Привет, приятели! Днес на гости ми е един млад талантлив актьор – Севар Иванов. Познавате го от пиесите „Портретът на Дориан Грей”, „Апарт”, детските представления „Пинокио”, „Хензел и Гретел” и други. Той е актьорът изиграл Васил Левски в документалната лента „105 минути София”.
Със Севар се видяхме и направихме снимките за фотосесията в Пловдив. Изключително съм благодарна за джентълменското му поведение и професионализма. Беше ми много приятно да се срещнем и да създадем този проект заедно.
Както ще зебележите и сами, след като прочетете интервюто, той е скромен, въпреки че е млад актьор, който вече има важни и забележителни роли зад гърба си. Запознайте се отблизо с него, като прочетете интервюто докрай. Enjoy it!
Здравей, Севар! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказал малко повече за себе си и проектите, в които участваш?
Здравей. Благодаря ти за поканата за това интервю.
Театралните проекти, в които участвам са: „Апарт“, с режисьор Илко Ганев в театър Азарян, НДК. Това е документално представление по сборника с разкази на български актьори „Артисти със сребро в косите“. Най-голямото предизвикателство в това представление беше да не играем… Историите и спомените на хората, отдали живота си на сцената сами носят посланието си, а ние просто трябва да ги предадем на публиката. Нашата роля в това представление е да бъдем искрени. Всичко друго би стояло фалшиво или преиграно. Веднага след премиерата на „Апарт“ започнах репетиции на „Портретът на Дориан Грей“ с режисьор Стайко Мурджев, в Благоевградския театър „Никола Вапцаров“. Според мен се изисква голяма смелост да „посегнеш“ към произведение от световната класика, защото е познато и зрителите ще дойдат да гледат представлението с вече изградено отношение. Когато познават историята, много по-детайно ще гледат начина, по който ние я пресъздаваме на сцената. Тази смелост прави задачата ни като артисти още по-отговорна, което на мен лично ми харесва – няма време за отпускане или скатаване по сцената. Трябва ясно да знаеш какво правиш на сцената всеки един момент. За втори път работих със Стайко (след „Еквус“ в Младежки театър „Николай Бинев“) и определено той знае как да подходи към актьорите, за да „изкара“ от тях това, от което има нужда представлението. Истински ме радва това, че билетите за представлението винаги се изкупуват дни, дори седмици преди датата, на която играем, а заедно с номинациите за Театралните награди Икар 2020 означава, че е имало смисъл да се поеме този риск и трябва да действаме смело.
Участвам и в две детски представления на Младежкия театър „Николай Бинев“ – „Пинокио“ и „Хензел и Гретел“. Детското представление е нещо уникално, което пожелавам на всеки! Да играеш пред деца, мнението на които директно излиза през устата, без скруполи (понякога и без милост)… Много ценен опит! А и отговорна задача, защото именно тази публика трябва да възпитаваме в отношение към театъра, за да продължава да съществува и за напред.
Извън театъра съм координатор на арт-проекти и майсторски класове в Нов български университет, изпълнителен продуцент в „Камен Во Студио“, а от март тази година съм и докторант в УНСС. Общо взето се стремя да „изследвам“ културата и изкуството от всички гледни точки.
Как се роди любовта ти към актьорското майсторство?
Докато учих финанси в Националната търговско-банкова гимназия… Дадох си сметка, че, ако се затворя в един офис по 8 часа всеки ден, това би повлияло зле, както на мен, така и на хората около мен… Имам нужда от разнообразие, от предизвикателства, от нови емоции и различни хора около себе си. Та, тогава започнах да посещавам любителска театрална школа към читалището в квартал Бояна. По това време живеех в квартал Левски, но голямото разстояние, дългото пътуване (и честото прибиране пеша) никога не са ме спирали. Там срещнах наистина прекрасни хора, които ми предадоха своята любов към театъра, за което съм им ужасно благодарен!
От тези роли, които си изиграл, с коя се гордееш най-много?
Какво значи „да се гордея с ролите си“? Ако е това – да казвам на приятелите си „вижте ме тук, колко съм добър“ – то, няма такива. Обичам всяка роля и по-важното – всеки от персонажите, ме е провокирал да знам и да мога повече… Зрителите виждат готовото представление – крайния резултат. Това е нещо, което аз няма как да видя… 🙂 За мен е много по-ценен пътят, който изминавам от „сричането“ на текста на първа репетиция до първата (а и всяка следваща) среща с публиката. Сега, като си мисля за представленията, в които участвам и съм участвал, се пораждат само хубави емоции… Дипломните ни представления в НАТФИЗ, детските спектакли и тези за възрастни в Младежкия театър, премиери, турнета… Всичко това ме кара да се чувствам много добре, но не бих използвал думата „горд“… по-скоро щастлив!
А за каква роля мечтаеш?
Ако сега трябва да кажа конкретна личност или персонаж, не бих могъл… Искам да участвам в нещо смело, дръзко, направено с размах… Дори, ако щеш, скандално (според разбиранията на някои хора). Както казах преди малко – всяка роля разглеждам като предизвикателство и се уча от нея…
Ти си млад актьор, а вече имаш важни и значими роли зад гърба си. Чувстваш ли се успешен и какво е за теб успеха?
Тук положението е малко, както с гордостта… Не знам дали съм успешен. Знам, че харесвам всичко, с което се занимавам и това ми дава сили да работя денонощно… Да се стремя към някакъв недостижим перфекционизъм… сигурно на някои ще им се стори безсмислено. А, относно това, какво е успехът за мен… Успех си е да се събудя с първата аларма на телефона. 🙂
А откъде черпиш вдъхновение?
От хората, от изкуството, от природата… От всичко, което може да ми даде някаква нова гледна точка за нещата. Да ми покаже, че нищо не е чак толкова мрачно, колкото ми се струва понякога.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Проектите са много… Все още, част от тях са в много начален етап и е рано да се говори за тях. Други бяха замразени, заради извънредното положение. А още повече са тези в главата ми, оформени само като идея. Предпочитам засега да не споделям нищо около проектите, за да не се случи така, че не си спазвам „обещанията“.
