Посетихме Белоградчик преди две години, точно на рождения ми ден. Пътуването продължи по-дълго от очакваното и пристигнахме час преди да приключи работното време на Белоградчишките скали. Двоумяхме се дали изобщо да влизаме. Бях кисела, заради прекарания ден в колата. Решихме че въпреки всичко ще влезнем, а това се оказа много умно решение.
Още щом влезнахме в двора им, забравих за случилото се през деня и бях във възторг от красотата на пейзажите. Слънцето беше меко и галеше природата с топлите си лъчи. Разкриваха се невероятни панорамни гледки и от двете страни на скалите. В периода, в който бяхме там, имаше и цъфнали люляци. Дори и за толкова кратко време прекарано там, много се заредих от обиколката ни. Белоградчик е едно изумително красиво място в България, което за секунди ми стана много любимо. Препоръчвам го с две ръце.
На следващата сутрин, отново се върнахме на Белоградчишките скали. Снимките, които ви споделям в публикацията са от два различни дни. В следващите редове ще ви разкажа повече за тази забележителност.
Къде се намира Белоградчик?
Белоградчик е малък град в Северозападна България, в областта на Видин. Разположен е в Западна Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Намира се на 326 км от Пловдив и на около 212 км от София.
Белоградчишка крепост или крепостта „Калето“
Това е една от най-запазените крепости в България и е обект с национално значение. Общата й площ е 10 211 кв. м. Размерите на крепостните стена са от 3 до 5 м и дебелина 2,5 м. В третият крепостен двор стигат до височина от 10-12 м и дебелина – 4 м.
Крепостта е изградена от римляните, когато Балканският полуостров е бил част от Римската империя. Римляните са използвали непристъпността на скалите и са издигнали крепостни стени на северозапад и югоизток. От двете страни и до днес се издигат два огромни скални масива с височина от 80 и 100 м. Предназначението й е било да служи за крепост-наблюдателница. Недалеч от крепостта са открити останки от римски акведукт.
През втората половина на XIV век, българският владетел Иван Страцимир разширява съществуващото укрепление. Той издига две преградни стени от югоизток и северозапад и в него настанява гарнизон. По време на неговото царуване Белоградчишката крепост е втора по големина и значение след Видинската.
През 1396 г крепостта е превзета от турците. Те я разширили, заради хайдушкото движение и зачестили бунтове и въстания.
От 1805 до 1837 г се извършва цялостно преустройство и разширяване на крепостта. Под ръководството на френски и италиански инженери, тя придобива съвременния си по-европейски облик.
Белоградчишки скали
Обявени са за природна забележителност през 1949 г и са част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Можете да оставите автомобила си пред входа им – има паркинг. На същото място се намира и касата за закупуване на билети. Обектът не е толкова малък, но за малко повече от час, може да се обиколи.
Белоградчишките скали заемат площ от 30 км дължина, от 3 до 5 км широчина и до 200 м височина.
Предполага се, че са възникнали преди около 230 млн. години в края на Палеозоя. Били са песъчливо-мергелни. По-късно са били заляти от море, на дъното на което са се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето, от взаимодействието на всички тези материали се е образувала пясъчно-глинеста спойка. Така са се формирали конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят на скалите се дължи на железни окиси и хидроокиси. В резултат на младоалпийския тексонски цикъл, комплексът се е нагънал и се е издигнал над сушата. В продължение на милиони години, в следствие на атмосферните условия, са се изваяли фигури в различни причудливи форми. В пясъчника и варовика са се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, която е служела като укрепление на предците ни в продължение на хиляди години.
Скалите са разделени на три основни групи: Фалковска група, Централна група и Збеговска група. Всяка една от тях има своите характерни форми и геологични особености. Фалковската група е известна със своите високи, стръмни и остри върхове, които наподобяват фалшиви върхове или връхчета. Централната група включва скали с по-широки основи и причудливи форми, които наподобяват различни митични същества или символични фигури. Збеговската група се характеризира със своите остриеобразни и иглови форми, които са в контраст със заобикалящата ги природа.
Голяма част от скалите имат имена, като някои от тях са Мадоната, Конникът, Монасите, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Ученичката, Замъкът. Изброените се намират по периферията на комплекса и го обграждат.
Представителите от животинския свят, които можете да видите тук са скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, сърна, благороден елен, сънливец и други. Растенията около скалите включват много ендемити, които са характерни за Балканите и са включени в Червената книга на България.
Приказно красива гледка на залез
Така и не разбрах как точно се нарича това място в Белоградчик. Намира се вдясно, веднага щом влезете в града. Има малка отбивка за спиране на колата, но като цяло си е екстремно преживяване. Изкачването не е дълго, но е доста стръмно. Открива се тази невероятна гледка, която ние бяхме на косъм да изпуснем, заради залязващото слънце. Когато пристигнахме, слънцето вече се спускаше зад скалите, но останахме много доволни, че успяхме да видим тази красота в последните минути на деня и за завършек на моя рожден ден. Със сигурност беше един от най-запомнящите се досега и може би това и една от причините Белоградчик да ми е толкова на сърце.
Заключение
Белоградчик е едно приказно красиво кътче в България. В случай че не сте били там, отидете, заслужава си. Освен Белоградчишките скали, наоколо можете да посетите Видин и крепостта „Баба Вида“, Боров камък, телевизионната кула в Белоградчик, панорамно място Чачин камък и други.
Хората, които обичат да си почиват сред природата, ще останат очаровани от този малък град в Северозападна България. Ако статията ви е била полезна и интересна, споделете я с приятели, мили хора! Благодаря ви, че сте тук и че прочетохте публикацията до края!
