Младата актриса Любомира Башева „Смея да твърдя, че аз съм щастлив човек”

Привет, приятели! Време е да ви представя втория ми гост за месец март – актрисата Любомира Башева. Познавате я от телевизионните сериали „Под прикритие”, „Откраднат живот”, „Ягодова луна”, игралните филми „Лошо момиче”, „Ятаган” и други. Тя е млада, красива, мила, талантлива, здраво стъпила на земята. Видяхме се в началото на март, малко преди да започне разпространиението на коронавируса в България. Много съм щастлива, че успях да се докосна до света на Любомира и да се запозная с нея.

Денят, който се видяхме беше мрачен и дъждовен, поради което се наложи да променим първоначалните ни планове и да имптовизираме. Благодарим на приятелите от ресторант „Old is new” за гостоприемството и приятната обстановка, която допринесе за романтичните кадри, които направихме там.

Разбрете повече за Любомира и вижте останалата част от снимките, които направихме заедно, като прочетете интервюто докрай. Enjoy it!

Здравей, Любомира! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала малко повече за себе си и проектите, в които участваш?

Здравей, много благодаря за поканата и аз.

Така.. Хмм… Винаги ми е било доста трудно да разказвам нещо за себе си… Но нека опитам. Ще започна по стандартния начин.. хаха… Казвам се Любомира Башева, на 23 години, от град София. Имам две по-големи от мен сестри – Мила и Елена, и брат Димитър. Дъщеря съм на Камелия Игнатова (едно от златните момичета на България) и Любомир Башев (златния ми баща, на когото съм кръстена.. хаха). А, да, тук е момента да вмъкна, че като бях малка изобщо не си харесвах името и много се ядосвах, че така са ме кръстили. Но колкото повече пораствам, толкова повече започвам го харесвам. Има една твърдост и решителност в звученето, която понякога, когато я няма отвътре… то (името) доста ми дава и помага…

Какво още… За съжаление, нямам особено интересна история относно желанието ми да съм актриса… Откакто се помня, ми е било мечта, която от типичната момичешка Холивудска мечта, постепенно започна да зрее като нещо много повече от това просто да съм “звезда”, в това колко необходимо ми е изкуството, за да живея.. Дори не съм сигурна в момента какво означава понятието “звезда”… Искам просто да правя това, което обичам, независимо под каква форма. Наскоро гледах едно интервю с Коко Азарян, където го питат театърът за какво е възможност.. Той отговоря “Възможност да не полудееш…”. Е, предполагам… подсъзнателно, без да мога да го облека в думи, съм го усещала вътрешно…

Кои са най-големите предизвикателства, с които си се сблъсквала в актьорската професия?

Относно предизвикателствата в актьорската професия… Няма как да степенуваш кое е най-голямо. Всеки проект… Всяка роля, която захващаш е различна и сама по себе си, най-голямо предизвикателство в дадения момент. Със сигурност, когато започвахме снимки на “Лошо момиче”, филмът на Мариан Вълев, си мислех, че това ще е най-голямото ми предизвикателство, защото е първата ми роля, а и на всичкото отгоре, отговорността ми там беше огромна, защото моята героиня изнасяше цялата история. Подготовката около снимките също беше огромна. Започна 4 месеца по–рано. Тренирах танци на пилон и съчетание по художествена гимнастика, защото Мариан искаше всичко да е абсолютно документално, без дублиор, без лъжа. Но аз бях адски благодарна за това решение, защото вярвам, че когато има възможност нещата да са максимално истински, в така или иначе “лъжливата” ни професия, и процесът, и резултатът след това са много задоволителни.

Смятам се за истинска късметлийка, защото след “Лошо момиче”, бях на кастинги за филма “Ятаган” и сериала “Ягодова луна”, където получих много хубави и доста различни роли, които бяха едно ново приключение и възможност за трупане на опит. А след това дойде и “Откраднат живот”, където вече започнах абсолютно “на чисто”… Виждайки какво съм усвоила… В началото бях адски притеснена… Въпреки малката пауза между снимките на проектите, когато отидох на терен, се чувствах, все едно съм за пръв път пред камера, а там темповете на работа са много бързи и нямаш право на това да си “неподготвен, отпуснат и неконцентриран”. Ето там вече мога да кажа, че наистина се уча на много много неща, и виждам съответно какво още мога да развивам, защото снимаш и не след дълго гледаш какво си направил. Обратната връзка е по-бърза, отколкото е била в другите проекти, които снимахме и след това чакахме една, две години, за да излезе на екран. А пък екипа са толкова големи професионалисти, истинско удоволствие да се работи с тях.

Ще ни разкажеш ли някой забавен момент от снимачната площадка на сериала „Откраднат живот”?

Имам много, много забавни и хубави моменти с тях и наистина смея да кажа, че усещам всички тези хора пред и зад камера като семейство!

Какво дете беше?

Като дете бях много срамежлива (да, голям парадокс). Спомням си, че когато ходех на лекар, ме беше срам да се събличам, за да ме преслуша със слушалките… Бях истински мечтател, много обичах да си седя сама някъде и да си живея с мислите си и мечтите в главата ми… Да си ги изиграя в главата ми… Била съм много спокойно и усмихнато дете… И в един момент съм станала много забавна явно, защото започнах да имитирам хората от телевизията и баба ми се спукваше от смях… Обичах да измислям и вицове, които бяха толкова тъпи, че нямаше как да не се смеят хората…

Какво те прави истински щастлива?

Смея да твърдя, че аз съм един щастлив човек.

Истински щастлива ме прави фактът, че имам възможността да върша, това което обичам и съм безкрайно благодарна всеки ден за това. Истински щастлива ме прави човека до мен, когото много обичам, семейството и приятелите ми… И не на последно място, 4-годишната ми племенница Емма, която обожавам. И разбира се, биричката вечер след тежък ден + вкусна вечеря!