Здравейте, приятели! Днес ще ви разкажа повече за пътуването ни до Велико Търново, което се случи в началото на ноември месец. Това, което преживяхме и забележителностите, които видяхме нямаха нищо общо с плана ни, но въпреки това се прибрахме доволни у дома. Няма да ви споделям общата информация за Велико Търново, понеже съм го правила в предишна статия, само ще ви оставя линк към нея.
Въпреки че прогнозата беше за 9 градуса максимална температура и толкова показваше и термометъра в колата, времето се усещаше много студено – по-скоро като -10. Не знам дали, защото сме свикнали на високите температури в Пловдив, тази година почти до края на октомври можехме да излизаме по боси крака, но тази температурна разлика я усетихме доста шоково. Планът беше да се разходим до Трапезица, но предвид времето, това не се случи. Люлката на любовта, която беше в списъка за посещение, също беше пропусната. Ето откъде започна обиколката ни и накъде продължи.
Паметник „Асеневци”
Паметникът е посветен на българските царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Намира се на ул. „Александър Стамболийски” във Велико Търново в близост до Държавната художествена галерия „Борис Динев” и Стамболовият мост.
Паметникът е открит на 16-ти ноември 1985 г за честването на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър, с което са освободили България от византийско владичество. Сумата за построяването му е 6,4 млн. лева е дарена от българския народ. Паметникът олицетворява величието на Второто българска държава и възхвалява владетелите й.
Четирите фигури са ездачи и са гранични постаменти в височина 7 м. Общата височина на скулптурната композиция на паметника е 15 м. Конниците са изработени от бронз като теглото им е от 9,5 до 11 т всеки.
Четиримата български царе са изобразени по следния начин – Цар Петър е изобразен с благославящ жест като най-големият от четиримата братя, Цар Асен, държащ юздата на коня и извадения меч, Цар Иван Асен II с корона на главата и копие, пробождащо пергамента на нарушения мирен договор и Цар Калоян излъчващ висока култура и войнственост.
В средата на композицията е поставен меч с острието нагоре, което е високо 33 м или 34,25 м с постамента. Диаметърът му е 2 м и символизира мощта и възхода на средновековна България и нейния устрем към вечността.
Както виждате от снимките, гледките около паметника също са прекрасни и паметника заслужава да бъде посетен.
Археологически музей
Второто място, което посетихме във Велико Търново беше Археологическият музей.
В музея има три зали. В първата можете да разгледате Керамични съдове, оръдия на труда, оръжие, идолна пластика и др. Епохите, които обхваща са неолит, халколит, прехода между тях и тракийската култура. Разкопките произхождат от селища около Велико Търново.
Втората зала обхваща античната епоха на сегашния Великотърновски регион.Тук можете да намерите керамични съдове, накити, оброчни плочки с изображения на древногръцки гръцки, римски и тракийски божества и други.
Третата зала разполага с многобройни паметници от различни аспекти на културата, когато Търновград е столица на средновековна България ( XII-XIV в). Там ще видите златни и оловни печати от търновската кореспонденция, пръстени печати на висши български сановници, монети от български царе, накити, въоръжение, занаятчийски изделия, колекция от впечатляващи керамични съдове и много други. Всички зали бяха интересни, но тази беше най-впечатляваща за нас.
Музеят е с много красива архитектура и нещата, които можете да видите там, не можете да ги видите никъде другаде. Посетете го през топлите сезони или ден, в който времето е меко, защото сградата не се отоплява.
Музей „Възраждане и Учредително събрание”
Този музей не успяхме да посетим, въпреки че ми беше много любопитен. Въпреки всичко, ще ви споделя повече за това, което можете да разгледате в него. При следващо идване в Търново, задължително ще отида да видя всичко написано с очите си.
Този културен исторически паметник е изграден от Колю Фичето през 1872 г. През 1985 г сградата е преустроена и е обявена за музей. Тя е триетажна. На първия можете да видите паметници илюстриращи развитието на християнското изкуство в периода на османско владичество. Изложена е внушителна колекция от икони.
В останалата част на залата са изложени предмети и документи, свързани със занаятите в България от епохата на Възраждането в Търновград. Занаятите в града са били 22 на брой, а изложените са 17. Включват златарство, грънчарство, шивачество, кожухарство, железарство, ковачество и други. Отделено е и специално място за архитектурните паметници на Уста Колю Фичето.
На втория етаж можете да разгледате документален материал от важни моменти от въстания за Освобождението на България. Сред тях са Хайдушкото въстание, Първо и Второ Търновски въстания, въстание на капитан дядо Никола, действията на четите на Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Априлското въстание, Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Отделено е и специално място за българската църква и развитието на образованието.
На третия етаж е залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г, поставило основите на развитието на съвременна България.
Надявам се, че разбрахме защото толкова много съм искала да разгледам този музей, но първият ден студът не ни позволи, а на следващия ден музеят не работеше.
Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов”
Влязохме в медийния център, за да се сгреем, но останахме очаровани от обиколката ни там. Персоналът беше много вежлив, а българската история беше илюстрирана по завладяващ и интересен начин.
Мястото е популярно като „музей на восъчните фигури”. В него под формата на скулптури и стенописи са изобразени ключови моменти и личности от Второто българско царство. Визуализира се начинът на живот – на обикновени хора и благородниците, занаятите по това време, духовенството, книгите, зографството.
Центърът съдържа 29 скулптури на 2 етажа. През пролетта на 2023 г той е разширен и на трети и четвърти етаж са поместени още 37 фигури. Автор на концепцията е скулпторът Борис Борисов.Пресъздадени са сцени от българското средновековие, но най-вече от величието на Търновград и управлението на Асеневци.
В мултимедийния център може да видите изобразени фигурите на цар Калоян и цар Иван Асен II. Изключително интересна е и сцената, при която Цар Калоян пленява Балдуин Фландърски.
Историята, изобразена по този начин е по-достъпна за разбиране от деца и от възрастни. Фигурите са с реален размер и изглеждат изключително реалистично, дори и при най-малкия детайл като очи, нокти, устни. Стенописите са много красиви, допълват сцените, за да изградят историята докрай. Има и табели с надписи, на които е описано коя сцена от историята или бита е изобразена. В случай че темата ви е интересна, посетете го, заслужава си.
Самодовската чаршия
Самодовската чаршия е архитектурно-етнографски комплекс с възрожденска архитектура, намиращ се в центъра на Велико Търново.
Създава се с средата на XIX век. Тогава на нея земеделските производители са продавали своята продукция. Най-често производителите били от съседни села като Самоводене, Дичин и др. Появяват се и занаятчийски работилници, ханове и дюкяни с годините, които ги има и до днес.
Все още тук можете да намерите тъканица, грънчарница, иконописно ателие, резбарска работилница, шекерджийница и други. Част тях можете да видите и на снимките в статията. В този район се намират и родната къща на Емилиян Станев и метохът на Хилендарският манастир.
Всяка година между 22 и 24 септември се провежда Нощ на Самодовската чаршия.
Владишки мост
Владишкият мост е построен през 1774 г. Свързва двата бряга на река Янтра в Асеновата махала между двата хълма на Царевец и Трапезица. Смята се за един от най-старите мостове в града. От него се хвърля богоявленският кръст в река Янтра.
На левия му бряг се намира крепостта Царевец, манастирът Великата лавра, манастирът „Св. Св. Петър и Павел”. На десния му бряг са разположени крепостта Трапезица, храмът „Свети Георги и храмът „Св. Димитър Солунски”.
Името Владишки мост идва от близостта на някогашната Търновската митрополия разположена край храм “Св.Св. Петър и Павел” и от това, че построяването му било финансирано от търновските владици.
Поради красивата си гледка, мостът е любимо място на влюбените. Катинарчетата, заключени в него са сложени там в знак на вечна любов.
Реконструиран е през 1981 г, а през 1998 г е обявен за паметник на културата с местно значение. В началото на 2012 г е ремонтиран основно.
Заключение
Велико Търново е един от най-любимите ми български градове, заради атмосферата, която носи, изкуството, радващо сетивата на всеки ъгъл, младите артистични хора, които срещаме по тесните калдъръмени улички и историята, с която се гордеем. Сигурна съм, че всеки българин, докоснал се до Търново, се е влюбил в него. Забележителностите са толкова много, че една седмица не стига, за да се разгледат всички. В коментар или на лично съобщение можете да ми напишете кои са ви любимите места в града. А ако някой от вас не е бил там, посетете го задължително.
Надявам се, че публикацията ви е била полезна и интересна. В случай че е било така, споделете я с приятели! До нови срещи, прекрасни хора!
