Привет, приятели! Днес на гости ми е млад и изключително талантлив български актьор и режисьор – Джоузеф Ал Ахмад. Той е внук на обичаната българска поетеса Ваня Петкова. Озвучавал е филма на HBO „Коледна история по Коледа” в ролята на разказвача. Освен това е носител на множество международни награди като режисьор на филмите „Мотиви” и „Чейс”.
Истината е, че с Джоузеф ме свърза Калоян Минев. Останах много впечатлена от профила му в Инстаграм и в рамките на няколко дена си уговорихме среща. Оказа, че Джоузеф е още по-впечатляващ при среща на живо. Освен, че е много мил, скромен и е страхотен джентълмен, той е зверски талантлив. В комплект с актьорството и режисурата, Джо рисува, занимава се с графичен дизайн и пише. Неслучайно е там, където е и съм сигурна, че това е само началото на кариерата му и ще чуваме още много, много за него.
Във фотоинтервюто си говорим за баба му Ваня Петкова, за срещата му с големия Джони Деп, за тайната на успеха и за какво още, ще разберете като прочетете интервюто докрай. Джоузеф е изключително вдъхновяващ, така че не го пропускайте! Приятно четене!
Здравей, Джоузеф! Благодаря ти, че прие поканата ми! Радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказал повече за себе си и проектите, в които участваш?
– Радвам се на запознанството и благодаря за поканата, Кристина! Честно казано не обичам да говоря много за себе си, но тъй като това е целта на всяко интервю, нямам много избор, хаха. Роден съм в София, но съм израстнал в едно доста мултикултурно и космополитно семейство, в което се говореше на четири езика и се изповядваха две религии, ако не и три.
Случаят е такъв, че баща ми е от Сирия, а майка ми е мулатка – наполовина от българо-руско-украински произход и наполовина от судански. И понеже тя е православна християнка, а баща ми е мюсюлманин, те искаха да ми изберат име, което го има и в двете религии, и за това се спряха на пророка Йосиф, който пък на арабски звучи като Юсеф, но тъй като е много объркващо името ти да се произнася различно на всички езици, аз използвам англоезичната версия Джоузеф, както всъщност от малък ме наричаше дядо ми, а и тя най-много ми харесва. Накратко ми викат Джо или Джоузи.
Относно проектите, след като завърших кинорежисура и актьорско майсторство в московския ВГИК през 2020-та, продължих актьорското си обучение вече в Лос Анджелис, където прекарах близо две години, през които имах късмета да получа специален статус от американското правителство, който ми позволява да работя там като актьор и режисьор. В професионален план играя една от главните роли в египетско-унгарския ТВ сериал “Над Облаците” по дубайската телевизия MBC, като режисьор съм снимал филмите “Мотиви” и “Чейс”, които имах късмета да бъдат наградени на няколко фестивала, и също съм имал и продуцентски дебют с филма “И той после ме целуна” на режисьора Арън Коен. През миналата година участвах като “Разказвачът” на снимачната площадка на американския филм “Коледна История по Коледа”, където имах честта да се запозная с едни невероятни хора и професионалисти, като например Питър Билингсли, Винс Вон, и Ерин Хейс, сред други.
Имам пристрастие да се развивам както пред камерата, така и зад нея, но за щастие едното не пречи на другото, даже двете професии много си помагат.
Имал си много силна връзка с твоята баба – обичаната поетеса Ваня Петкова. Какви спомени е оставила тя у теб?
– Всъщност откакто тя почина през 2009-та, не е минал и един ден без да се замисля за нея. Тя беше един изключителен човек, който имаше една цяла вселена в душата си, беше непокорна, буйна, но любяща, и не понасяше несправедливост нито към себе си, нито към ближните си.
Освен любовта ми към словото, тя ме учеше и как да забивам нож в мишена от 4-5 метра разстояние хващайки го за острието, което пък тя се беше научила от нейния дядо Иван Искандеров, който е бил белогвардейски генерал от Ростов-на-Дон в Русия. Интересен факт е също така, че неговата съпруга пък (моята пра-пра-баба) Анастасия, е била графиня от град Полтава в Украйна.
Насърчавам вашите читатели да прочетат стихотворението “Сириус” на Ваня Петкова, което най-добре описва нейната същност.
Друг много интересен факт от твоя живот – срещнал си се с Джони Деп при посещението му в България, за да му подариш стихосбирката на баба ти, посветена на него. А с какви впечатления остана от срещата ти с този легендарен актьор?
– Има една известна поговорка “Никога не се срещай с героите си”, но аз бих добавил “…освен ако се казват Джони Деп.”
Като малък няма да забравя, че именно прочутата му роля на Капитан Джак Спароу в “Карибски Пирати” ме вдъхнови толкова много и ми предаде една обич към свободата и един стремеж към нея, който до ден днешен ми е в сърцето, тъй като героите които си имал като малък ти остават за цял живот.
Джони остана толкова изумен и трогнат от историята, че една българска поетеса е посветила цяла стихосбирка на него, че буквално остана без думи и не успяхме да си кажем много, но това което си казахме и братската му прегръдка бяха достатъчни, за да се усетим като хора и като “братя по оръжие”.
Фактът, че организаторите на събитието изрично забраниха да му връчваме подаръци, и ми се наложи да скрия стихосбирката от охраната му, след което той буквално ги спираше и ме пазеше от тях за да си получи книгата – говори много. След което преди да си тръгна, той ме хвана за рамото с думите “Тя трябва да бъде в снимката със нас”, визирайки баба ми, понеже беше забелязал портрета й на корицата на стихосбирката.
За финал ми каза “Това значи за мен света. Благодаря ти, братко!” И се сбогувахме “до другия път”. Внимателен и земен. Истински пример за подражание.
Имаш множество награди като режисьор на късометражния филм „Мотиви”. Къде се чувстваш по-комфортно – пред или зад камера?
– Хубав въпрос. Ще го кажа така… По-комфортно се чувствам зад камера, но по-свободен се чувствам пред нея. Причината, според мен е, че актьорската професия не изисква комфорт, а по-скоро дискомфорт и желанието постоянно да излезеш извън кожата си и извън зоната си на комфорт… Именно това умение показва колко добър си всъщност, според мен. И това умение води до безгранична свобода на изразяване, тъй като трябва да разкриваш всеки път своя друга същност, друг “ти”, който не си подозирал, че съществува.
А режисурата изисква да се чувстваш комфортно, защото е лидерска позиция, в която никой не трябва да забелязва колебание във визията ти, защото всички хора на тази снимачна площадка са там заради теб и тази твоя визия, съответно трябва да имаш отговор на всички въпроси, и да си сигурен в това, което правиш. Именно това според мен е една от причините защо най-често актьорите преминават към режисурата, а не обратното.
Защото за да издържиш на постоянния дискомфорт, необходим за актьорската професия, се изискват железни нерви, с които не всеки може да се похвали.
Имаш участие и в множество чуждестранни продукции. Какви са различията на това даживееш и работиш в Холивуд в сравнение с България?
– Холивуд ще си остане златния стандарт, но той вече е буквално навсякъде, не само в Лос Анджелис. Затова не е толкова от значение къде се намираш физически – София, Лондон, Лос Анджелис, а това дали работиш над мечтите си, и не се отказваш от тях колкото и да е трудно.
А за Ел Ей като град мога да кажа, че успях да го заобичам въпреки минусите му, които са адски много, но човек чувства една самота там, която не ти влияе добре, и имаш усещането че даваш на този град много повече от колкото получаваш. И палмите и хубавото време не помагат, за съжаление.
В България пък от друга страна пак се снимат чуждостранни продукции, но си близо до семейството и близките си, и имам чувството, че мога да дам от тук много повече, отколкото от там, но е очевидно за мен, че ще остана разкъсан между два континента, може би, завинаги.
Каква е твоята формула за успех?
-Не се сравнявай с другите, а единствено с това какъв си бил вчера. Успехът на другите не трябва да пробужда завист в теб, а само и единствено вдъхновение!Защото първото чувство те унищожава и гарантира, че няма да постигнеш нищо, а второто поне ти дава искрата да го направиш.
Затова най-много чета автобиографии, защото имаш чувството че изживяваш една житейска история на успешна личност заедно с нея, и се учиш от нейните грешки и прилагаш уроците върху своята съдба.
Втората формула към която се придържам е да се стараеш да даваш повече отколкото взимаш.
И третото вече е фраза, казана от баща ми докато ме учеше веднъж да готвя една сирийска манджа като малък, и ми беше казал: “Синко, най-важната подправка е любовта.” Това естествено важи за всичко, което правим в живота.
Имаш ли позитивни навици, с които поддържаш форма като спорт, медитация, йога, четене на книга или нещо друго? Кои са те и какво ти дават?
– Наргиле! Шегувам се разбира се, въпреки че го харесвам, имайки предвид арабския ми произход все пак, хахах. А ако говорим сериозно, старая се да поддържам както ментална, така и физическа форма, въпреки че лятото се отпускам най-много, особено след Гърция, където бях наскоро. Но сред любимите ми занимания са да тичам в Южния парк, когато съм в София, и в парка Грифит, когато съм в Лос Анджелис. Рисувам, тъй като съм художник преди да съм актьор и режисьор, и изобразителното изкуство винаги ще ми остане в сърцето. Също така, често слушам подкасти с различни личности, и както вече споменах, обичам да чета автобиографии или да им слушам аудио-версиите, но само ако ги чете самия автор. Сред любимите ми такива са “Автобиографията на Малкълм Екс”, “Мечти от баща ми” на Барак Обама, “Зелени светлини” на Матю Макконахи, и “Душата на една пеперуда” на Мохамед Али. От българските автори мога да препоръчам “Истории от ръчния багаж” на журналиста и по съвпадение семеен приятел – Георги Милков.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
В момента пиша сценарий за биографичен филм по живота на баба ми, Ваня Петкова. Много се надявам филмът да бъде подкрепен от НФЦ до година, тъй като ще има невероятен потенциал. Става дума за житейска история на една българска поетеса, и действие което се развива между София, Хавана, Одеса, Дамаск, Хартум и село Езерово. Възможно една от най-колоритните биографии, която ще си заслужава да бъде екранизирана за големия екран!
Много благодаря за вниманието, професионализма и съвместното творчество!
