление. Формулата на успеха обаче ми звучи някак оксиморонно – хем нещо точно, хем нещо не влизащо в рамките и различно за всеки човек. Вярвам, че успехът идва след смислено извървян път, през който си вложил много енергия, старание и любов. Мисля, че друго е по-важно от успеха в изкуството – това да си воден от таланта, доброто и чистото чувство и желание да твориш. Затова формула за успех нямам. Имам мечти. Мечти, които визуализирам мислено в реалността и се надявам тайничко да ми се случат някой ден.
А какви качества притежават успешните хора, според теб?
-Вярвам, че за всеки човек успехът е нещо различно. За едни той е свързан със слава, за други с пари, за трети – с насълзени очи на непознат човек от публиката след премиера, например. Успешни за мен са хора, които не променят себе си и възгледите си, само и само да „угодят” на масата. Тези, които в днешния свят успяват да останат честни, открити, искрени и най-важното – да не се вземат твърде насериозно, това за мен са успешните хора.
Какво е за теб любовта?
– Любовта? Тя е всичко, както и всичко е любов. Без нея сме за никъде. Вярвам, че всеки от нас преди всичко е изтъкан от любов и доброта – останалите качества всеки сам си ги събира по пътя. Но без любов светът би бил страшно място. Любовта за мен е най-чистото чувство, нещото, което изцяло ме изпълва и ми дава смисъл. И не я свързвам само с любовното чувство към някого, а към всичко, към света, към хората. Обичайте и позволявайте да бъдете обичани по- често, хубаво е!
Какви нови проекти да очакваме от теб? Къде можем да те гледаме?
-В началото на година имах късмета да участвам в дебютния филм на Камен Стоянов, където бях художничката, търсеща своя път – Звезда. След това се случи и един късометражен филм без думи на режисьора Юлиан Рачев, който също очаквам с нетърпение. Лятото също имам още няколко замислени проекта, а междувременно най-новото заглавие, в което участвам в театъра в Пазарджик е „Пияните”, с реж. Десислава Шпатова. Ако имате път натам – заповядайте на театър! Играем още – „Сватбата на дребния буржоа” на реж. Гаро Ашикян, както и „Дон Жуан се връща от война” на Григор Антонов, много любими заглавия, които заедно с колегите играем с голямо удоволствие.
За финал искам да се обърна към всички, които някак си са попаднали на тези мои думи – намирайте начин да правите това, което обичате и се чувствайте добре със себе си. Не правите компромиси със собственото си щастие и това на вашето семейство, създавайте, творете и бъдете, каквито сте, защото всеки от нас наистина е уникален и неповторим! 🙂
