Здравей, Лора! Благодаря ти, че прие покана ми, радвам се, че си ми на гости. Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?
Сърдечно благодаря за поканата, за мен е истинско удоволствие. Аз съм един млад човек, който с цялата си душа иска да се занимава с изкуство и който прави първи крачки към тази своя мечта. За тази година и половина, откакто съм отново на родна земя, имах щастието да бъда част от няколко български и чуждестранни проекти. Благодарна съм за хората, които срещнах, за техните напътствия и съвети, за уроците, които научих. Това е тежка и много сложна професия, съдбовна бих казала. Много често всичко зависи от шанса да си на правилното място и в правилното време. Започвам тук да градя отначало и вярвам, че всичко тепърва предстои.
Кога се роди любовта ти към актьорската професия?
Любовта към професията расте в мен от много ранна възраст. Никога не съм се съмнявала в своето решение и никога не съм си представяла живота по различен начин. Не говоря само за любов към професията, а по-скоро за невъзможността да живея без нея. Още в първите дни на моето следване в Петербург ни раздадоха листчета с фразата „Изкуството е…“, която всеки трябваше да довърши с една дума. Моята беше „лек“ и до ден днешен остава същата. Единствено изкуството може да лекува душата ни.
Завършила си актьорското си образование в Русия. Защо реши да бъде именно там? А кое е различното, на което мислиш, че те научи руската школа?
Избрах Русия, защото това е родината на психологическия драматичен театър, защото това е домът на актьорската школа, по която работим днес и защото именно там артистът може да се докосне до първоизточника, до професията и нейните традиции.
За артистите от нашия курс е огромна отговорност да сме четвърто поколение възпитаници на самия К.С.Станиславски и голяма чест да сме ученици от последният курс на В.А. Тыкке. Нашият Мастер си отиде малко преди да завършим образованието си, но до последно бе на сцената до нас и винаги ще бъде.
Руската школа ме научи на дисциплина и уважение, на издържливост, всеотдайност и жертвеност.
Твоя беше идеята да направим снимките за това фотоинтервю сред книги, като ми сподели, че тези снимки те определят като човек. Би ли ни разказала повече за любовта ти към книгите? Откъде идва тя?
Изпитвам истинска нежност и привързаност към литературата, най-вече поезията. Не крия, че имам слабост към руската класика. С риск да изглеждам напълно старомодна ще призная, че и аз самата пиша стихове. Книгата за мен винаги е била карта на пътя към самата себе си. Още от малка усещам тази връзка. Времето преди сън за мен бе един малък празник, защото знаех, че наближава моментът за приказка за лека нощ, за вълшебни истории и приключения. Мъчно ми е, че в днешното забързано ежедневие и наличието на различни технологии хората, особено по-младите, като че ли са забравили мириса на прашните страници. Магията между кориците е незаменима и ми се иска по някакъв начин да напомня за това.
Всяка вечер телевизионните зрители те гледат в ролята ти на Юлия от сериала „Братя”, която упорито следва целите си. Има ли неща, които би искала да постигнеш на всяка цена в живота? Мислиш ли, че целта оправдава средствата?
С Юлия сме много различни и това е една от причините, поради които за мен тази роля е истинско предизвикателство. Лично аз не смятам, че целта оправдава средствата, според мен нито една цел не заслужава сляпо робуване и пренебрегване на моралните норми и ценности. За мен са жизнено важни хармонията и светлината. Никога не бих направила компромис за сметка на човещината. Не съм привърженик на нумерологията и астрологията, но определено има неща, които не мога да пренебрегна. Родена съм на 9 октомври и винаги съм харесвала това число. Наричат го магическо. Говори се, че хората родени на такава дата са смели и всеотдайни, носещи в себе си любов към човечеството и изкуството. Като една истинска Везна винаги търся баланс.
Какво е усещането да си артист на свободна практика в България? Какви съвети би дала на младите хора, които искат да се занимават с изкуство?
Да си артист на свободна практика носи усещане за свобода, но и усещане за несигурност и нестабилност. Никога не знаеш, какво те очаква (или не) през утрешния ден. Аз лично се справям с помощта на реклами и комерсиални фотосесии, но най-вече благодарение на подкрепата на семейството ми, тяхната любов и вяра в мен. Това, което мога да посъветвам хората, които искат да се занимават с изкуство е да бъдат търпеливи и всеотдайни. Хубавите неща стават бавно и трудно, поне на това ме е научил моят личен опит.
Какво дете беше?
Имах истински щастливо детство, изпълнено с много любов, нежност, приключения и ярки спомени. Както казах и преди, от малка много обичам литературата, както и пътешествията. Целият ми живот е на куфари. Аз съм номад по натура, но винаги се връщам у дома. От моите 23 години, 10 съм живяла в чужбина. Пътят ме вдъхновява и обогатява – път, който се пресича с други пътища, хора, култури и традиции.
Кои са качествата, които правят жената женствена, според теб? Въпрос на външен вид ли е това излъчване или по-скоро на вътрешно усещане?
Смятам, че красотата и женствеността са топли лъчи, прокрадващи се през погледа и усмивката на една жена. За мен женската красота е плод на познанието, любовта, одухотвореността и чистотата. Женствеността е окриленост и сила на духа, тя е езикът на мечтите. „Красотата е самоусещане и то се отразява в очите. Тя не е физическо явление.“, е казала неповторимата София Лорен.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Много от проектите, в които имах участие, за съжаление, се замразиха по разбираеми причини. Канят ме на различни кастинги за български, руски и други чуждестранни продукции. Имам и някои предложения за роли в чудесни проекти, които се надявам да успеят да се реализират и когато това се случи, с радост ще споделя. Нямам търпение да видя какво ми предстои.