Паола Маравиля „В театъра влизаш един, а си тръгваш друг”
Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива българска актриса – прекрасната Паола Маравиля. Тя е завършила Актьорство с драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на проф. Маргарита Младенова. Гледали сте я в театралните постановки „Рекс”, „С най-голямо уважение”, „Така е, ако мислиш, че е така”, „Платонoff”, поетичния спектакъл с поезията на Миряна Башева „Мислещите тръстики” и други.
С Паола се срещнахме в един топъл следобед в началото на пролетта. Дълго време не успявахме да напаснем графиците си и се радвам, че осъществихме този съвместен проект. Впечатлението, което ми остави е на много възпитано, мило младо момиче, което я прави прекрасен пример за младото поколение. Работата с нея беше лекота и удоволствие за мен. В следващите редове сами ще разберете колко е посветена на професията си, колко много я обича и колко е съсредоточена върху това какъв пример е и какво оставя след себе си.
В настоящата публикация си говорим за любовта към професията, за отношенията между майка и дъщеря, за максимализма като професионалист. Прочетете го до край и разгледайте и другите фотографии, които заснехме специално за вас! Насладете им се!
Какво би ни разказала за себе си?
Когато разказвам за себе си, винаги изпитвам леко затруднение. Представям си каква би била реакцията ми, ако след време прочета “визитката”, която ще напиша сега. Когато мине повече време, препрочитам любими книги, гледам отново филми, които са ми направили впечатление и всеки път откривам нещо ново, което ме вълнува в настоящия момент. Така е и в театъра – търсиш, откриваш, намираш, растеш заедно с персонажа си. Учиш се от него. Колкото и да не ми се искаше да идва този момент, тази година приключи моето академично изживяване в НАТФИЗ. Но това не е край, а едно начало. С взимането на дипломата всичко тепърва започва.
Как се роди любовта ти към изкуството и актьорската професия?
Не мога да кажа, че като малка мечтата ми е била да бъда актриса. Не съм отраснала по театралните сцени, майка ми винаги е искала да ме държи настрана от това. Но целият й живот винаги е бил любов към театъра. Без да иска, тя я предаде и на мен. Растях с любов към театъра, дишах театрални емоции, наблюдавах съмнения, радости, сълзи, щастие… Не разбирах или по-скоро разбрах, че това е Магия. Когато бях много малка, обичах на всяка премиера да се качвам на сцената, да поднеса цветя на мама и да бъда част от поклона. Но най-любимо ми беше след представленията тайно да се промъкна зад кулисите, да изчакам всички прожектори да изгаснат, да няма никого и да изляза на сцената. Не правех нищо. Просто стоях и гледах. Това бяха моите минути сценично време и никой не можеше да ми ги отнеме. Усещах Магията…
Какво ти харесва в тази професия?
Театърът наистина е храм. Вярвам в това, че можеш да влезеш един и да си тръгнеш различен. Като малка дълго време ходех на пеене, но много исках да опитам да се изразявам и по друг начин. Затова сама проявих инициатива да се запиша на актьорска школа, тайно от мама. В актьорска работилничка „Хлапета”. Ганета Атанасова Ганди – моят първи ментор, ни даваше възможността всеки ден да се разсейваме от ежедневието и да се пренасяме някъде другаде. Нямаше нищо по-хубаво от това.
В последствие, когато попаднах в класа на проф. Маргарита Младенова, започнах да се влюбвам в самия процес, безсънните нощи, репетициите, пътя който извървяваш, за да достигнеш до персонажа. До персонажа, който трябва не да изиграеш, а да бъдеш. Да бъдеш друг и по този начин да опознаваш и себе си.
Играеш в няколко театрални постановки с едни от най- добрите български актьори. Как се чувстваш на сцената с тях? Какви уроци си взимаш от съвместната ви работа?
Благодарна съм, че имам възможността да правя и опитвам различни неща на театралната сцена. Да влизам в различни светове, които да обогатяват и моя собствен. По този начин се уча да усещам повече актьорската си природа и най-вече да се оставям тя да ме води.
Поддържаш близки приятелски отношения с твоята майка – Лилия Маравиля. Как изградихте и съхранихте тази силна връзка помежду ви? А какво научи от нея за професията на актриса?
Майка ми е моят най-добър приятел, но и винаги е била и ще бъде изключително критична към това, което правя. Радвам се, че е така, защото този максимализъм го е предала и на мен. Като бях малка, се чувствах много странно, когато я гледах на сцената, хем беше тя, хем беше някой друг. Изненадвах се от нея и се надявах, когато се приберем, отново да бъде мама, такава каквато е с мен.
Аз от много малка разговарям с нея като приятел. Като дете на актьор не мога да скрия, че това определено е нож с две остриета. Имах огромен проблем с това да изляза на сцената и да се отпусна. Имах чувството, че моят неуспех няма да бъде само мой. И ме беше страх от това. Когато ме скъсаха на изпитите в НАТФИЗ, всичко се промени. Тогава се сблъсках за първи път
с така наречения провал и чак го заобичах, защото благодарение на него попаднах на правилното за мен място. Аз никога не съм приемала актьорството просто като професия. За мен това е начин на живот, начин да бъдеш чут. Посвещение. Както съм научена – “никога не излизаш на сцената, ако нямаш какво да кажеш.” Магията за мен настъпва, когато станеш друг. Когато започнеш да мислиш като някого другиго. А какво по-хубаво от това всяка вечер да бъдеш различен! Надявам се никога да не погледна на това като работа или “просто професия”. Това е най-големият ми страх. Но знам, че няма да го допусна.
Какво те прави щастлива?
Мисля, че човек е щастлив, когато обича. Когато обича това, което прави. Никога не съм гледала на щастието като крайна цел, но му благодаря, когато е около мен.
В какво вярваш?
Ами… вярвам. Просто вярвам. Но нали “простите” неща са най-сложни?
Къде можем да те гледаме?
Защото тъкмо сега е време за поезия, заповядайте в Театрална работилница Сфумато на „Мислещите тръстики” – поетичен спектакъл, посветен на поезията на Миряна Башева. Заповядайте отново в Театрална Работилница Сфумато на Чеховия шедьовър „Платонoff”. В Yalta Art Room на „Така е ако мислиш, че е така”. И в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” – Пловдив на представленията „Рекс” и „С най-голямо уважение”.
