Привет, приятели! Днес на гости ми е една красива, талантлива и лъчезарна българска актриса – прекрасната Лидия Василева. Тази година е завършила „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, в класа на проф. Пламен Марков. Гледали сте я в театралните постановки „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“, „Престъпление и наказание“, „През октомври без теб“, „Мюзикална вечер“, „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Заклеваш ли се в децата“, а скоро ще можете да я видите и в игралния филм „Емил“. Преди да стане актриса, от 5-годишна Лидия се е занимавала с художествена гимнастика. Била е част от националния отбор на България, на който е била капитан.
С Лидия се срещнахме една приятна зимна неделя в началото на месец декември. Тя е толкова лъчезарна, чиста и позитивна. Съвсем скоро й предстои да стане майка, нещо с което ме изненада. Благодарна съм й за отделеното време, споделеното вдъхновение, човечността и за това, че прие да се видим в този толкова красив и важен момент от живота й. Снимките за фотосесията ни се получиха толкова бързо и естествено, без никакво усилие.
В настоящата публикация си говорим за уроците от спорта, за успеха в професията, за вярата. Лидия е истински вдъхновяваща, прочетете публикацията до край!
Здравей, Лидия! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Какво би ни разказала за себе си?
Здравейте! Аз благодаря за поканата! Беше ми изключително приятно! Аз съм Лидия Василева и съм актриса. От Пловдив съм (страшно много обичам Пловдив). От 5-годишна се занимавам с художествена гимнастика и това винаги ще бъде голяма и много важна част от моя живот, не само заради всички мигове, успехи, неуспехи и преживявания, а и заради момичетата, с които и до днес сме приятелки. Те си ми останаха семейство за цял живот. Тази година завърших НАТФИЗ и с излизането ми се падна една доста голяма роля, а именно тази на майка. Подготовката е доста интересна, мисля че върви добре, доста се вълнувам, едновременно с това се и страхувам, надявам се да се справя добре и да бъда добър и отговорен родител.
От съвсем малка си тренирала художествена гимнастика. А как реши да се преориентираш към актьорското майсторство? Защо избра точно него?
Художествената гимнастика е спорт, който учи и се нуждае от изключително голяма дисциплина. През годините трупах в себе си много емоции, които исках да излея някъде, без да преча на никого. В залата не можеш, защото това е място за работа. Аз и като малка си бях бунтарка, и залата в доста голяма степен превъзпита в мен тези ми бунтарски пориви. Те обаче през цялото време си седяха забутани някъде на втория етаж и се чудех какво да ги правя, къде мога да говоря за неща, които не говорим. Цялото ми детство мина в залата. По цял ден само и единствено там. До 12-ти клас. НАТФИЗ ми изглеждаше като добър „отдушник”. Място за експерименти. Излезнах и си казах, че сега ако не пробвам нещо различно, няма кога.
Избрах да пробвам точно това, защото имах нужда да се почувствам освободена.
А кои са уроците от спорта, които пренесе в настоящия си живот?
О, те са толкова много… Но ако трябва да посоча едно, бих казала, че резултатът идва с работата! „Спортът прилича на живота, но го превъзхожда заради по-ясните правила.” Така казва и Иван Ланджев!
Ти си една от най-позитивните момичета, които съм срещала. Позитивизма възпитава ли се, според теб?
Много благодаря за милите думи! Определено, да! Уча се да гледам на всичко от хубавата страна. Искам да привличам и да ми се случват хубави неща, и се опитвам да съм чиста, да подхождам към всичко смирено, и с благодарност. Мисля, че съм амбициозен човек и понякога много се обвинявам, ако не успея да направя нещо така както съм искала или съм си представяла, че ще стане. Понякога очакванията са най-тежкото нещо. Хубаво е да си готов за всичко. Гледам бързо и с усмивка да се адаптирам към това, което ми предстои.
По време на срещата ни, ми сподели, че в момента си записала магистратура в Софийския университет. Би ли искала да ни разкажеш повече?
В момента следвам магистърската програма „Литература, кино и визуална култура” в Софийския университет. Много съм щастлива, че записах тази магистратура, защото ме учи на страшно полезни, смислени и необходими за моята професия неща, от по-теоретична гледна точка. В Академията покрай търсенето на откъси, репетициите, часовете, не успяхме да намерим достатъчно време да отделим за творби и произведения, на които определено трябва да им се обърне особено внимание. Ако имаш претенции да си наистина добър в някоя област, трябва добре да й знаеш историята и да бъдеш информиран. А в изкуството… Определено имам какво и искам много да науча!
Освен това, страшно много си харесвам колегите и преподавателите. Разговорите с тях са супер интересни, обсъждаме книги, филми, теории.
Все още си толкова млада, а имаш не малко успешни роли в театъра. Кои твои качества, според теб ти помагат, за да постигаш тези резултати? Дисциплина, отношение, позитивната нагласа, за която си говорихме?
Благодарна съм, че ми се даде възможност и ми се повери професионално доверие. Била съм човек, от когото са имали нужда по това време и който може да им свърши работа. Въпрос на шанс. Тук личните качества си остават само за теб.
А в личните отношения? Каква е твоята формула за хармония?
В изслушването и разбирането. Много държа на хората около мен. На близките ми хора. Искам те да са добре и полагам усилия да се грижа за тях, защото любовта е грижа!
В какво вярваш?
Вярвам, че най-важното е да се опитваш — независимо дали си на сцената или вкъщи в кухнята. Понякога ще се проваляш, понякога ще е смешно, но винаги научаваш нещо ново. Май сега това е моята малка философия.
Съвсем скоро ти предстои да станеш майка. На какво би искала най-много да научиш своето дете?
Да бъде искрено, добричко, смело и много силно да обича. Да вярва и да помага на добрите хора.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Около майчинството съм в професионално затишие. Единственият професионален ангажимент, който съм поела засега е филма „Емил”. За други тепърва ще разбирам и аз.
