Здравейте, приятели! Днес на гости ми е една от най-талантливите млади актриси в България – София Бобчева. Познавате я от телевизионния сериал „Скъпи наследници”, от постановките в Народен театър „Иван Вазов”, Театър 199, Сатиричен театър „Алеко Константинов” и много други. Тя е една от най-заетите и дейни творци в страната ни и освен това, от повече от година играе в моноспектакъла „Бонбон”.
София е много симпатична, естествена и непринудена. Имам опит с фотоинтервютата вече 4 години и мога да кажа, че тя е човекът, който ми е отговорил на въпросите в писмена форма за рекордно кратко време. Затова си и мисля, че успехът й никак не е случаен. Много съм щастлива, че имах възможността да се докосна до нея, подейства ми много вдъхновяващо и ме зареди с положителна енергия.
Снимките направихме в един слънчев пролетен ден в центъра на София. Надявам се да ви харесат и да усмихнат деня ви. В настоящото интервюто ще си говорим за таланта, за славата, за баланса в живота и за какво друго, ще разберете, като останете с нас и разгледате какво сме ви приготвили. Enjoy it!
Здравей, София! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че ми гостуваш! Всички те познаваме като една от най-талантливите млади български актриси. Но коя всъщност е София?
София, всъщност е момиче, или по скоро жена, която още се чувства като дете и мечтае да сбъдне мечтите си, като работи върху това.
Как се роди любовта ти към изкуството и актьорската професия?
Родителите ми са много интелигентни хора и винаги са били почитатели на изкуството. От малко, ама много малко дете, мама ме водеше на детски представления, на оперети и т.н. Един от първите ми спомени за сцена, е когато гледахме „Прилепът”. Като дете бях “врабче” от вокалната група “Врабчета”, чийто художествен ръководител е майка ми. После една приятелка ме записа в театралната група на Бончо Урумов, а пък след това, една друга приятелка, ме записа в групата на Венци Кисьов – и на двамата, светла им памет. Щастлива съм, че имах честта да ги познавам. Любовта ми към изкуството, се е зародила в мен от малка и е минала през различни етапи.
Ти си толкова млада, а вече играеш в моноспектакъл. Чувстваш ли се успешна и какво е за теб успехът?
Да, играя в моноспектакъл. Той мен ме избра, а не аз него, както става обикновено. Режисьорът Емо Бонев ми се обади, предложи ми текста на Здрава Каменова и ме убеди, че аз съм човекът за този текст и че ще успея да се справя, защото имах доста колебания и притеснения. Успешна, може би, ме карат да се чувствам хората, които харесват работата ми, така виждам успехът като смисъл. Да поканиш човек, който никога не е ходил на театрално представление и след това той да е толкова щастлив и доволен, че да се върне отново в театъра, това например, ме кара да се чувствам успешна.
Как мислиш – талантът го развиваме като работим над него или по-скоро той ни е даден?
Моят преподавател Илия Добрев в НАТФИЗ, ни казваше, че актьорът става актьор с 99 процента работа и 1 процент талант. Талантът ти е даден свише, но човек е добре да го развива, защото ако разчита само на него, без да работи, може да го погуби. Безразличие и талант не могат да другаруват. Но не може и да си човек на изкуството, който само работи и няма този 1 процент талант. Няма как.
Доколкото можем да говорим за слава в България – какво мислиш славата приятел ли ни е или враг?
Да погледнем на славата в позитивна посока. Когато си популярен от телевизията, хората търсят представления в които участваш, за да дойдат да те гледат в театъра, което не е лошо. Но когато образът ти е прекалено експлоатиран от телевизията и си някак, така да се каже „изтъркан”, за „актьорската хигиена”, не е добре. Въпреки че нашият „пазар” е ограничен, в случай че успеем да подберем участията си като актьори, работи само в наша полза.
Кои са любимите ти начини за почивка? Остава ли ти време за такава?
Обичам да пътувам и в България, и извън нея, въпреки че, пътуването извън България, в момента е почти невъзможно. Почивката за мен е, когато не съм в София и нямам ангажименти. Като цяло нямам много време за пътувания, имам работа, което пък е хубаво. Може би, за всичко си има време.
Как успяваш да балансираш между личния и професионалния живот с твоя натоварен график?
Трудно ми е. Не знам защо на актьорите това с баланса между личния и професионалния живот, се получава трудно. Много обичаме работата си, аз я възприемам като мисия, но си мечтая да мога да съчетавам професионалното с личното.Това ще е върхът! Тогава бих могла да се нарека успешна и щастлива.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В момента репетирам представлението „Нова земя” в Народния театър. Скоро, живот и здраве, ще имаме премиера. Чакам и филмът на Мариус Куркински “Засукан свят” да излезе по екраните, надявам се скоро.
