Привет, приятели! Надявам се сте здрави и се чувствате спокойни, и обогатени след подарените ни няколко месеца в социална изолация.
Много съм щастлива, че днес мога да ви представя първия ми гост във фотоинтервю, след дългата за всички почивка – това е младият артист Катрин Гачева. Познавате я от сцената на „Гласът на България” 2020 г, но освен че пее, Кари танцува и спортува от съвсем малко дете.
Когато я видях на сцената на “Гласът”, нещо в мен трепна и щом разбрах, че е от Пловдив, си казах, че много искам да работим заедно и съвсем емоционално се свързах с нея. След като прочетох как е отговорила на въпросите ми, си давам сметка, че всичко това, което ви разказвам съвсем не е случайно. Кари е много красива, талантлива, съвсем млада, но за щастие осъзната и правеща това, което обича от сърце. Сигурна съм, че оттук нататък й предстоят много успехи и с удоволствие ще следя развитието й.
Красотата на пролетта ни помогна, за да направим фотосесията за фотоинтервюто. Прочетете интервюто докрай, за да се запознаете отблизо с това прекрасно момиче.
Здравей, Кари! Радвам се, че си ми на гости. Би ли ни разказала повече за себе си?
Здравей Криси, много ти благодаря за поканата. Ако трябва да разкажа повече за себе си, нека започна отначало. Още от шест годишна спортувах художествена гимнастика всеки ден, съчетано с детската градина, а после и с училището. Не спирах да се движа. Интензивните тренировки отнеха част от детството ми със сигурност, но си заслужаваше всеки един час в залата, защото ме научи на дисциплина, желание за борба, на търпение и постоянство.
Какво дете беше? Как се роди любовта ти към музиката?
Аз бях дете без приятели, но не бях тъжна. Просто обичах да си играя сама. Все си тананиках песнички и бях далеч от останалите. Правех тунели на мравките, играх си с червеите, кръщавайки ги с различни имена като Петрос и Пепито, например. Да правя кюфтета от кал ме вълнуваше много повече, отколкото да карам колело. Обичах да си представям,че съм русалка и се гледахме винаги с всички котки в продължение на минути, защото усещах, че мога да общувам с тях мислено. Такова дете бях. Но пък никога не се бях замисляла дали харесвам да пея. Бях заета да се движа, с времето се докоснах и до джаз балета, много ме привлякоха и брейк танците, модерните танци, имам страст и към бокса. Карам ролери постоянно, буквално всяко лято обувките ми се запазват нови, защото спирам да ги ползвам. Но страстта към пеенето, тя дойде като че ли неусетно. Моето семейство не е близо до това изкуство, ние всички сме спортисти. Но знаеш ли, Криси, хората около теб са толкова важни. Не само родителите, които ще посеят в теб техния опит и тяхната дисциплина. Важни са и всички останали около теб. Защото всеки се ражда, за да бъде. И най-уникалното е, че може да избере да бъде какъвто поиска. Затова и са нужни хората. За да грабиш от тях. Да крадеш всичко нужно, за да стигнеш до себе си.
Кои са най-ценните уроци, които си взе от сцената на „Гласът на България”?
Аз се запознах с хора, които са близо до музиката, когато отидох в телевизионния формат “Гласът на България”, тази година. Прекрасни хора, топли хора. Досега не бях виждала толкова много хора на музиката, събрани на едно място. Дори сега, след като всичко мина, ние продължаваме да общуваме и аз винаги усещам страстта им и желанието да творят. От тези всички личности аз видях музиката по различен начин. Осъзнах, че музиката идва от човека, той я държи вътре в себе си. Да, това го знаех отдавна, но сякаш сега осъзнах, защото го усетих в себе си. Разбрах, че пеенето не е само да изпея песен на някой автор, а да излиза музика от душата ми. И когато пея, трябва да говоря от името на сърцето си. Досега използвах само гласа си, но не и сърцето, защото мислех, че трябва да съм на високо ниво, за да си позволя да създавам музика. Грешка. Аз самата съм музика, просто е нужно да сваля стените си и да се покажа, да се покажа дори на себе си. И сега аз пламнах. Насочих очите си в друга посока и нямам търпение да тръгна по този път.
Какво е за теб щастието?
Чувствам се щастлива, защото съм здрава и усещам колко съм малка. Защото ме чака толкова много живот, който аз сама ще построя. Това ме изпълва с щастие. Сега трябва да действам, да мисля, да си задавам хиляди въпроси и да се мъча да търся отговорите.
Какво ново да очакваме от теб? Какво ти предстои оттук нататък?
Сега трябва да действам, да мисля, да си задавам хиляди въпроси и да се мъча да търся отговорите. Да вървя напред. За мен ключът за успех в живота е да си гъвкав, да можеш да сменяш умело гледните точки и във всеки минус да виждаш и малък плюс. Да се приспособяваш, това е изключително важно. Това ми предстои и това може да се очаква от мен. Да раста.
