Привет, приятели! Днес на гости ми е една талантлива българска актриса – прекрасната Неда Спасова. Първата ми среща с нея беше през далечната 2018 г, когато все още на екран беше телевизионния сериал „Откраднат живот”. В момента можете да я гледате по кината в игралния филм „Защото обичам лошото време”, с режисьор Яна Лекарска. Имах удоволствието на присъствам на премиерата на филма в Пловдив и мисля, че е продукция, която всеки един от нас трябва да преживее. Имате ли възможност да се докоснете до нея, не я пропускайте.
Познаваме Неда като актриса с много лица. Гледали сме я в множество телевизионни сериали, игрални филми и театрални постановки, в които като зрители ясно виждаме, че тя се намира точно там, където трябва да бъде – на сцената. Убедена съм, че също като мен, хората от близкото й обкръжение я ценят като земен и стойностен човек и мисля че е от примерите, които си заслужава да бъдат осветявани и следвани. За мен както винаги, срещата ни беше удоволствие.
С Неда се видяхме малко преди Великденските празници. Заснехме фотосесията около ЦУМ в София. Във фотоинтервюто си говорим за участието на Неда в чуждестранни филми, за вярата, за начинът на мислене. Прочетете публикацията до край и се насладете на кадрите, които направихме специално за вас! До нови срещи!
С кои три думи би се описала?
Отговорна, търпелива, емпатираща.
В момента зрителите могат да те гледат в игралния филм „Защото обичам лошото време”, с участието и на Владимир Михайлов. Кои бяха предизвикателствата в процеса на създаване на този филм?
Най-голямото предизвикателство всъщност беше преди същинския снимачен процес – организирането на програмата, организирането на снимачните терени, подготвителните репетиции, пробите. Самият снимачен процес беше изключително приятен и спокоен. Бяхме подготвени и успяхме да се справим за краткото време, което имахме.
Имала си възможност да снимаш чуждестранни филми с актьори като Илайджа Уудс и Лиъм Нийсън. Какво си взе от работата с тях? Сигурна съм, че срещите са били много вълнуващи за теб.
Определено беше вълнуващо да срещнеш актьори като тях, макар и за кратко. Във филма с Лиъм Нийсън имах едно много кратко участие, но имах възможността да наблюдавам цялата сцена и работата му, както и на режисьора Мартин Кембъл, който е световно име. Впечатли ме, че се работи в огромна тишина. Да, по време на сцената е нормално, но и между дублите нямаше много шум. Запазваше се работният режим, концентрацията и всеки си вършеше работата между дублите тихо. Лиъм Нийсън е много земен човек, възпитан, вежлив. Той дойде да се запознае с мен, аз не смеех да го притеснявам.
С Илайджа Ууд имахме малко повече дни. Играехме една група от хора, на която той беше нещо като шеф. С него имах и възможността да си поговоря. Със същите впечатления останах – земен, приятен, винаги усмихнат извън кадрите, с чувство за хумор. Няколко дни го посрещах с: “Hi, boss!” (“Здрасти, шефе!”) и той се забавляваше на смешката ми. Имахме сцена, в която той приключи кадрите си и му казаха, че няма нужда да стои на терен и да ни подава неговия текст, може някой от асистентите да го прави, но той остана и ни подаваше не само текст, а и играеше, сякаш е негов кадър. Работеше за нас и за нашия кадър. Видях, че тези хора са изключителни професионалисти, но не се взимат на сериозно, което е много важно в тази професия.
В какво вярваш?
Вярвам в доброто. Колкото и наивно да звучи. Вярвам, че въпреки, че в този свят сме заринати с много негативност, егоцентризъм, суета, страх – вярвам, че то е там. И се появява, макар и рядко, когато трябва.
Начинът ни на мислене влияе ли да живота ни, според теб? А има ли техники за позитивно мислене, които прилагаш в живота си?
Със сигурност влияе. Не можеш да очакваш, че нещо хубаво ще ти се случи, а постоянно да си повтаряш как не става и няма да ти се случи. Аз нямам точно техника за положително мислене. Имам моменти, в които абсолютно „изпадам” емоционално. Имам и такива, в които съм вдъхновена и усмихната без причина. Нямам рецепта. Според мен, важното е да не мислиш за резултата, ако можеш това да си наложиш – даваш, каквото можеш, стоиш честно, искрено, а резултата го оставяш на друг/друго.
Ако животът ти беше филм, как щеше да се казва?
Защото обичам лошото време.
Море или планина?
Море.
Какви нови проекти да очакваме от теб? Къде можем да те гледаме?
Можете да ме гледате в театъра. Част от трупата на Театър „София” съм, играя и в два спектакъла на Театрална работилница „Сфумато” и в един спектакъл на „Младежкия театър”. Заповядайте на театър!
