Приятели, днес ви споделям първото ми блиц фотоинтервю, а на гости ми е прекрасната Даяна Ханджиева! След срещата ми с Даяна се замислих над това, че с нея се познаваме от цели 5 години. Не знам кога е минало това време, но фактите са си факти. За пръв път се срещнахме по време на или малко след излъчването на телевизионния сериал „Скъпи наследници”.
Оттогава насам тя участва с още няколко проекта – играеше в театъра, снима в телевизионния сериал „Братя” в ролята на Светла, участва във „Фермата”, беше във Африка, а в момента е в очакване на първото си дете. Със сигурност от тогава сме се променили и сме израснали като хора и професионалисти. Едно обаче е сигурно, че тя е все така смислен и осъзнат човек, и е все така красива и усмихната.
В настоящото блиц фотоинтервю можете да прочете как Даяна отговори на въпросите ми и да се насладете на фотосесията ни язовир Пасарел. До скоро!
Три думи, с които би се описала?
– Не обичам да си ограничавам характеристиката до 3-5-10 определения. Мисля си, че ние като хора не се познаваме достатъчно добре сами себе си, че да си лепим етикети на челата, освен това какви сме в повечето случаи зависи от средата, хората около нас и настроението, с което влизаме. Виждала съм се да проявявам качества от двата края на спектъра – например мога да съм забавна бъбривка, на всяка манджа мерудия и център на внимание, ако се чувствам комфортно с хората и средата, мога и да съм асоциален темерут, който се чуди как да избяга от стаята, ако компанията не ме предразполага. В такъв случаи как да се определя – като социална или асоциална? Така е с всичко.
Имаш роли и в театъра. Кино или театър? Къде ти харесва повече да играеш?
– Киното е моето. Опитах в театър, има, разбира се, своя чар, но камерата е тази, която ме успокоява и ме предразполага да разгърна автентични емоции.
Предстои ти да станеш майка за първи път. Каква майка искаш да бъдеш? Какво искаш да предадеш на детето си?
– Искам с първото си дете да се държа като майките с второто – да не съм орлица, постоянно трепереща да не падне, да не се удари, а да го оставя да експериментира и да изучава околната среда, собствените си способности, неговото място в природата и т.н. Искам да съм търпелива, енергична и пълна с въображение, за да му осигуря качествени занимания, в които и аз да се включвам.
Според теб, красотата извира отвътре или е въпрос на физически дадености?
– За да се обгърне пълния смисъл на думата, трябва да има знак “+” между двете. Виждала съм как съвършените черти на лицето и линии на тялото изглеждат кухи и непривлекателни, защото вътрешният свят на човека е сринат, виждала съм и естетическата грозота как бива замъглена от вътрешна енергия, самочувствие и щастие, които привличат.
Трябва ли да работим върху взаимоотношенията? Каква е тайната на дългогодишната щастлива връзка, според теб?
– Да няма момент, в който единият да казва “Ми, такъв/такава съм си, ако не ти харесва, ето я вратата!” Това за мен е признак на слабост, липса на амбиция и достатъчно любов. Първо желанието за постоянно подобрение в дадена насока е много важно, показва желание да бъдеш по-добър за себе си и за партньора си, второ – дори шегата за раздяла може да посее бурена на съмнението и страха, че връзката не е стабилна.
Истина или благородна лъжа?
– Никога не съм била фен на твърдението, че истината е най- висшето добро и каквато и да е тя, трябва да се казва. Не. Ако истината не служи за нищо градивно, а в някои случаи може да унищожава, тогава я избягвам и предпочитам благородната лъжа.
Ако животът ти беше песен, коя песен щеше да бъде?
– “That’s not my name” – The Ting Things и то само заради заглавието. Не знам защо името ми е толкова сложно за произнасяне или писане правилно, но ако за всяко “творчество” проявено спрямо името ми, получавах по 1 лв., сега щях да си купувам кола.
Какво ти предстои? Какви нови проекти да очакваме от теб?
– Най-важният ми “проект” е да отгледам и възпитам добър и качествен мъж, способен да се адаптира правилно към джунглата, в която живеем.
