Посетихме Черепишкия манастир „Успение Богородично“ на прибиране от Видин и Белоградчик. Случи се пролетта на 2023 г. Решението да минем през там, взехме в движение, а то се оказа доста печелившо. Природата в района е прекрасна. Искър е една от най-пълноводните реки в България. Усетихме стихията й. Спомнихме си за разказа на Иван Вазов „Една българка“ и за подвига на тази възрастна жена. Осъзнахме нейната огромна смелост.
Гледките в манастира и около него са приказни. Природата е много красива, на всяка крачка се откриват невероятни пейзажи. Постояхме не малко време покрай реката, подейства ни толкова успокояващо. Черепишкият манастир е място, на което можеш да усетиш абсолютен мир и спокойствие, да се заредиш от природата и енергията от самото място. А сега малко повече и за него.
Къде се намира Черепишкият манастир?
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанската епархия на Българската православна църква. Намира се недалеч от гара Черепиш, в уникалното със своето природно разнообразие Искърско дефиле. Разположен е на 85 км от София, 13 км от Мездра, 25 км от Враца и на 232 км от Пловдив.
История на Черепишкия манастир
Черепишкият манастир е основан по време на Втората българска държава, когато е управлявал Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г), но е бил разрушен от нахлуването на османците. За щастие, хората бързо са го възстановили. За историята на това място в следващите два века не се знае нищо. Смята се, че възобновено през 1660 г от българския художник Пимен Зографски.
През вековете на владичество, манастирът е бил опожаряван няколко пъти, но е реставриран отново и отново. В периодът на Възраждането, мястото се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.
В манастира известно време (1798-1789 г) е намирал приют Софроний Врачански, прогонен от Враца, поради кланетата на Альо паша. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.
За Черепишкия манастир
Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата с национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната украса са иконостас с изящна дърворезба и плащаница. Силно впечатление правят множеството постройки в светата обител. Сред тях се откроява църквата „Свети Георги“, която въпреки многобройните преустройки е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.
В комплекса на манастира днес се намират Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Стръмни стълби водят до костницата и храма. Костницата е построена през 1784 г, на два етажа е. Тук са положени костите на Ботевите четници. Параклисът към нея носи името „Свети Йоан Кръстител“.
През 1889 г и 1907 г големият Иван Вазов посещава Черепишкия манастир. Близо до старият храм се намира сградата, където спят монасите, а до нея надпис „Любимата терасата на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в манастира той е написал разказа „Една българка“.
Черепишкият манастир е спирка и за Алеко Константинов, по време на неговото пътуване с влак през Искърското дефиле, през 1897г. В пътеписа си „В Българска Швейцария“, той описва впечатленията си:
„А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада.“
През 1871 г прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц посещава Искърското дефиле, след което пише: „Районът на Черепишкия манастир е най-красивото природно място на Балканския полуостров“.
От 2023 г манастирът започва да приема поклонници за нощувки.
Заключение
Черепишкият манастир е място за презареждане, за прекарване на няколко часа сред природата. Останах впечатлена от пейзажите на Искърското дефиле и бих се върнала там с удоволствие. Началото на есента, също би било много красиво в района и подходящо място за бягство от градкия шум. Ако обичате да си почивате по този начин, има голям шанс мястото да ви хареса.
Благодаря ви, че прочетохме статията до край, мили хора! В случай че ви е била интересна и полезна, споделете я с приятели! До нови срещи!
